Функционирането на ЕВП и фактът, че близо 60% от търго¬вията на страните-членки е помежду им, поставя въпроса за коор¬диниране на икономическите им политики, особено от гледна точка на участието в ИВС и използването на предимствата на европейската интеграция за по-висок растеж, създаването на повече работни места и разширяването на възможностите за избор на потребителите.
Съгласно чл. 98 от ДЕС "страните-членки ще провеждат своя¬та икономическа политика с цел да допринесат за доближаване към целите на Обшността, както е дефинирано в чл. 2 и в контекста на главните направления, свързани с чл. 99/2/. Страните-членки и Общността ще действат съгласувано с принципа на отрорена пазарна икономика със свободна конкуренция в полза на ефективното разположение на ресурсите и в допълнение на принципите, представени в чл. 4."
Съветът на икономическите и финансовите министри (Есоfin/Екофин) ще дискутира докладите за отделните страни-членки, представени от Комисията, но всяка държава е свободна
да определя собствените си приоритети. В същото време ДЕС изисква координиране на насоките на икономическата политика чрез Сьвета на министрите, като се вземат предвид препоръките
на Комисията и заключенията на Европейския съвет- т.нар. „многостранен надзор”.
Наред с това за посгигането на изискванията за членсгво в ИВС сьобразно чл. 121 от ДЕС "Комисията и ЕЦБ ще докладват на Съвета на министрите за прогреса в изпълнението от страните-членки на техните задължения от гледна точка целите на Икономическият и валутен съюз. Тези доклади ще включват анализ на съв¬местимостта между националните законодателства на всяка страна-членка, вкл. статутите на техните национални централни банки, чл. 108 и 109 от ДЕК и статута на ЕСЦБ. Докладите ще оценяват достигането на висока степен на устойчива конвергенция по отношение на изпълнението от всяка страна-членка на следните,
критерии:
-постигане на висока степен на ценова стабилност, което да се оценява от темпа на инфлация, наи-близък до този на трите страни, достигнали най-добра ценова стабилност (не повече от 1.5%);
-устойчивост на правителствените финанси, което да се оценява чрез състоянието на правителствения бюджет, като дефицитът не надвишава определеното съооразно чл. 104/6/ бюджетната дисциплина ще следва следните два критерия: делът на планирания правителствен дефицит спрямо БВП не трябва да надвишава определен раз¬мер (3%); делът на правителствения дълг към БВП не трябва па надвишава определена стойност (60%);
-оценка за нормалното колебание на валутния курс в границите на механизмите на ЕВС за последните две го¬дини, без да бъде девалвирана спрямо валутите на другите страни-членки;
-продължителна конвергенция, постигана от страните-членки, и тяхното участие във валутно-курсовия механи¬зъм на ЕВС, отразено чрез равнището на дългосрочните лихвени проценти (2%)". Стойностите са определени съобразно протокол към Дого¬вора. Страните-членки положиха значителни усилия да ги изпълнят за участие в ЕВС. Конвергенцията между държавите като необходимо условие за икономическото и социалнотосближаване в ЕС се осъществява в два аспекта:
-номинална конвергенция- която включва контрол върху парично-кредитното функциониране и номиналните доходи. Целта е да се осигурят условия за стабилни цени и равновесие в сферата на обществените финанси и платежните финанси.
-реална конвергенция - между регионите и страните-членки, която включва жизнения стандарт и по-високото равнище на доходите, свързано с преодоляване на неравновесията при най-ниско равнище на безработицата.
Номиналната конвергенция е необходимо, но не единствено условие за реалната конвергенция. Тя осигурява растежа и намаля-ването на макроикономическите небалансираности. Въздействието върху условията, неооходими за ръст на доходите и заетостта, е проблем на регионите, без които не може да се осъществи реалната конвергенция,, при условие, че съществуват различия в макроикономическите условия. Конвергенцията между страните не означава отсъствие на диспропорции вътре в тях, но дава гаранция за ус¬пешно осъществяване на процеса на сближаване. За отделни дър¬жави съкращаването на регионалните диспропорции и намалява¬нето на заетостта стимулира икономическия растеж.
През декември 1999 г. на Европейския съвет в Хелзинки беше приет доклада на Екофин за по-натъшните въздействия в областта на координацията на икономическите политики на третия
етап от Икономическия и валутен съюз. Тя включва три елемента:
-общо въздействие върху икономическата ситуация;
-съгласие за отговорностите по прилагането на икономическата политика;
-приемане на посочените въздействия и където е необходимо, адаптиране на следваната икономическа политика.
Нарастващата взаимозависимост на икономиките от Еврозоната, особено във валутната и финансовата област, обуславя редов¬ния анализ на методите и процедурите за организиране на координация на икономическата политика. Те ще бъдат в следните направления:
-Разширяване на политиката чрез:
*засилване на общите въздействия - чрез предоставяне на статистическа информация, уточняване на оценките като възможна форма на смесена икономическа политика в Еврозоната и представяне на редовни доклади;
*общи правила за управление- утвърждаване на модела на номинална конвергенция и координацията икономическите политики на страните-членки, установяване на общи правила на управление от Комисията чрез консултации с ЕЦБ, развитие на отговорности за прилагане на политиката и съответните инструмент.
-По-ефективно прилагане на инструментите- съобразно Дого¬вора, националните законодателства и подготовка на работна програма чрез:
*въздействия за прозрачност и предварителна координация- прилагане на принципите за предварително информиране, общи подходи към разработване на бюджета;
*адекватна координация на инструментите- чрез прилагане на договорните регламентации;
*по-еективно функциониране на Еврогрупата- създаване в рамките на Икономическия и финансов комитет на рабо¬теща еврогрупа за формулиране на икономическа политика в Еврозоната, нейните регулярни срещи, вкл. и въз¬можности за видеоконференции и спешни консултации; *ипституционализиране на диалога между отделните институции- редовни срещи между президента на ЕЦБ, президента на Еврогрупата, представителите на Комисията и Съвета на управителите на ЕЦБ.
-Разширяване на прозрачността чрез:
*публикуване на редовни доклади и иницииране на дискусия за икономическата политика в зоната;
*пресконференции за срещите на Еврогрупата;
*комюникета за ориентацията на икономическата поли¬тика, когато Еврогрупата желае да постави такива въпроси за разглеждане.
-Институционални и организационни наблюдения - съобраз¬но договорните регламентации.
