Лекции по Икономика

9. Полъх на песимизма в Англия

В прехода към индустриален преврат в Англия се забелязват определени проблеми. През периода на живот на Дейвид Рикардо, манифактурният стадий завършва, и на негово място идва машинното производство. Този преход показва, че Англия има да разрешава два фундаментални проблема свързани с парите, зърното и изхранване на населението. Увеличаването броя на банките, бързото печатане на книжни пари, големите военни разходи, нарасналия вътрешен дълг водят до обезценяване на парите и покачване цената на златото. Англия е износител на зърно, но водените войни с Франция постепенно я превръща във вносител на зърно, приемат се т.нар. „житни закони”.Това са проблеми в началото на преходния период, който характеризира Англия като страна, в който съществува:
- безредие във финансите
- нарастващ държавен вътрешен дълг
- нарастващо население и проблеми с изхранването му
- разстроен стоков пазар, в следствие на водените Наполеонови войни
В тази мрачна картина в началото на прехода към едрото машинно производство в Англия се ражда фигурата на т.нар. „геният от Сити” Дейвид Рикардо. Може би на фона на тази противоречивост, Д. Рикардо също е противоречива фигура.
Факт е обаче, че той е един от най- големите таланти на икономическата мисъл,испански евреин. Баща му е един от първите борсови посредници на Лондонското сити, Рикардо 14 годишен напуска училище и става и единот най- добрите специалисти по борсов валутен арбитраж. Основното произведение, което въплъщава неговата теория е „Начало на политическата икономия и данъчното облагане” от 1817г., която в структурно отношение изглежда по следния начин:
- първите осем глави разглеждат проблемите на стойността, рентата от мините, естествената и пазарна цена на труда, печалбата, външната търговия и данъците.
- в следващите до осемнадесета глава вкл. разглежда данъците върху суровините, материалите, рентата, златото и печалбата
- от 19 до 32 глава анализира възгледите на Адам Смит, Жан Батист Сей и на „Мрачният порок на икономическия апокалипсис Томас Робърт Малтус”.
Фигурата на Рикардо, неговото творчество и жизнена дейност подсказват, че:
1. Рикардо е забогателият от борсови операции, теоретик, крупна фигура на Лондонския борсов и финансов свят.
2.Рикардо е великият икономист на буржоазната политическа икономия в епохата на индустриалния преврат.
Дейвид Рикардо изказва интересни възгледи за стойността, разпределението на доходите, международната търговия и за парите. Той връща назад към трудовата теория за стойността, обаче я доразвива и обособява с нови елементи. Възприема труда като мярка на стойността. Върху стойността и цената обаче влияе не само труда, но и полезността. Полезните стоки имат свойството да се разменят т.е. те са носители на разменна стойност. Тя според Рикардо е под влияние на:
- оскъдността на стоки
- на количеството труд необходимо за производството на тези стоки
Има обаче стоки според Рикардо, на които стойността се определя само от тяхната оскъдност, като картини статуи и други, наричани редки стоки, за които трудовата теория за стойността не може да даде адекватно обяснение както за формирането на стойността, така и за техните цени.Рикардо отхвърля т.нар. дуализъм на Смит за разпределението на доходите. Той възприема ръководен принципа, че стойността зависи от труда с изключение на редките стоки и за това предлага определения за категориите рента, работна заплата и печалба по следния начин:
а) за рентата- тя е онази част от продукцията на земята, която се плаща от нейният собственик за използването на неразрушимата сила на почвата. Рентата има тенденция към нарастване, която е продиктувана от нарастването на населението.
б) за работната заплата- за Рикардо трудът както всички стоки е обект на покупко-продажба, затова той различава:
- естествената цена на труда, която позволява на работника и неговото семейство да съществува и да продължават своя род
- пазарната цена на труда, която се формира стихийно на трудовия пазар в зависимост от търсенето и предлагането на труд. Той защитава тезата, че пазарната цена на труда се отклонява от естествената цена на труда, но като цяло би следвало да се очаква, че тя клони към естествената цена на труда.
в) за печалбата- Рикардо застъпва тезата, че печалбата има естествена тенденция към намаляване, защото увеличаването на богатството и населението изискват допълнително количество храна, която трябва да се добива с допълнително количество труд. Това е тъй наречения „песимистичен вариант” на Рикардо за печалба.
Съществува и оптимистичен вариант, съгласно който на тенденцията на спадане се противопоставят технологическите промени и създаването на нови машини за производство на предмети за потребление, които водят до нарастване на нормата за печалба.
Оригинални възгледи Рикардо изказва и за международната търговия чрез следните две направления:
- чрез теорията за автоматично уравновесяване на търговския баланс
- чрез относителните предимства на търговският баланс и външната търговия
Дейвид Рикардо е привърженик на количествената теория за парите, т.е.:
а) по-малко пари в обръщението; по-високи покупателни сили на парите, но по-ниски цени
б) повече пари в обръщение; по-ниска стойност на парите; по-високи цени
При тези две обстоятелства никоя страна не може дълго да има неравновесие в търговския си баланс и следователно в сила е теорията за неговото автоматично уравновесяване. За доказване на теорията за сравнителните относителни предимства Рикардо разглежда условията в Англия и Португалия за производството на вино и дрехи. По силата на своите абсолютни предимства Англия ще бъде заинтересована да внася вино и изнася дрехи, а Португалия обратното, защото Португалия има изгода да се специализира във винопроизводството, а Англия в производството на дрехи, тъй като заетия труд на сто човека подсказва тази изгода. Ефекта Португалия да изнася вино е по-голям отколкото Англия да осъществява това производство, а ефекта Англия да изнася дрехи е по- голям отколкото този. Португалия го осъществява следователно Англия ще изнася дрехи, а ще внася вино, а Португалия обратното. По силата на Рикардовата теза за сравнителните , относителните предимства. Изказва интересни възгледи и за книжните пари и техните аспекти:
1) нямат стойност, те не са мярка за стойност
2) книж. пари са само заместители на пълноценните златни пари.
3) тяхната покупателна сила зависи от златото, което те представляват » Дейвид прави оригинална догадка,че повишаването на пазарната цена на златото, изразена в книжните пари е резултат от тяхната обезценка »той е в основата на монетарната система на Милтън Фридмън, че развитието на съвременното капиталистическо стопанство се обуславя от стабилността на паричното обръщение.