Лекции по Икономика

20. Новата класическа макроикономика

През 1970 консервативните идеи получават и друго теоретично обосноваване представено от теорията за рационалните очаквания, върху основата на която се формулира т.нар. нова класическа макроикономика.
Пръв издига през 1961г хипотезата за рационалните очаквания американският икономист Джон Мут. Съгласно нея стопанските субекти целенасочено и ефективно използват цялата налична информация за прогнозиране паричното развитие на конюнктурата и при тези прогнози не правят систематични грешки, което позволява очакванията да се считат за рационални. Хипотезата на Мут първоначално не получава признание, защото не била теоретично обоснована в необходимата теоретична степен. Едва в началото на 1990-те били формулирани основни принципи на теорията за рационалните очаквания. Главен принос в развитието на тази концепция внесъл професор на чикагския университет Робърт Лукас. През 1995г за принос за разработване на тази концепция получава нобелова награда по икономика. В разработването на новата класическа макроикономика участват и други икономисти като Томас Сърджънси, Робърт Баро, Нил Уолъс. Централен проблем на теорията на рационалните очаквания е характера на реакцията на стопанските субекти на промените в стопанската конюнктура. От решаването на този проблем зависи какво би било поведението на тези субекти, доколко то е рационално и как би се отразило върху функционирането на цялата икономика. Ако поведението на стопанските субекти е рационално те са способни правилно да оценят наличната икономическа инфлация, да приемат верни решения и тогава държавната намеса в тяхната дейност е нецелесъобразна. В този случай опирайки се на свободните конкурентни пазарни сили икономиката може да достигне равновесие и обратно, ако индивидът действа нерационално, поради това, че не разполага с цялата информация, тогава би следвало държавата да извършва коригиращи действия с цел ефективно функциониране на стопанството. Ето защо представителите на теорията за рационалните очакванияобръщат внимание на поведението на индивида и обогатяват неокласическия анализ с нови моменти относно проблема за рационалността. В условия на неопределеност на бъдещето основателно е да се приема, че важна роля трябва да играят очакванията на стопанските субекти по отношение промените на основните макроикономически показатели: темп на инфалция, равнище на лихвения процент, величина на търсенето и др. Неокласическият подход към този проблем се основава на концепция за адаптивните очаквания, съгласно които хората изграждат своите очаквания за бъдещето, основавайки се на промените на съответните показатели в миналия период. Т.е. хората пренасят тенденциите през миналите периоди в очаквано бъдеще, следователно приемат, че миналите тенденции по същия начин ще се проявят в следващите години.
Новите класици считат, че човекът действащ в условия на неопределеност се стреми към рационално поведение като се опира не само на собствения си минал опит, но той се опира още на цялата достъпна информация, за да предвиди възможните посоки на развитие на икономиката. Новите класици не отричат, че хората могат да правят грешки в своите прогнози, но възможните отклонения в техните оценки ще се оказват, ще се осредняват и решенията, които ще приемат ще имат рационален характер. Приемайки очакванията за рационални икономистите формулират своите изводи относно ефективността на държавната политика. Като критикуват кейнсианците за предложението за постояни реакции на икономическите субекти на аналогични стопански операции, новите класици твърдят, че тези реакции се променят под въздействието на собствения им опит. Ако една или друга политика на правителството не оправдае очакванията, опитите да се повтори тази политика вече ще предизвикат друга реакция. В своето поведение икономическите субекти за да действат рационално внимават, следователно анализират информацията за промените в основните макроикономически показатели. По силата на промяната на тяхната реакция в зависимост от рационалните очаквания всякакви рецепти за активна държавна икономическа политика се разглеждат за нежелани, непригодни за практическо използване. Съгласно разбиранията на представителите на теорията за рационалните очаквания поведението на икономическите субекти трябва да се основава на принципа на предсказуемост на действията, което означава, че регулирането на икномиката с помощта на откритопровъзгласени норми, които трябва да бъдат разбираеми за всички и да не бъдат променяни за краткосрочни изгоди. На практика препоръката на привържениците на новата класическа макроикономика се свежда до отказване от провеждане на целенасочена държавна икономическа политика, защото се приема, че тя е неефективна.