Лекции по Икономика

24. Неокейнсианство

Друг представител на неокейнсеанската теория на икономическия растеж е Евсей Домар. Той смята, че теорията на Кейнс изцяло игнорира производствените мощности и тяхната динамика.Той застъпва тезата, че темпа на растеж няма да доведе до намаляване на нормата на печалбата както това е при класиците, а ще доведе до нарастване на инвестиционните възможности на фирмите и предприятията. Този темп на икономически растеж не се намира извън границите на физическите възможности на хората.
Евсей Домар приема, че инвестициите в системата на Кейнс са просто инструмент за създаване на доход, но в тази система отсъства един много важен елемент какъвто е размера на производствените мощности.
Трето направление на неокейнсеанството.
Алвин Хансен наричан „американският Кейнс”
Хансен допуска,че в икономиката автоматично се стабилизира размера на ефективното търсене тъй като в период на подем на икономиката нараства общата величина на данъците, а в период на криза- намаляват, докато перото държавни помощи за безработица се движи в обратна посока- период на подем те би следвало да намаляват, а в период на криза да се увеличават.
За Хансен бюджета се възприема като вграден стабилизатор, който може да стимулира и регулира частните инвестиции. Освен това Хансен застъпва тезата, че частните инвестиции могат да абсорбират всички спестявания и да доведат до повишаване на агрегатните доходи. Тази теза се разглежда в контекста на правилото за стагнация на производството в щатската икономика.
Направления в неокейсеанство:
Ляво кенесианство. Това направление изпитва огромно уважение към Кейнс, защитава неговите позиции и достига до извода, че Кейнс не трябва да се отрича,а неговата теория трябва да се допълва в контекста на динамичните проблеми.

Представител е Джоан Робинсън (1903-1983г.)-единствената жена, която постига по- сериозни успехи в икономическата теория. Тя е автор на книгата „Икономикс на несъвършената конкуренция”,в която се предлагат модели по подобие на кенесианските модели, които да отчитат факторите по разпределение на доходи и как то влия върху размера на ефективното търсене. Джоан Робинсън лансира идеята, че повишаването на работната заплата трябва да бъде в съответствие с производителността на труда, която да осигурява пазар на създадения продукт и стимул за прогреса на техниката. Освен това Робинсън възприема позицията, че синдикатите трябва да играят много съществена роля при нарастване на работната заплата. За Робинсън не е възможно капиталът да се измерва независимо от лихвения процент, който може да не е свързан пряко с пределната ефективност на капитала.

Посткенесианство:
През 60 и 70г. посткенесианството се развива в контекста на лявото кенесианство. В литературата се посочва, че няма единомислие по това кои представители на модерното кенесианство се отнасят към посткенесианците.