Лекции по Икономика

10. Избори и избирателни системи

1. Същност и значение на изборите в съвременния политически процес.
Изборите са политическо и социално действие на гражданите,чрез което се изразява тяхната воля за делегиране на представители във властовите институции на държавата. Псефологията е политологична дисциплина,която се занимава с гласуване,избори,избирателни системи, електорално поведение и др.При тези изследвания се използва социологична и статистическа информация,получавана главно от професионални агенции за изследване на общественото мнение:на Джордж Галъп; на Ропер; ИНФАС; ЕМНИД; В България: BBSS Галъп.;НЦИОМ;МБМД;Сова-5 и др.
До XX век нито в античността,нито в политическата доктрина на Русо демокрацията се дефинира чрез избори.Днес за демократична се приема страна,в която управляващите са избрани чрез честни и свободни избори.
Изборите са законно правило и за отделни сдружения в държавата-клубове,партийни сдружения и т.н.Изборите са един от механизмите в демократичната държава за вземане на колективно решение.Те са политически отговор на електората за действията на управляващия елит.Изборите са черта на всички съвременни политически системи,независимо дали са демократични,тоталитарни,теократични или авторитарни.

Функции на изборите в демократичните политически системи:
(1) Осигуряване на мирно приемане и предаване на властта.
(2) Осигуряване на равнопоставеност на гражданите да избират и да бъдат избирани чрез тайната и свободата на вота.
(3) Те са механизъм за влияние на управляваните над управляващите.
В процеса на управление има много варианти,чрез които управляващите стават чувствителни към интересите на избирателите - мандатност, отзоваване, референдум, обществена инициатива.
(4) Липсет-„Изборите са израз на демократична класова борба и ритуален израз на общия морален ред.”
(5) Те са контролиране на управлението от управляваните.
По друг начин това може да стане чрез:
- групи за натиск
- обществено мнение
- политическо насилие(бунтове,въстания,убийства,терор и др.)
(6) Начин за подбор на политически лидери и елит.

Морис Дюверже казва,че съществува връзка между типа избирателна система и партийната система.Обикновено мажоритарната избирателна система кореспондира с двупартийната система.Пропорционалната избирателна система кореспондира с многопартийната система.При първия вариант дори да има повече от две партии гласоподавателите смятат,че техните гласове само ще се разсеят ,ако гласуват за трета сила. Джовани Сартори не е съгласен с Дюверже, защото има държави като Дания,Белгия,Швейцария,Норвегия,Германия,в които това не се потвърждава.

2. Видове избирателно право и избирателни системи.

А) Избирателно право
През XІX век всеобщото избирателно право не е установено.То съществува под формата на ограничено избирателно право в доста продължителен период.В случая суверен е нацията,а не гражданите.Избирателните права са предоставени на най-достойните,които отговарят на образователен и имуществен ценз,раса,класа,партия и др.До 1848 г. няма никъде всеобщо избирателно право.След 1945г. е въведено навсякъде,изключение е Швейцария-жените гласуват от 1971г.Повечето въвеждат това право след Първата световна война.Всеобщото избирателно право се основава на следните принципи:
-всеобщо-за всички;
-еднакво-„един човек-един глас”;
-директно-няма посредници между избирателя и избирания;
-тайно;

Б) Избирателни системи
-мажоритарна система(избор на личности)-Решаващ фактор са личните качества на кандидата.Но те са често второстепенни в днешните „партийни държави”,където определящ фактор е партийната принадлежност на кандидата.Исторически по- стара е мажоритарната избирателна система.Възниква в средновековна Англия като система на „на първия оказал се избран”.Днес мажоритарни варианти има във Великобритания,САЩ,Канада,Япония,Индия,Франция. В България се прилага с първия избирателен закон от 1880 – до 1912година.
Гласува се за личности,за качества.Такива личности действат интегриращо на обществото като цяло,на политическите сили,които най-лесно могат да се обединят около една силна личност.Връзката между избирателя и кандидата е непосредствена,което е условие за демократичност.Тази система е удобна за общества със стабилна и не много пъстра партийна палитра.
Слабост е,че е представителна само за тези гласоподаватели,които са направили своя глас ефективен и са гласували за мнозинството.

Има три вида мажоритарни системи:
(1) обикновена мажоритарна система в едномандатен район(само за един кандидат) -„система на първия оказал се избран”.Който е с най- много гласове от другите в даден избирателен район,независимо от общия брой на гласовете,подадени за неговите противници.
(2) гласуване чрез избирателна листа-в многомандатен район.Листа с толкова кандидати,колкото са избраните за района .Печели,който има 50% плюс един от гласовете,ако на първия тур не стане има балотаж.
(3) мажоритарна система на единичен вот-система на избиране в един тур в многомандатен район.Избирателят има един глас само за един кандидат.Избран е този с относително мнозинство от гласовете.

Пропорционална система - Тя се оформя края на ХIХ век,за да бъде отразен в значима степен завършилият тогава процес на класово разслоение и оформилата се тогава политическа поляризация.Първа Белгия има такава система-1893,Дания-1906г. ,Швеция-1909г. ,България от 1912г.
Пропорционалната система се характеризира с висока степен на представителност,т.е. на съразмерно трансформиране на избирателните гласове в парламентарни мандати.Парламента става микро модел на фрагментацията в обществото,което отразява в по-голяма степен интересите на гласоподавателите.Зачитането на индивидуалния глас е по-голямо и значимо.
Всеки глас се брои по два пъти,докато се трансформира в депутатски мандат.Първият път –за да прескочи прага на представителство-Германия е 5%,Швеция-4%,Израел-1%,България-4%.Вторият път-за определяне броя на депутатските мандати.
Избирателите гласуват за партии и програми.Представителството не е пряко,а опосредствено. Тази система действа дезинтегриращо. Пропорционалната система осигурява представяне на малцинствата във всеки избирателен район пропорционално на получените гласове за различните партии и коалиции.Тя се прилага в многомандатен район.В нея с избирателни листи участват много партии,които трябва да отговарят на определен праг за да влязат в парламента.Решаващи тук са не личните качества,а идеите,партийните програми.Обикновено се провежда в един тур.Тази система не съдейства за създаването на стабилен парламент и правителство.

След пропорционалната система се използва и смесената избирателна система.Фактор е партийната принадлежност на кандидата.
Смесена избирателна система-след 1945г. масово се използва за избягване слабостите на първата и втората система.В България тя се използва за избор на Велико народно събрание през 1990г. 50% от партийните представителства бяха по мажоритарната система,другите по пропорционалната система в 28 многомандатни района по метода на Д’Ондт.
В едни от страните с развита демокрация по- подходяща е мажоритарната система.Техните партии имат сходни цели и разбирания,а в другите страни,за да бъдат представени различни възгледи на социални групи,раси е необходима пропорционална система.