За резултатите от финансовата инспекция съответният финансов инспектор изготвя доклад, който съдържа направените констатации, подкрепени с доказателства. По доклада засегнатите лица (ръководителят или отчетниците) могат да дадат писмено становище. Инспекторът се произнася с мотивирано писмено заключение. Докладът и заключението и становищата се представят на органа, възложил инспекцията, за предприемане на последващи мерки. Докладът е основният документ, с който приключва инспекцията. В него се описва състоянието проверявания обект, като може да не са или да са констатирани някакви нарушения. От тук нататък е възможно изготвянето на други актове с оглед реализирането на имуществена или административнонаказателна отговорност. По своя характер докладът е констативен акт.
Вторият вид акт, който може да бъде съставен вследствие на инспекцията, е акт за начет (чл. 22 ЗДФИ и чл. 43 Правилник за приложение на ЗДФИ). При тази хипотеза инспекцията приключва с два акта: доклад, в който се дава цялостна оценка на проверявания обект; акт за начет, в който се описват само предпоставките на ФС, който поражда имуществена отговорност (съставът на непозволеното увреждане – вреда, противоправно поведение, причина, връзка, вина).
Третата възможна група актове са актове за установяване на административно нарушение по повод установяване на нарушение на административноправна норма.
И трите вида актове са официални документи, съставени от държавен орган в правнорегламентирано производство. Те са констативни и установителни, защото установяват факти с правно значение. Не са индивидуални финансови актове, защото нямат характер на такива по АПК. Те са подготвителни актове, защото не пораждат права и задължения, а въз основа на тях се издават други актове (решения на съд, наказателни постановления, заповеди). Формата е писмена, а съдържанието има реквизитите, предвидени в Правилника за прилагане на ЗДФИ или в ЗАНН, и допълнително съдържание, зависещо от направените констатации. Тези актове имат сезираща функция, доколкото се изпращат на други органи, за да се реализира съответната юридическа отговорност или да се предприемат други мерки за въздействие. За доказателствена функция говорим само при актовете за начет (чл. 22 ЗДФИ и чл. 44, ал. 4 от Правилника). Актовете за начет се считат верни до доказване на противното. Законодателят придава на този акт особена доказателствена сила – една презумпция за достоверност на направените констатации. Съображенията са, че актът е резултат от правнорегламентирано производство, осъществено от държавен орган със специални познания, и констатациите са подкрепени с доказателства. Последица от тази функция е една процесуална привилегия на увредената организация, която не трябва да доказва своите претенции.
Актът за начет е предвиден като самостоятелно основание в заповедното производство по ГПК за издаване на заповед за изпълнение (в отменения ГПК съществуваше специално начетно производство, специален раздел за реализиране на имуществената отговорност на отчетници въз основа на актове за начет. Това производство бе отменено, а по действащия ГПК отговорността се реализира в рамките на заповедното производство.).
Административнонаказателната отговорност се реализира от директора на инспекцията или друг орган. Съставите на нарушенията са описани в чл. 32-34 ЗДФИ, свързани с неоказване на съдействие на финансовите инспектори или нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетна, финансово-стопанска или отчетна дейност.
Вследствие на актовете, които бяха посочени, се предприемат мерки за въздействие. Те се наричат правни последици от инспекцията или реализация на резултатите от инспекцията. Тези мерки биват два вида: мерки спрямо проверяваните лица (различните видове юридическа отговорност), а втората група мерки са мерки спрямо проверяваната дейност. Те са уредени в раздел четвърти на закона („Последващи мерки“).
По чл. 18 ЗДФИ директорът на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица могат да дават писмения указания до ръководителя на проверяваната организация или упълномощено лице за преустановяване на извършването на нарушение или за отстраняване на вредни последици. Тези указания имат задължителен характер, като мярката е адресирана до дейността на ревизирания обект. Адресати са лицата, които по закона са длъжни да отстранят слабостите. Указанията трябва да са разбираеми, изпълними и скрепени със срокове.
Друга мярка е предложението пред компетентни органи за спиране на действия, водещи до нарушение или причиняване на вреди. При тази мярка става дума за действия, от които биха настъпили имуществени вреди. Органът трябва да е компетентен и в правомощията му да е спирането на такива действия.
Друга мярка е предложението за отмяна на незаконосъобразни актове. Обикновено то е адресирано до по-горестоящи органи на ръководителя на увредените обекти. Не става дума за обжалване, а за предложение за отмяна.
Друг вид мярка е предлагането на компетентния орган да реализира имуществена или дисциплинарна отговорност. Дисциплинарната отговорност се реализира от ръководителя на организацията за лица в трудово и служебно правоотношение.
Последната мярка се свързва със ЗУДБ и е предложение до министъра на финансите за спиране на трансфери от бюджета или блокиране на сметки на бюджетни организации.