Лекции по Икономика

22. Типология на политическата култура

Политическата култура е част от духовната култура на обществото, внлючваща в себе си онези нейни елементи, които са свързани с обществено-политическите институции и политическите порцеси.
Политическата култура (ПК) има два основни модела:
1) Тоталитарно-авторитарен модел – той се характеризира с подчертаване на колективистичните качества и се отличава със самоизолиранст от външния свят и затвореност на политико-културното пространство. В рамките на това пространство понякога доминира насилието и то пряко. При контакти с външния свят този модел се характеризира с ниско ниво на търпимост и толерантност.
Този модел има няколко отличителни черти: политическото съзнание и ценностите на обществото се формират от държавата, чийто интереси са по-важни от интересите на отделните хора; полит. информиране на обществото е дозирано, направляващо; полит. език е оскъден и стандартизиран; полит. култура на обществото се формира на върха на безалтернативна основа; нивото на полит. култура в голяма част от обществото не е високо.
2) Либерално-демократичен модел – той се характеризира с ориентация към гарантиране на полит. права и свободи на гражданина и с регламентация на жизнената дейност на общността чрез правото. Този модел има способност към разширяване сферите на влияние. Тук доминира косвения полит. натиск. Този модел на ПК се отличава с откритост пред външно политико-културно пространство. Основните черти на този модел са: политическото съзнание и ценностите са на общността се формират децентрализирано и нивото на приоритетност на държавните интереси зависи от степента на тяхното съвпадение с интересите на обществото; ценностите тук са: права на човека, право на свобода, правов ред, плурализъм в политиката; полит. информиране на обществото става по много канали и цензура се прилага откъм информация от екстремистки характер; свобода на словото и печата; политическият език е обширен и нестандартен; многообразно политическо поведение; полит. култура на обществото се намира на добро ниво и е присъщ политико-културен прогрес.
Освен модели съществуват и различни типове полит. култури.
1 Съществуват три типа чисти политически култури:
1. Патриархална полит. култура – тя е присъща на неразвитите общества, в които се извършва процес на формиране на полит. система; липсва полит. активност, а е разпространена полит. наивност. Носителите на този тип култура са аполитични и техните политически възгледи са разтворени в религиозни и социални стереотипи.
2. Поданическа полит. култура – носителите на този тип ПК предпочитат да се подчиняват на властта и не се стремят да използват политически методи за въздействие спрямо властта. При тях отсъства активната гражданска позиция, като се надяват някой друг да реши техните проблеми.
3. Активистка ПК – личността придобива собствен статус в полит. с-ма. Тук има вече подчертана гражданска ориентация, изразяваща се в действената роля на личността в полит. живот на обществото.
ІІ. Смесени типове ПК, които се образуват от взаимодействието в реалния живот на чистите типове:
1. Патриархално-поданическа ПК – при нея съществена част от населението на дадена държава е отхвърлило изключителните права на феодалния авторитет, а същевременно се развива положителна нагласа спрямо възникналата полит. с-ма с централни държавни структури (немския и британски абсолютизъм);
2. Поданическо-активистична ПК – част от населението е ориентирано относно своите искания и претенции спрямо полит. с-ма. Не се осъществява стабилна връзка между индивида и полит. с-ма, тъй като мнозинството от индивиди са пасивни (Франция и Италия през 19 век);
3. Патриархално-активистка ПК – изразява процесите на интензивно културно развитие и се наблюдава сред новите нации. Структурните норми, които я моделират са активистки (английската полит. култура през 19-20 век).
ІІІ. Съществени и други типове смесени ПК:
1. Гражданска - присъща е за буржоазно-демократичните полит. системи. Заражда се в западните общества като резултат на постепенно полит. развитие. При нея най-ефективно се съчетават елементи на пол. стабилност. Индивидът е добре информиран и взема полит. решения на базата на интересите и принципите, които го ръководят; проявява интерес към политическите дела;
2. Фрагментарна ПК – наблюдава се в общества, преживяващи преходен период. Този тип се характеризира с политически нихилизъм, който усилва чувството на изолираност в обществото. Наблюдава се и поляризация на съставящите го социални групи;
3. Интегрирана - отличава се със сравнително висока степен на обществено-полит. съгласие по основните въпроси на полит. устройство. В нея преобладават граждански процедури в разрешаването на споровете и конфликтите.
В политико-културното пространство се наблюдават и политически субкултури,които са характерни за конкретни субекти на политиката. Политическите субкултурн придават на политическата култура многообразие, активност и динамика. Те са:
1. политическа субкултура на Запада - тук политическият живот се регулира от детайлна правна регламентация и се отличава с многообразие. Тази субкултура е базова основа на либерално-демократическия модел на ПК;
2. политическа субкултура на Изтока – тук много слоеве на обществото са изолирани от политическия живот и на нея е присъщо превъзходството на административната власт над представителната и съдебната. Властта тук се предава по наследство;
3. регионални политически субкултури – те се определят по регионално-държавен признак. Пример за такава СК е тази на гражданите на САЩ, на Англия;
4. религиозно политически субкултури – характеризират се с тясно преплитане на религиозните и политически сфери на обществения живот;
5. етно-политически субкултури са характерни за държавите имащи нееднороден национален състав;
6. младежка политическа субкултура – нейни носители са учащите и студентите. Присъщи са и емоционалното възприемане на политическия живот на обществото и не голям жизнен опит.
ПК има една специфична теоретична част, която включва разглеждането на националните култури. Те представляват взаимодействие между политическата система, респективно полит. елит и гражданите, в резултат на което се оформят доминиращи умонастроения и ориентации. Те се проявяват та фона на националните особености, стереотипи, на специфични предразсъдъци на националния характер, бит и душевност. Значение има и характера на полит. с-ма, типът и начина на управление. Всичко това се проектира върху определен социално-икономически фон, който е свързан с конкретни и значими исторически събития.
Българската ПК характеризира цялата история на българската държава. Условно могат да се ограничат следните периоди: Първи период - обхваща времето от създаването на българската д-ва до попадането под османско владичество. Този период съдържа като най-важен акцент създаването на държавата, борбата за полит. независимост и влиянието на Балканите, съперничеството с Византийската империя и останалите балкански д-ви. През този период управляващото малцинство прабългари подчиняват множеството от масата славяни. В този период се оформят първите персонални носители - елит и народ. Елитът и народът в своите действия създават нови тенденции. От елита произтича тенденцията на съзидание, на едно положително начало. От народа произтича тенденцията на разрушение Връзките между елита и народа са разпокъсани. През цялото време преобладават традиционните елементи на полит. култура като апатия. Важен фактор тук е християнството, което идеологически подсигурява единството на нацията и създава модел на копиране на чужди политически взаимоотношения.
Вторият период се характеризира с това, че съществува сложна социално-икономическа обстановка като фон на полит. система и полит. култура. Това е периода на османското владичество. През този период се оформя идеята за българската държавност. В българските земи е прекьсната традицията на елита, идвала от средновековна аристокрация. Така мястото на висшия елит се заема от дребните собственици. Характерно за периода е активността и позитивизма на народа.
Третият период е от Освобождението до 1944 г. През него полит. картина е сложна. Полит. култура бързо се променя. В нейната основа стоят полит. елит, в лицето на княжеската, а в последствие - царската институция, и народа. През този период трудно се осъществява връзката между елита и народа. Липсва вътрешнополитически кръговрат като условие за полит. култура; елитът се самовъзпроизвежда. През периода се създават като цяло рамки на една консолидирана полит. култура, на която са повлияли бързата смяна на пол. режими и двете национални катастрофи. Създава се една демократична традиция на българската полит. култура. Положителната демократична ориентация на полит. култура през този период, създадена от попитл елит е укрепване на държавните структури, единна държавна система.
Четвъртия период (1944 до 1989 г.; -настъпва голяма промяна във всички елементи на полит. системи. Като цяло полит. елит създава такава полит. култура, която стои върху репресия; която е идеологически обременена и е насочена към запазване на властовото сатукво. Народните маси са дирижирани откъм полит. активност и прояви. Те са апатични и остават на равнището на поданици. В този период липсват истински прояви на активна гражданска култура.
Модерната българска полит, култура започва от 1989 г. Този период се характеризира с голяма интензивност на процесите. В резултат на настъпилите промени в България се създава динамична полит. култура. От една страна полит. култура изхожда от вътрешно български политически процеси, но често става налагане на чуждестранни политико-културни модели върху българската действителност На народните маси се предлагат полит. права и свободи, но те не са подплатени с икономически промени. От народа се очаква да бъде полит. активен въз основа на тези фактори. Забелязва се обаче тенденция на пол. апатия.
Специфични особености притежават и пол. култури на Америка, Русия, Франция, Великобритания и Германия.
ПК на САЩ отразява спецификата и полит. особености, които характеризират тази страна. Основните исторически събития, които са свързани с американската история и култура са войната за независимост (1776 г.), войната с Англия. Гражданската война, отношението на САЩ към Първата и Втората световна воина. Полит. култура на САЩ се изгражда на фона на икономическите и социални условия. Икономическите условия изразяват процеса на бърз икономически просперитет и силно развитие на предприемаческата дейност. В социално отношение съществува силна динамика във взаимоотношението между класите. Американската пол. култура има за своя основа стабилността и сигурността на полит. система. Посредством избори се канализира участието в обществото на широки слоеве от населението. За мнозинството американци гласуването е своеобразен религиозен акт, чрез който се разкрива вярата към определен лидер и идея. В САЩ има наличие на две основни партии и борбата между тях създава промяната като тенденция в политико-културното пространство. В американската полит. култура съществуват силни субкултури (на жените, цветнокожите), които оказват силен натиск със своите идеи и радикализъм. За тази култура е важно, че е създала множество основни пол. символи - Декларацията за независимостта, Конституцията. За нея е характерно присъствието на елита и на индивидуалното пол. начало. Пол. елит и пол партии в много голяма степен са свързани със системата и осигуряват нейната стабилност.
ПК на Русия съществува при сложни политически условия, които са непроменими в продължение на векове. Русия има дълга история (Киевска Русия и нейния възход, съществуването на Московското княжество, Петербургската държавна традиция, периода 1861-1917 г., Болшевишкия период). В икономическата. и социална основа на културата стои голямо географско пространство, трудни икономически комуникации, социално противоборство между класите. Особено място в руската ПК изиграва интелигенцията. Тя е сила, която проправя идейно нови пътища и изиграва роля на пол. сила. В Русия съществува индивидуално и колективно пол. начало, които често са в дисхармония. Пол. елит съдържа елементи от класическите пол.стойности и елементи свързани с интелигенцията. Масата съществува в условията на исторически традиции и модернизация. Те се обединяват в името на единството и просперитета на държавата, като основната идея, която свързва това обединение с думата спасение.
Върху ПК на Франция влияние, оказва интересното пол. развитие на страната, като най-важните поп. събития са дългото съществуване на абсолютизма, наличието на десетилетни династии в управлението, Великата френска революция, борбата между република и монархията и др. В икономическо отношение Франция повтаря пътя на индивидуалното и постиндивидуалното развитие. В соц. отношение ситуацията се характеризира с отчетливо социално разслоение и силна динамика между класите. За основа на пол. култура на Франция се приемат идеите на Френската революция -ред и социална справедливост. Нейна особеност е взаимоотношението на глобално равнище в държавата, взаимоотношения между република и империя. В резултат на тези взаимоотношения политическата символика се променя и се създават понятия като републиканско равенство и дух. Френската интелигенция се проявява в Просвещението. А мнозинството е съчетание между традиционна ориентация, активна политическа роля и ограничено поданичестко участие. Французите имат силно развито национално чувство.
Във Великобритания не съществува глобалния проблем за пол. насилие, тъй като се осъществява социална комуникация между противоположните класи и интереси. Във Великобритания имаме създаване на специфична политическа класа, като при нея пол. култура се формира по наследство и политиката е професия. Така в английския пол. елит се формират качества като авторитет и принципност. Английският гражданин е добре информиран избирател. Връзките между политическата. каса и мнозинството са добре развити и в основата им стои цивилизоваността па пол. живот.
Германската ПК се формира под влиянието на значими исторически събития и пол. акценти, които започват от дълбока древност и продължават в своето динамично отношение до днес (съществуването на множество германски държави, обединяването на германските земи, поражението в Първата световна война, Ваймарската република, фашизма и др.). В икономическо отношение процеса в Германия векове наред характеризира включване в индустриалната революция и създаването на модерна държава. В социално отношение силни традиции има бюргерското съсловие, като социалното разделение в Германия се характеризира с консерватизъм. Германската полит. култура се отличава с консерватизъм, изразяващ се с трудното възприемане на нови тенденции. Характерно е личностното начало, което се проектира чрез развитието на институциите. То се проявява на две равнища. Едното е реалната политика, чийто израз е канцлера, другото е представителната власт. Мнозинството се характеризира със специфична дисциплина и политическо участие. Участието на избори се приема като задължително. Германците са добри поданици, спазващи законите на държавата, но не са достатъчно активни и свободни в политическо отношение. В цялост Германия има добре сработена система на взаимоотношения между личностно-политическото начало и мнозинството.
Пол. култура е образование, което съчетава интересите на различните социални групи, интересите на държавата е нейните граждани. Тя се обуславя от социално-икономическите предпоставки на всяка пол. система и е продукт на взаимодействието на социалната и политическа картина по света.