В тези случаи се е стигнало до носене на имуществена отчетническа отговорност и в някои от случаите тази отговорност се погасява.
Плащане
Най-често срещаният способ за погасяване на имуществената отчетническа отговорност е плащането (изпълнение). Това, което е характерно, е, че за да се погаси, трябва да се изплати изцяло главницата и акцесорните задължения (лихвите и разноските). Редът, по който се погасяват финансовите задължения, от 2007 г. е главница, лихви, разноски. Тъй като става дума за плащане на пари (парите са делими вещи), може да се плаща и на части. Тук следват и неблагоприятни правни последици за това, че не се изпълнява в срок. Към главницата започва да се начислява и съответната законна лихва. Лихвата се изчислява по следния начин: годишната законна лихва се разделя на 360 и се умножава по дните забава. Ако не се плати в срок, се дава възможност на публичните изпълнители да предприемат спрямо длъжника всички мерки и действия за събиране на задължението. При принудителното изпълнение има изпълнение по волята на държавата и против волята на длъжника. Тук действа принципът на предварителното плащане (не означава, че се признава задължението, ерго впоследствие може да се обжалва). Това се прави с цел да се избегнат неблагоприятните правни последици.
Възстановяване в натура
Това е способ, който не е уреден по законодателен път, но за сметка на това е много често използван. Кога е възможно възстановяването в натура? Тогава, когато е увредена вещ. Ако са увредени пари, няма как да се приложи този способ. Възможно е при определени хипотези вместо да се плаща паричната равностойност да се възстанови вредата във вещта, която сме увредили и унищожили. За това трябва да е налице съгласие на увреденото лице. Съгласие е необходимо, защото то може да няма интерес от това да се възстанови в натура. Не е възможно възстановяването в натура на части, ако вещта е неделима. Ако вещите са делими, това е възможно. Когато възстановяваме в натура, се възстановява главницата. Трябва по някакъв начин да бъде възстановена и самата лихва.
Възстановяването в натура е възможно само до постановяването на съдебен акт, защото в съдебния акт няма да пише да се възстанови в натура, а ще е определено, че следва да се възстанови паричната равностойност.
И тук може да изпълни едно трето лице (както при всяко едно плащане във ФП). Във ФП действа принципът „с минмум разходи, за най-кратко време, максимален ефект“. По тази причина във ФП финансовите органи не могат да откажат получаването на плащане.
Прихващане
Компенсацията се среща само във ФП. Тя представлява прихващане на липса с излишък. Тя следва да се разграничи от прихващането. При прихващането във ФП трябва да е налице съгласие на финансовия орган. В ГП всяко едно от лицата може да направи предизвестие до другото лице, без да търси съгласие за това. Във ФП обаче не е така. Правните последици настъпват към момента, когато прихващането е било възможно (без значение кога е дадено съгласието; важното е то да е налице).
Опрощаване
Следващият способ е опрощаване на задължението. Става дума за правомощие на президента. Той може да опрощава несъбираеми държавни вземания. Това президентът прави при условията на оперативна самостоятелност с указ (ИФА), който има конститутивно действие – от него възникват правата и задълженията. Ако не опрости, няма пречка лицето отново да подаде молба.
Сливане
Тук се говори за сливане на качества (кредитор с длъжник). Едно лице-кредитор се слива с друго лице-длъжник. Във ФП не може да дължиш сам на себе си. Тогава, когато длъжникът няма наследници, или наследниците се отказват от наследството, наследява държавата, а тя наследява чисто (тя не носи отговорност за задълженията на наследодателя).
Погасителна давност
Във ФП говорим за два вида давност. Давността за имуществената отчетническа отговорност е уредена в ЗДФИ – тя е петгодишна, като независимо от спирането и прекъсването на давността с изтичането на 10 години отговорност не се търси. Тя започва да тече от деня, когато вредата е била причинена, а ако този момент е неизвестен – в деня на нейното откриване. В данъчното право за публичните държавни вземания давността е петгодишна и независимо от спирането и прекъсването на давността след изтичането на 10 години пак не се търси отговорност, но за тези задължения давността започва да тече от конкретна дата (от 1 Януари на годината, следваща годината, в която е трябвало да бъде платено).