Законът за счетоводството регламентира какво трябва да включват годишните финансови отчети. Годишните отчети са предназначени главно за външни потребители. Поради обобщения характер на представената в тях информация те се използват и от финансовите мениджъри на предприятията за оценка на миналите събития и за изготвяне на прогнози за бъдещото развитие на предприятието. Външните потребители на информация по годишните финансови отчети са много и с различни интереси. Това са инвеститорите, доставчиците, кредиторите, клиентите, цялата общественост и не на последно място персонала на предприятието. Инвеститорите се интересуват какви доходи биха получили, ако инвестират във предприятието, защото рискът изисква да бъде оценяван и отчитан при вземане на инвестиционни решения. Заемодателите проявяват интерес дали предприятието ще е в състояние да изплаща задълженията си и лихвите по тях. В годишният финансов отчет се представят състоянието и измененията в имуществото и финансовото състояние на предприятието. Съставянето на годишния финансов отчет изисква да са съставени всички счетоводни статии за протеклите през годината стопански операции. Изисква да се осъществят инвентаризации на активите, на пасивите и на собствения капитал, последващото оценяване на активи и пасиви, формирането на провизии. След приключването на счетоводните сметки се изготвят оборотните ведомости. От гледна точка на значението на счетоводните сметки за съставянето на годишният финансов отчет ГФО, те могат да се разграничат на три групи. Към първа група се отнасят сметките, салдата на които се отразяват върху формирането на активите, пасивите и собствения капитал. Тези техни крайни салда ще бъдат началните салда на сметките през новия отчетен период в случай, че няма промяна в счетоводната политика. Втора група сметки са тези, които ще бъдат без салда и започват новата счетоводна година без начално салдо. Трета група счетоводни сметки са тези, които отчитат разходите по видове, отчитат разходите по данъци. При тях трябва да има равенство между дебитните и кредитните обороти. Всеки един елемент на годишния финансов отчет трябва да бъде много ясен и точно определен. Необходимо е задължително да присъства информацията за името и юридическата форма на предприятието. КД, ООД, ЕАД и др. трябва да се съдържа информация за периода, за който се отнася отчета, за валутата, в която е съставен, за точността на числата в хиляди лева, милиони лева, точност една десета след знака и др. дали се отнася за едно предприятие или за група предприятия. Ако отчетният период е различен от година трябва да се посочи причината за това. Активите трябва да бъдат разграничени на текущи и нетекущи съгласно принципите на международните счетоводни стандарти. Какво включва годишният финансов отчет. Годишният финансов отчет във всичките си съставки включва информация за текуща година и предходна година, за да могат да се правят съпоставки. В общия случай годишният финансов отчет включва счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток, отчет за собствения капитал и годишен доклад за дейността, както и някои допълнителни справки и приложения. Счетоводния баланс се съставя на основата на информацията от счетоводните сметки. Това са сметките, които показват активите, които показват пасивите и собствения капитал на предприятието, но значение имат и сметки – разходи за създаване на дълготрайни материални активи, разходи за дейността, разходи за бъдещи периоди и др. отчетът за приходите и разходите също може да се представи в двустранна или в едностранна форма въз основа на инфоркмацията за годишните обороти по сметките за отчитане на приходите и разходите за начислените данъци на сметка на финансовия резултат на предприятията, на основата на информация от сметка продукция и сметка разходи за дейността, от която разбираме какви изменения има в запасите от продукция и незавършено производство спрямо предходния период.
Извънредни приходни такси са тези, които имат случаен характер. отразяват се на финансовият резултат за текущият период, но се предполага, че няма да имат отражение над него за следващи периоди. Така се формира счетоводната печалба или загуба. Отчетът за паричния поток съдържа информаия за реалното движение на паричните потоци в предприятието. Паричните потоци се разграничават на парични потоци от оперативна дейност, парични потоци от инвестиционна дейност, парични потоци от финансова дейност. Основа за съставянето му е информаиция от баланса и основно сметките за отчитане на парични средства. Този отчет дава информация колко пари и парични еквиваленти е създало предприятието през отчетния период и съответно при отрицателно салдо от колко се е лишило. На тази основа се преценяват възможносите му за инвестиции или пък нуждите му от заеми, за да покрие недостига от парични средства. Отчетът за собствения капитал показва измененията през отчетния период на всеки от елементите на собствения капитал. Съгласно закона за счетоводството предприятията в република България изготвят финансовите си отчети на основата на международни счетоводни стандарти. Предприятие, което през един отчетен период вече е прилагало международните счетоводни стандарти не може да прилага националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия. В счетоводния закон е посочено кои предприятия съставят консолидирани финансови отчети. Предприятията, които прилагат националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия могат да съставят съкратен счетоводен баланс. Еднолични търговци, които не подлежат на независим финансов одит, и на които размерът от чистите приходи от продажби не надхвърля 100 000 лв. Могат да съставят само отчет за приходите и разходите. Тези, чийто чистите приходи не надхвърлят 50 000 лв. Могат да водят само специфични регистри. В счетоводния закон е посочено какво трябва да съдържа годишният отчет за дейността. Изрично е регламентирано и кои лица могат да са съставители на финансови отчети, и кои могат да ги подписват. Съставителите на финансови отчети могат да са лица с висше счетоводно икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол при магистърска степен две години, при бакалавърска три, ако е професионален бакалавър четири. Могат да бъдат лица с друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството. Може да е и със средно образование, но с 8 години стаж. Съгласно закона за независимия финансов одит е необходимо и наложително изразяването на независимо одиторско мнение по отношение на финансовите отчети за съответствието им на международните счетоводни стандарти и национално приети бази за изготвяне на финансовите отчети. Проверяват се спазването на принципите на счетоводството, последователността в прилагането на счетоводната политика, ефективността на вътрешния контрол, методологическата обоснованост на текущото счетоводно отчитане, процеса на годишно приключване и др. в закона се регламентират и изискванията, стандартите за лицата, които могат да осъществяват независимия финансов одит.
