Във връзка с изпълнението на своите задължения и с оглед прилагането разпоредбите на митническото законодателство митническите органи издават индивидуални административни актове. Те могат да се разделят на две основни групи: ИАА, издавани във връзка връзка с опрощаването на този вид публични държавни вземания (наричат се решения), и ИАА, издавани във връзка с принудителното събиране на възникналите неплатени в срок митнически задължения (наричат се постановления за принудително събиране на публични държавни вземания).
Разликата между решенията и постановленията е във връзка с процедурата по обжалването (за решенията Законът за митниците препраща към АПК, а за постановленията – в Закона за митниците по административен ред и ДОПК по съдебен ред).
Понятието митническо задължение е легално определено в ЗМ и включва в себе си задължението да бъдат платени вносни и износни митнически сборове. Митническото задължение при внасяне на стоки може да възникне като резултат от осъществяването на две основни групи ЮФ или ФС – правомерни ЮФ-действия и неправомерни ЮФ-действия. Към първата група принадлежат допускането на стоки за свободно обращение на територията на страната (Общността). За да може една вносна стока да се реализира на територията, са нужни система от действия: стоката да се представи пред митническите органи с подаването на манифест. С това се извършва описание на стоката, прилагат се документи, съпровождащи стоката, и желаното от вносителя направление за поставяне на стоката – например митнически режим. Един от възможните митнически режими е внос на стоката. След като се постави под митнически режим, стоката трябва да се превози до митницата, в която да се извърши нейният преглед и омитняване. След пристигането в митницата на стоката се подава митническа декларация – единен административен документ. В нея лицето индивидуализира стоката и на базата на тарифния номер в митническата тарифа сам определя размера на митата – класиране на стоката. След попълването на декларацията, тя се подава в съответната митница, органите извършват документен преглед (и физически), след което дават/отказват разрешение за вдигане на стоката – тя след заплащането на митническите сборове може да се пусне в свободно обращение. Стоката не може да се вдигне, ако митата не са изцяло платени или обезпечени в пълен размер.
Другите ЮФ-неправомерните, могат да са свързани с отклонение на стоката от митническия надзор – неправомерно изваждане на стоки от митнически склад, неизпълнение на някои от задълженията и др.
Същите са ЮФ и за износно задължение. Стоката за износ също се декларира пред митническите органи. Митническото задължение ще възникне, когато е подадена декларацията, с която се иска поставяне на стоката под такъв митнически режим, който изисква заплащането на мита.
Длъжник за заплащане на митническото задължение е деклараторът. При косвеното представителство е и косвеният представител. Когато за едно митническо задължение има повече от един длъжник, отговорността е винаги солидарна.
Митническото задължение възниква на мястото, където са се извършили действията, водещи до възникването на тези задължения. Митническите органи са длъжни да изискат предоставянето на обезпечение преди вдигането на стоките и при неплащане на тези държавни вземания. Обезпечението, което може да се предостави, може да е поотделно за всеки внос или общо обезпечение, което да покрива няколко операции едновременно. Може да е под формата на банкова гаранция или депозит в пари. Банковата гаранция трябва да е в писмена форма и да бъде одобрена от митническия орган. Отказът да се приеме гаранцията е с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по АПК.
Когато митническите органи установят, че предоставеното обезпечение не покрива дължимите митнически сборове, могат да поискат предоставянето на допълнително обезпечение.
Митническите органи не са обвързани от декларираната информация във връзка с определянето на митническото задължение. Те задължително заверяват информацията и самостоятелно изчисляват размера на дължимото. Изчисленият от митническите органи размер на задължението се вписва в специален регистър – регистър за вземане по отчет. След като размерът на задължението бъде взет по отчет, митническите органи уведомяват длъжника по митническото правоотношение. Такова уведомяване може и да не се извърши, ако митническите органи са приели посочения в декларацията размер. Тогава самото даване на разрешение за вдигане на стоките се счита за уведомление.
Плащането на митническото задължение трябва да се извърши в срок не по-късно от 10 дни, считано от датата на уведомяването или когато е дадено разрешението за вдигане на стоките. Митническото задължение се погасява с неговото плащане или чрез опрощаване, но не и от президента за несъбираеми държавни вземания. Това е самостоятелна процедура от нормативен акт в сферата на митническото право и по-скоро задължението отпада за неправилно изчислени митнически сборове. Митническото задължение се погасява и в случаите, когато митническата декларация е анулирана и когато преди да е дадено разрешение за вдигане, стоките са отнети в полза на държавата. Погасява се и когато стоките са задържани за неправомерно внасяне. Погасява се и по давност по ДОПК – в петгодишен срок от 1 Януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да се заплати. Задържаното подлежи на възстановяване, когато след заплащането бъдат открити обстоятелства, които обуславят заплащането на митническо задължение в по-малък размер.
По отношение на възникналото и неплатено в срок задължение началникът на митницата, в чийто район е възникнало задължението, издава постановление за принудителното му събиране. Постановлението е ИАА и трябва да отговаря на всички изисквания за законосъобразност на ИАА. Първо, то трябва да е издадено от компетентен орган – началника. Второ, трябва задължително да е в писмена форма, като се спази процедурата по неговото издаване. Законът изисква задължително да е мотивирано, т.е. да съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. Трето, трябва да е съобразено с изискванията на материалния закон и с ПНА, които са приложими във връзка с издаването му. Постановлението трябва да е съобразено с целта на закона – да се осигури облагането на внасяните стоки с митнически сборове, като така се гарантира постъплението им в бюджета. Издаденото постановление се връчва на адресата по реда от ЗМ и ДОПК. Постановленията подлежат на обжалване пред две контролни инстанции – по административен ред пред директора на агенция „Митници“ и по съдебен ред пред компетентния административен съд. Жалбата се подава в 14-дневен срок, считано от връчването и тя поставя началото на производството пред горестоящия административен орган и за разлика от общия режим тя не спира принудителното изпълнение на вземането – има деволутивен, но не и суспензивен ефект. Директорът се произнася по жалбата с решение, с което може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата и да остави постановлението в сила. Решението, с което се произнася директорът, трябва да е мотивирано. Когато постановлението се отмени, директорът връща преписката за задължителни указания. Решението обаче, с което се отхвърля жалбата, не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол ще подлежи постановлението за събиране на публично държавно вземане, издадено от началника на съответната митница. Административният съд, в чийто район е митницата, е компетентен да се произнесе по законосъобразността на жалбата. Различаваме контролно-отменителна инстанция и инстанция по същество –административният съд действа винаги като инстанция по същество. Той не може да отмени акта и да го върне, а само да установи дължат ли се митнически сборове и размерът им. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, като основанията са: нищожност на съдебното решение, недопустимост на съдебното решение, неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, нарушение на съществуващи съдопроизводствени правила и необоснованост.
Митнически нарушения и наказания
Митническото нарушение е административно нарушение – за него важи определението за административно нарушение, съдържащо се в чл. 6 ЗАНН. За митническите нарушения са предвидени наказанията: глоба, временно лишаване от право да се осъществява внос и износ на стоки от ЮЛ или ЕТ, имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ.
Митническите органи могат да изземват и задържат стоките, предмет на нарушение, и превозните средства. За всеки случай на нарушение се съставя акт на нарушението от митническите органи. Наказателните постановления се издават от директора на агенция „Митници“ или от оправомощени от него лица. Обжалването на наказателните постановления се извършва пред съответния районен съд, а неговото решение подлежи на касационно обжалване пред съответния административен съд.
Състав на митническото нарушение – пренасяне/превозване на стоки през митническата граница и опит за това без знанието/разрешението на митническите органи; избягването или опитът за неплащане на митни сборове; отклоняването на митническите стоки от дадения митнически режим или направление, в това число и отклоняването на стоки в митнически склад или свободна икономическа зона. Стоките подлежат на конфискация, а когато се установи по-късно за нарушението, се присъжда тяхната равностойност. Познато е и споразумение на митническите органи с нарушителя, при сключването на което нарушителят има право да му се наложи санкция от 50% от тази, предвидена в закона.
