Лекции по Икономика

5. Теоретични основи на европейската интеграция

1.Основни концепции
Разбирането за икономическата интеграция в Европейския съюз се основава на теоретичните постановки за международната икономика, интегрирането на пазарите и валутнитесистеми. Про¬цесът се развива с постепеното премахване на икономическите граници между държавите и съвместното функциониране на националните им стопанства . Икономическата интеграция не е цел а е средство за постигането на:
*икономическо благосъстояние - изразява се в повишаване ефективността на производството и следване на политика, използваща ефектите на интегрираните пазари;
*мир - постига се с обвързването на националните икономики и намаляване на възможностите за конфликти между държавите- участнички;
*демокрация- важно условие за осъществяването на инте¬грационните процеси е развитието на политическия демократизъм и системите за управление на страните;
*защита на човешките права - тя е основен елемент при разработването на политиките, произтичащи от икономи¬ческата интеграция.
Икономическата интеграция е процес на приобщаване на на¬ционалните стопанства към общи механизми на взаимодействие, при което самостоятелното им функциониране става елемент от процеса на постъпателно развитие и източник на динамика. Тя за¬почва с интегрирането на пазарите на стоки и услуга, разпространява се върху факторите на производство и се насочва към общи политики и валутна система, на основата на които се изгражда по¬литическият съюз.
Икономическата интеграция, е постъпатален процес, развива се на етапи, всеки от които се базира на достиженията на предход¬ния, и които са:
*Зона за свободна търговия. На този етап на интегриране се премахват пречките пред свободното движение на стоки и услуги (мита и количествени ограничения). Тя е основен елемент на икономическата интеграция и има положите¬лен ефект върху икономиките.
*Митнически съюз. Дава възможност за свободно движение и на факторите на производство- капитали и работна си¬ла. Това позволява оптимизиране на пространствената организация на производството чрез съчетаване и по-добро използване на факторите и субституцията им . По такъв начин се създава общ пазар на стоки, услуги, капитали и работна сила. Премахването на ограниченията е основано на обща митническа тарифа спрямо трети страни.
*Икономически и валутен съюз (ИВС). Изгражда се на базата на икономически съюз- степен, при която на основата на общия пазар се интегрират икономическите политики в различни ооласти, формират се общи подходи и коорди¬нирано финансиране. Следващата стъпка е валутният съюз- той допълва икономическия със създаването на общ валутнокурсов механизъм, прерастващ на последващи етапи в емитирането на обща парична единица, функционираща на общия пазар. С комбинирането на двата съюза се постига висока степен на координация на макроикономическата и бюджетната политики.
*Политически съюз. Основава се на икономическия и валутния съюз, като допълва интеграцията в ооластта на външните отношения с трети страни.. Наред с общата търгов¬ска политика се развиват и общи политики в сферата на външните отношения и сигурността, правосъдието и вът¬решните работи.
За развитието на икономическата интеграция е необходимо използването на инструменти, които да позволяват съгласуване на позициите на отделните държави, изработване на общи процедури и правила за прилагането им. За постигането на ефективна интеграционна политика се създават и общите институции. Поетапното осъществяване на процеса обуславя и прилагането на следните инструменти:
*Информация- съгласие на участващите страни в интегра¬ционния процес да предоставят информация на партньо¬рките си за целите и инструментите на прилаганите от тях политики с цел прилагане на единни подходи.
*Консултация- задължение на основата на предоставената информация да се търсят общи виждания и средства за политиките, които ще се прилагат, както и разпределе¬нието на компетенциите.
*координация- съгласуваност на действията, които трябва ла се предприемат при осъществяването на общата поли¬та ка. Тя може да придобие формата на сътрудничество- чрез адаптиране на националните регулации, и на хармо¬низация - отстраняване на различията в областта на законодателството и административните правила.
*Унификация- замяна на националните инструменти на икономическата политика в различни области с общи за всички страни-участнички.
Използването на различните инструменти зависи от степента на развитие на интеграционните процеси и от областите и полити¬ките, в които се предприемат. В същото време прилагането на принципа на допълпяемост обуславя постигането на по-висока сте¬пен на съчетаване на националните инструменти с тези на Съюза.
2. Ефекти на митническия сьюз
Теорията за международната търговия дава основните постулати и теоретичните подходи към разбирането на същността на митническия съюз. Той представлява специфична форма на съчетаване на вътрешната либерализация на търговията и външната й защита. Вследствие на сьздаването на Митническия съюз се проявяват два типа ефекти- краткосрочни статични интеграционни ефекти и дългосрочни ефекти на преструктуриране.
-Краткосрочните статични интеграционни ефекти са свързани с първоначалната промяна в поведението на стопанските субекти и ползите при интегрирането на пазарите. Те са:
*Създаване на търговия (trade creation) - получава се чрез насочването на търсенето на продукти вътре в съюза поради възможностите за избор на ефективен производител и по-ниски цени. *Отклонение в търговията (trade diversion) - получава се чрез преориентирането на търговските потоци вътре в съюза поради премахването на вътрешните пречки и въвежда¬нето на защитни тарифи за вноса от трети страни.
*Търговска експанзия (trade expansion) - осъществява се поради факта, че понижаването на цените стимулира вътрешното търсене, което се уловлетворява от внос.
В резултат от тези ефекти производствената структура се подобрява чрез специализация и развитие на вътрешноиндустриалната търговия, намаляване на транспортните разходи и повишаване гъвкавостта на фирмите при териториалното пози¬циониране на производството. Същевременно митническият съюз повишава международната конкурентоспособност и подобрява условията на търговия.
-Дългосрочните ефекти на преструктуриране са свързани с подобрявяне на условията за функциониране на фирмите и ефективноста им, а разширяването на пазара води до повишаването на конкуренцията. Регионалната концентрация на производството и заетостта влияе върху преструктурирането на националните икономики в дългосрочен план. Основните ефекти са:
*Икономии от мащаб (есопотies of scа1е) - получават се от намаляване на разходите при увеличаване обема на производството.
*Икономии от пространство (есопотies of scoре) - следствие са от либерализацията на пазара в съюза и възможността за ефективно съчетаване на факторите на производството и тяхната субституция.
*Ръст на компаниите- разширяването на пазара им дава възможност да използват интегрирания пазар за мобилизиране на повече ресурси и стабилизиране на пазарните им позиции. Наред с това се създават предпоставки за разширяване на тяхната иновативносг и повишаване на международната им конкурентоспособност, която впоследствие се развива като обща търговска политика.
Като цяло динамиката на митническия съюз и участието в него водят до значително подобряване на условията за търговия. Разширяването на пазара повишава ефективността на фирмите., а
оттук следва и понижаване на цените.
В настоящият момент обаче разширяването на ЕС няма да бъде свързано с такова значително влияние, защото големите фирми на страните-кандидатки отдавна са на пазара на Съюза. Тъй като присъединяващите се държави не са големи, това едва ли ще повлияе на митническия съюз.
3. Ефекти на интегрираните пазари
Интегрирането на пазарите на стоки е основано на спецификата на интеграционните процеси- премахването на бариерите и причините за ограничение в търговията. Стоковата търговия в ЕС се базира на митническия Съюз и съответно на премахването на мита и такси с подобен ефект между страните (чл. 12-17), както и на количествените ограничения и мерките със сходен ефект ( чл. 30, 34). Това води до свободно движение на стоки между страните-членки и формулирането на общ подход в търговията с трети страни. Поради това положителните ефекти са:
*Ръст на производството и просперитета благодарение на оптималната пространствена организация на факторите на производството. Производствената специализация по¬вишава сравиителнитепредимства на страната.
*Увеличение на ефективноста на производството от участието в Митническия съюз и задълбочаване на конкуренцията.
*Подобряване на условията на търговия за цели стокови групи по отношение на световното стопанство.
Ефектите на благосъстояние за страните-членки се свързват с ръста на търговията между тях,
нарастване на доходите, развитие на динамичните ефекти- конкуренцията, икономиите от мащаб и преструктурирането на фирмите. 3а другите държави (освен тези, с които има сключени специални споразумения) ограниченият достъп променя модела на международна търговия.
Интегрирането на пазарите на услуги има важно значение, предвид нарастващия им обем в световната търговия и преговорите в Световната търговска организация (СТО). То се изразява във въз¬можността на потребителите да ползват услуги в целия съюз, про¬изводителите да ги предоставят, а също и възможността за трансгранично предоставяне на информация и заплащане. Предимства та от интегрирането на пазара на услуги са следните:
*сравнителни предимства за страните, специализирани в тази област, по-ефективно пространствено разположение на ресурсите и по-големи доходи. Поради това и на по¬требителите се предоставя възможност за по-голям избор на продукти с по-високо качество.
*По-добри възможности за използване на икономиите от мащаб и пространство.
В ЕС либерализацията на пазара на услуги се свързва с гарантирането на свободно предоставяне на услуги от физически и юри¬дически лица в други страни-членки, без установяване в тях, както и еднакво третиране с местните такива, когато се усгановяват в да¬дена държава (чл. 52). Ефектите от либерализацията са свързани с ръста на трансграничната търговия и преките инвестиции. Интегрирането на пазарите на труд се отразява най-вече върху цената на труда. Интегрирането на националните трудови пазари е основано на свободното движение на хора в страните-участнички, недопускането на дискриминация, както и изработва¬нето на специални мерки ча гражданите на други държави. Предимствата от интегрирането на трудовите пазари са:
*За предлагащите работна сила това е възможност за по-добра реализация на квалификацията.
*За търсещите се подобряват възможностите за техноло¬гично развитие и оптимизиране на съотношението капитал/труд.
*Изравняване на различията в производствените разходи, свързано със сегментацията на трудовите пазари.
Ефектите на благосъстоянието се проявяват в ръста на ВВП в страните, където се насочват работниците, повишаване на квалификацията, разпределителен ефект по отношение на доходите (съотношението в равнищата на заплатите на местните и на другите работници), трансфери на доходи и облекчаване на състоянието на местни трудови пазари.
Интегрирането на пазарите на капитал е свързано с либерализацията на движението на капитали и предимствата от това. Ви¬соката мобилност на капиталите свидетелства за позитивна интеграция и има следните предимства:
*намаляване на риска от сътресения, които могат да се слу¬чат на малки пазари
*увеличаване предлагането на капитал поради по-добрите условия за инвестиране чрез мобилизиране на допълни¬телни спестявания, както и разширяване избора на инвес¬титорите за съчетаване на най-благоприятни за тях усло¬вия на възвръщаемост, сигурност и ликвидност;
*възможност за увеличаване на сумата, когато има специ¬фична нужда от повече капитал;
*изравняване на производствените условия, без да се нару¬шават условията на общия пазар.
Ефектите на благосъстоянието при интегрирането на евро¬пейските капиталови пазари са свързани с тяхното обвързването и адаптиране към световните капиталови пазари. Позитивната интеграция е свързана с увеличаване на заетостта, развитие на банковата система и повишаване мобилността на производстве¬ните фактори.
Като цяло движението на капитали под формата на преки ин¬вестиции замества стокообмена и създава търговия при интегрирането на стоковите пазари. Търговията, инвестициите и миграцията на работна сила се отразяват на решенията на фирмите за тяхното просгранствено разполагане и водят до промяна в отрасловата сгруктура на общия пазар.