Планирането е творческа дейност , извършвана от субекта на управление на различни йерархични равнища, за определяне на бъдещи цели, методи и средства за тяхното постигане. Планирането е процес на вземане на решение за управление на бъдещи действия. Съвременната роля на туризма в живота на хората обуславя нуждата от планиране и координиране на туристическата дейност. То се свързва със сиситемата на туристическата политика и се интегрира с нея. Като основна цел на планирането в туризма може да бъде посочено разрабитването на стратегии и насоки за устойчиво развитие на туристическата индустрия в съответствие с с икономическите, социалните, културните и екологични условия и изисквания на територията или насселеното място.
Планирането на туризма е много полезно поради следните причини:
- Необходимост от обща насока и обществен консенсус за развитие на туризма
- Нужда от дългосрочна перспектива за определяне на социалните, културни и екологични ефекти от развитието на туризма
- Проблеми, свързани с ресурсно осигуряване в териториални общности, които не разполагат с политически структури за развитие на обслужването в туризма
- Развитие и оценяване на дестинациятав условията на нарастваща конкуенция
- Ускорени промени в туристическата индустрия вследствие развитирто на транспорта и телекомуникациите
- Необходими гаранции за частния сектор, свързани със стабилността и предвидимостта н аобщественото развитие
В началото на своето развитие планирането отбелязва различни слабости, но в съвременната теория планирането залага на принципи и методи, които спомагат за адаптивна реакция на мениджмънта. В съдържателно отношние концепциите обхващат различни направления, по-важните от които са:
- Планиране на икономическото развитие
- Планиране използването на земята със средства, които предлага зонирането
- Планиране на инфраструктурата
- Планиране на социалната сфера относно трудова заетост, здравеопазване, образование, социални грижи
- Планиране за сигурността (проблеми на вътрешната сигурност, престъпността и т.н.)
Планирането на туризма е най-тясно свързано с планиране на икономическото развитие. Примери за това са план за увеличаване на валутните постъпления, планът за трудова затост, план за иконномическо развитие на община с извявени туристически функции и др.
На съвремениия етап от своето развитие планирането се свързва с развитие на туристическата дестинация /място, курорт, селище/ или програмиране на туристическо развитие /национални, регионални или лпокални/. То се осъществява в рамките на публичния сектор и има за цел балансиране и обвързване на туристическите потребности с наличните ресурси.
Стопанският субект също използва планирането в управлението на своята дейност. То е свързано предимно с инвестициите, строителството, финансите и развитието на продукта, маркетинга и управлението.
Крайният резултат се разработва от субектите на туризма и се представя под формата на документи. Те съдържат политически директиви, указания и описание на очакваните резултати.
Основните задачи на плана на туристическо развитие могат да се определят както следва:
- Развитие на туристическия сектор на всички равнища и във всякакви негови съдържателни аспекти при висок качествен стандарт
- Стимулиране използването на туризма както за икономически, така и за социо-културни цели
- Разпространение на икономическите ползи от туризма върху повече представители на общността домакин
- Опазване на културните и природни ресурси чрез интегриране в архитектурния дизайн
- Максимизиране на постъпленията от чуждестранна валута
- Увеличаване степента на трудова заетост
- Подпомагане на периферните тритории
Основните елементи на плана на туризма са: туристически атракции и дейности, настаняване, транспорт, др. съоръжения и услуги, институционални елементи, др. елементи на инфраструктурата.
Плановете в туризма се разграничават в зависимост от своето предназначение и ранг. В публичния сектор особено значение имат комплексните, дългосрочни планове, на чиято основа се разработват оперативни планове. Важен елемент е маркетинг-планът. В зависимост от равнището, на което се се разработват и реализират, планновете за туристическо развитие в системата на публичния сектор биват: национални, местни и планове за развитие на туристическата дестинация.
Националните планове се разработват с цел формиране на държавната туристическа политика.
Местни планове имат по-широко приложение, те се разработват на основата на националните.
Плановете за развитие на туристическата дестинация са част от системата на локалното планиране, но могат да имат и специално място в нея. Те са ограничени за туристическа атракция, селище, курорт и са подчинени на ролята на определен вид или оптимална комбинация от няколко вида туризъм.
Все по-важно място започва да заема и фирменото планиране. В условията на сложна и променлива външна среда, не може да се разчита само на интуиция и стечение на обстоятелсвата. Налага се решенията да се вземат на база оценки за състоянието на фирмата и факторите, които я определят.
