По своята същност политическата социализация е определяна като процес на включване на индивида в политическата система; като процес чрез, който личността усвоява социалния и политически опит, натрупан от обществото; като процес на усвояване и осъзнаване от индивида на социалните норми и културните ценности на тази социална общност, към която той принадлежи. Най-общо казано тя представлява интегриране на човека, чрез което той усвоява политическата култура. Той се проявява като член на определено общество и гражданин на държавата.
В тесен смисъл полит. социализация е съзнателно и целенасочено внедряване в личността на политическите ценности, убеждения, навици. В по-широк смисъл тя е цялата система на политическо обучение.
Политическата социализация е свързана и с въпроса за причините за включване на личността в полит. живот, за факторите и резултатите от това включване. Обективно погледнато политически социализираният човек би трябвало да се отличава с полит. самостоятелност в своите възгледи, оценки, поведение. Полит. социализация е призвана да помогне на човека в качеството му на гражданин да преодолее политическата наивност и да придобие политическа грамотност. Тя е насочена към това човек да може да противостои на опитите на политическия свят да подчини човешката воля и неговото поведение на своите интереси, но на практика не рядко се срещат политически социализирани хора, които не успяват да отстоят полит. си независимост и самостоятелност.
Политическата социализация на личността е процес, който се отличава с определена последователност. Тя има следните съставляващи я компоненти: 1. усвояване и възприемане на обществено политическия опит, натрупан от предишните поколения, а и запознаване със съвременния опит; 2. превръщане на знанията за обществото, политиката и държавата във вътрешни убеждения; 3. изработка на способи за отстояване на своите политически възгледи; 4. придобиване на необходимите навици за обществено политическа дейност, усвояване на основните и принципи и норми; 5. реализация на знанията и убежденията в практическата политическа дейност в областта на другите сфери на обществените отношения.
Политическата социализация функционира на три равнища: 1. социално равнище- това е нивото на обществото в цялост. На него човек се въвлича в политиката под натиска на сериозните проблеми, с които се сблъсква обществото; 2. социално-психологическо равнище – човек се социализира политически не само чрез големи социални групи като обществени класи и социални общности , но и чрез малки групи – семейство, приятели, колеги. Междуличностното общуване психологически твърде много способства за неговата политическа социализация. В хода на такова общуване човек се подлага на внушение и влияние от страна на събеседника; 3. вътрешноличностно равнище - политиката социализация се осъществява чрез интересите на хората, чрез техните потребности, мотиви, насоки и ценностни ориентации. На това равнище става дълбокото усвояване на политическата култура, тъй като за да стане част от съзнанието на човека ПК на обществото трябва да може да премине през неговите индивидуални потребности.
Политическа социализация, нейните особености и съдържание зависи от редица политически и неполитически фактори: 1. политически – характерът и типът на държавно устройство; политически режим; полит. институции, партии, организации и движения; 2. неполитически фактори – семейство, група на връстниците; учебните заведения; работата; културата и изкуството; средствата за масова информация; националните традиции и др. Двете групи фактори се преплитат и се намират в тясно взаимодействие по между си.
В Западна Европа проблемът за полит. социализация с цялата си острота стои в страните преминаващи от тоталитаризъм и авторитаризъм към демокрация. Така в следвоенна Германия зараждащата се демокрация дълго време остана изцяло нестабилна, в сила са незакрепналите в масовото съзнание демократически ценности. Американските окупационни власти предприемат един безпрецедентен експеримент към модернизация на ценностната система на немците, като разработват специална програма, която преразглежда реформата на средното и висшето образование и се издава литература, пропагандираща демократическите ценности. Всичко това обаче има ниска резултатност. Придвижването на понататъшната политическа култура на западно германците към демокрация се наблюдава едва в края на 60-те и началото на 70-те години. В съвременна Германия продължава да действа мощна и достатъчно ефективна система на полит. социализация.
В Испания кризата в социализацията възниква след падането на режима на Франко. Голяма част от испанците поради своята аполитичност имат смътна представа за държавното устройство, не се интересуват от политика и дори не обсъждат политически събития. Семействата и подрастващите също са аполитични и затова не могат да се изявят в качеството си на агенти при социализацията.
В съвременна Русия в резултат на смяната на попит, режим предишните ценностни с-ми се оказват дискредитирани; нови ценности не доминират в масовото съзнание. Така пред обществото застават сложни въпроси като: Какви цели е длъжна да преследва полит. социализация? Какви ценности могат да станат обект на консенсуса на различни социални групи? и т.н. Друг сериозен проблем на полит. социализация в Русия се явява отсъствието на приемствеността в предаване опита на политическото участие и поведение.
Старите модели на полит. поведение и участие, усвоени от по-възрастното поколение често не отговарят на новата полит. реалност и са способни само да дезориентират личността. Именно за това в последните години става актуален въпросът за политическото образование: запознаване и усвояване на опита на други страни, изучаване на особеностите за функциониране на политическите с-ми.
Политическата социализация е извънредно сложен и разнопосочен процес. Благодарение на нея човек става личност и гражданин, става не само обект, но и субект на политиката, неин творец.
