Предмет на разглеждане са същинските финансови правоотношения, които пораждат права и задължения по повод определено плащане. Във ФП вместо за субективни финансови права се говори за финансови вземания, което е равнозначно на субективно финансово право от гледна точка на неговия кредитор. Разграничаваме няколко понятия:
1. финансово вземане – така се обозначават всички субективни права, които имат финансов произход, без значение на активния и пасивния субект, т.е. както приходи от бюджета, така и разходи от бюджета (парични отношения с властнически метод на правно регулиране);
2. държавно финансово вземане - тук се конкретизира носителят на субективното право – държавата. Така се обозначават приходите в бюджета с финансов произход (данъци, такси, мита).
3. държавно вземане в широк смисъл – тук се включват вземания на държавата както с финансов произход (данъци, мита, такси), така и с нефинансов произход – напр. санкционен произход (глоби, имуществени санкции) и вземания на държавата от гражданскоправен произход (приватизация, облигационни заеми и т.н.).
ДОПК (чл. 162) дели държавните и общинските вземания на публични и частни. В публичните се включват вземания с финансов произход и вземания със санкционен произход. Всички останали са частни. От гледна точка на приходната част на бюджета най-голямо значение имат вземанията от финансов произход (данъци, мита, такси), които са основни бюджетни приходи и могат да бъдат планирани и прогнозирани. При вземанията със санкционен произход (глоби, конфискации и т.н.) водещо е да се постигне целта на наказанието, но тъй като имат паричен характер, са и бюджетен приход. При вземания с ГП произход държавата участва в правоотношенията като равнопоставен субект. Те могат да бъдат с договорен характер и на деликтно основание.
Начин за определяне на размера на държавните вземания
При вземанията със санкционен произход размерите се определят по процедурата на ЗАНН и НК. Става дума за индивидуализация на наказанието, при което се определя и размерът на санкцията. При вземанията с ГП произход, на първо място при тези с деликтен характер, е от значение размерът на вредата, който размер е и обезщетение. При вземанията с договорен характер размерът зависи от това, което е договорено.
При вземанията с финансов произход различаваме два начина:
1. Разграничаваме вземания с твърди размери. Държавното вземане е в абсолютна стойност, посочено с цифра във ФПН и се отнася до всички пасивни субекти. Най-вече при таксите и някои видове акцизи имаме абсолютен размер.
2. Вторият начин за определяне на размера са т.нар. подвижни размери – тук разграничаваме две системи. Като критерии и при двете системи се използват две понятия: облагаема основа (това е ЮФ, който ще породи ФПО – доход, наследствено имущество, стойност на недвижим имот) и ставка, която ще бъде приложена към основата. С оглед на тези два критерия първата система е пропорционалната система. При нея ставката е постоянна величина, а размерът на вземането зависи от промяната на стойността на основата. Всички данъци у нас са по пропорционалната система. Другата система е прогресивната – при нея с нарастването на облагаемата основа расте и ставката. Тук се разграничават две системи: обикновена прогресия и етажна прогресия. При обикновената прогресия доходът се разделя на групи и за всяка следваща група има по-висока ставка. Тя не се прилага, защото при доходи, близки до границата, след прилагането на по-високата ставка нетният доход ще бъде по-малък. При етажната прогресия доходът освен на групи се разпределя и на етажи. По-високата ставка се прилага за съответния следващ етаж. Например до 200 лв. са необлагаеми, а от 200 до 250 лв. се прилага ставка 20% за горницата над 200 лв. Тук групата е от 0 до 250 лв. (в която има два етажа – до 200 лв. с нулева ставка напр.; от 200 до 250 лв. със ставка 20%).
Производство по определяне на размера
На първо място има държавни вземания (най-вече тези в твърд размер), при които липсва подробна процедура. Вземането се плаща без да се развиват ЮФ. На второ място е възможно развитие на процедура, при която се извършват и технически, и юридически действия, за да се определи размерът. Най-често се започва с подаване на някаква декларация, в която се посочва обектът на облагане (облагаемата основа). Подаването на декларация е задължение, предвидено в правната норма. Финансовият орган не е обвързан с данните от декларацията и може да доказва, че фактите са други. Понякога в декларацията се посочва имущество – в тази връзка е необходимо финансовият орган да извърши правни или технически действия за определянето на стойността. Следващата фаза е издаването на някакъв индивидуален финансов акт, чрез който ще се определи размерът на държавното вземане и ще се направи задължението ликвидно и изискуемо. Евентуална фаза по-нататък е обжалването на този акт, но само за законосъобразност. Основанията могат да са две: обжалване от гледна точка на основанието (твърди се, че не се дължи съответното вземане); от гледна точка на размера (твърди се, че се дължи, но не в този размер). Последната фаза е изпълнение на задължението – може да бъде доброволно или принудително, като за публичните вземания на държавата се прилага ДОПК (чл. 162 и 163).