Валутният контрол е вид финансов контрол и като всяка контролна дейност представлява контрол върху изпълнението на нормативните актове – в случая тези, които уреждат валутния режим. От гледна точка на видовете контрол валутният контрол може да бъде предварителен (когато се изисква разрешение), текущ (от гледна точка на подаваните декларации или отчети пред БНБ), последващ (под формата на проверки). От гледна точка на предмета на контрола валутният контрол се характеризира с обектите на контрола – това са изброените в чл. 1 сделки, действия и плащания и адресатите - местни и чуждестранни лица.
Валутният контрол е възложен на различни органи (чл. 15). Правомощията им и мерките за въздействие, които могат да предприемат, са посочени в чл. 16 и 17. Правомощия за упражняване на контрол са предоставени на министъра на финансите, а в структурата на Министерството на финансите такива правомощия имат митническата администрация и органите на приходната администрация. Последните по отношение на обменните бюра и сделките с благородни метали и скъпоценни камъни, докато митническите органи упражняват контрол по износа и вноса. На второ място валутният контрол е възложен на БНБ във връзка с дейността на търговските банки по прилагането на валутния режим и върху дейността на финансовите къщи. Третият орган, който осъществява валутен контрол, са пощенските служби (във връзка със забраната за изнасяне чрез пощенски пратки).
Във връзка с осъществявания контрол могат да се предприемат два вида мерки за въздействие: принудителни административни мерки и съответният вид юридическа отговорност. В чл. 17 са изброени принудителните административни мерки, които може да предприема министърът на финансите и БНБ. Най-общо това са писмени предписания, запечатване на търговски обект, отнемане на удостоверение за регистрация или разрешение. Тези принудителни административни мерки са уредени в ЗАНН и се обжалват по АПК. Има ТР на ВАС, че орган, който е делегирал правомощие на друг орган, може сам да го изпълни (4/2004 г.). От гледна точка на видовете юридическа отговорност в закона се предвижда административнонаказателна отговорност под формата на глоби за ФЛ или имуществени санкции за ЮЛ. Като санкция е предвидено и лишаването от право да се упражнява съответната дейност за определен срок. Редът за реализирането на отговорността е по ЗАНН. Предметът на нарушението винаги се отнема в полза на държавата. Важно е да се знае, че във връзка с нарушение на валутния режим е предвидена и наказателна отговорност в чл. 251 НК. Нормата е бланкетна, а критерият е особено големите размери на предмета на престъплението (може да е нарушен ВЗ или нормативен акт по неговото прилагане). Предметът на престъплението също се отнема в полза на държавата. Може да възникне дисциплинарна отговорност или имуществена гражданска отговорност, когато вреди са причинени във валута. В ЗДФИ има специално правило как се оценява вредата при вреди, причинени във валута.
