1. Дефиниция и принципи на устойчивото развитие.
В научната литература са предложени много и най-различни често противоречиви дефиниции, отразяващи различни гледни точки, разбирания, интереси , както и самата еволюция на устойчивото развитие.
1. Устойчиво е това развитие, което гарантира постоянен растеж на качеството на живот и усъвършенстване на личността
2. Устойчиво развитие означава добър живот за всички хора в хармония с природата
3. Устойчивото развитие включва едновременно постигане на икономически просперитет, качествена околна среда и социална справедливост
Въз основа на всички дефиниции може да се приеме, че устойчивото развитие е процес на промяна, при който експлоатацията на ресурсите , посоката на инвестициите, ориентацията на технологичното развитие и институционалните промени, са съобразени както с нуждите на сегашното, така и с нуждите на бъдещото поколение.
Устойчивото развитие се основава на 27 принципа, приети на 2-ри световен форум през 1992 г., които могат да се обобщят по следния начин:
1) Всички хора имат право на здравословен и ползотворен живот в хармония с природата
2) Опазването на околната среда трябва да бъде разглеждано като неотменна част от процеса на развитие
3) Днешните и утрешните поколения имат равни права
4) Всяка държава има право да използва собствените си ресурси , но без да вреди на околната среда извън пределите на своите граници
5) Замърсителят компенсира щетите, причинени на околната среда
6) Осъществяването на стопанска дейност се съпровожда с предохранителни мерки за опазване на околната среда
7) Държавите си сътрудничат при опазването на околната среда
8) Премахването на нищетата и дисбаланса в жижненото равнище в различните части на света е неотменна част от устойчивото развитие
9) Държавите са длъжни да ограничат и ликвидират неустойчивите модели на производство и консумация и да поощряват съответна демографска политика
10) Най-ефективният начин за решаване на проблемите на околната среда е участието на всички заинтересовани страни. Опазването на околната среда се реализира с активното участие на всички социални групи
11) Държавите разработват и прилагат ефективно законодателство за опазване на околната среда
12) Мирът , развитието и опазването на околната среда са взаимозависими и неделими
Усойчивото развитие е въпрос на субективен избор, основан на ценностната система на хората, на възможните решения в рамките на желаното и на възможното, определено от ограничаващи фактори. Ограничаващите фактори могат да бъдат обективни от страна на природата и субективни, променящи се в процеса на човешката еволюция .
Тези ограничаващи фактори се разделят на 3 групи: 1) физични условия и природни закони; 2) ограничения на човешката природа и човешките цели; 3) ограничения на времето и еволюцията.
2. Tрите сълба на устойчивото развитие.
Комисията по устойчиво развитие към ООН счита, че устойчивото развитие има 4 осносително самостоятелни измерения: социално, икономическо, екологично и институционално. Проблемът на устойчивото развитие е комплексен и едновременно надхвърля времеви, териториални и предметни граници. При разработването на решенията и стратегиите за достигане на устойчиво развитие се отчитат различни противоречия и конфликти. Най-важните противоречия и конфликти се изразяват в следните 3 групи:
• между човека и останалите растителни и животински видове на планетата
• между различните социални групи в обеществото
• между сегашното и бъдещите поколения
Тези противоречия са в основата на концепцията за трите стълба на устойчивост: 1) екологична поносимост; 2) социална справедливост ; 3) икономическа жизнеспособност
1) Първи стълб - Екологичната поносимост зависи от носещата способност на околната среда. Тя се определя от броя на организмите, от определени видове, които могат да живеят в района с наличните ресурси и услуги на тази еко система. Екологичната поносимост означава справедливо участие в разпределението на екологичните блага и ресурси.
2) Втори стълб - на основата на своята ценностна система и обективни възможности хората избират степента на отговорност за социалните и икономическите си действия във всички времеви и пространствени измерения, в които те оказват въздействие (семейство, фирма , общество). Социалната справедливост се проявява в 2 направления:
* интергенерационна справедливост – равни възможности за развитие в рамките на сегашните поколения, равенство между отделните социални общности и равенство на индивидите в рамките на отделните общности. Равенството в рамките на сегашното поколение изисква особено внимание към нуждите на най-бедните. Обществото е цялостна система и едни негови части не могат да бъдат устойчиви ако други не са. От друга страна бедността е потенциален источник на неустойчивост, защото ако нуждите на бедните не са задоволени, твърде вероятно е те да преприемат действия, които да доведат до намаляване и деградиране на ресурсната база на природата.
*интрагенерационна справедливост – обхваща равните възможности между сегашните и бъдещите поколения по отношение на използването на ресурсите, потреблението на блага и човешките права
3) Трети стълб - основа на устойчиво развитие са 4-те вида капитал: природен, произведен от човека, социален и човешки.
- природния капитал включва слънчевата енергия, биосферата, земните материали и биогеохимичните цикли
- произведения от човека капитал включва инфраструктурата , производствените мощности, машините и съораженията
- човешкия капитал включва личните качества, знанията, уменията и способностите на хората и знанията и способностите на социалните групи и организации
-социалния капитал представлява мрежата от институции и организации на икономическата дейност, както и социалните норми, улесняващи координацията на тази дейност.
Тези 4 вида капитал изграждат съвкупния капитал. Природният капитал е базата, която ползват остналите видеове капитали, за да се повишава човешкото благосъстояние и да има устойчиво развитие на обществото. При използването на природния капитал съществуват 3 основни принципа на устойчивост:
• принципът на слабата устойчивост – показва , че използвания в икономиката на дадена страна капитал трябва да не намалява с времето. Според него може да се заменят природните ресурси за сметка на усъвършенстването на човешкия и техническия капитал. Това означава, че природния капитал може да бъде заменен с произведен от човека капитал и човешки капитал със същата стойност.
• принцип на предпазливостта – този принцип се препоръчва да се приложи само при заплаха от необратими последици. Според него не трябва да се позволяват екологични вреди , които могат дълготрайно или за постоянно да нанесат вреди на бъдещите поколения.
• принцип на силната устойчивост – гласи, че наличното количество природен капитал трябва да бъде поддържано и усъвършенствано, защото функциите, които изпълнява не могат да бъдат заменени от произведения капитал и стоки. Силната устойчивост предполага недопускане на взаимозаменяемост между отделните видове капитал и запазване на всеки от тях по отделно.
3. Взаимовръзка между обществото и носещия капацитет на околната среда
Носещия капацитет на еко системите е количеството население, което може да бъде поддървано с наличните ресурси и услуги на тази еко система. При нарушаване на равновесието еко системата реагира чрез регенериране, въпреки че някои еко системи не могат да възстановят първоначалното си състояние, тъй като са преминали прага за тяхната носеща способност. Прагът на носещата способност на природната система зависи от:
• Количеството на наличните ресурси
• Броя на наличното население
• Количеството на потребяваните ресурси от един индивид
Влиянието на човешкото общество в/у околната среда не трябва да надхвърля определени граници, отвъд които то действа отрицателно на икономическите и социалните условия. Това разбиране е довело до въвеждане на 3 принципа в политиката на страните.
