В хода на своята дейност предприятията влизат в икономически и юридически взаимоотношения, както със своя персонал, така и с външни контрагенти, основните от които са: клиентите, доставчиците и държавата. Разчетните отношения в предприятията могат да се класифицират според следните критерии:
а) според проявлението им в счетоводния баланс
- реални (балансови) разчетни взаимоотношения
- условни (задбалансови) – правни взаимоотношения от стопански характери, които в момента на възникване не водят до реални промени в имуществото на предприятието. В бъдещето могат да доведат, но могат и да не доведат до такива промени поради своя специфичен условен характер. Те се отчитат задбалансово по сметките от Раздел 9. Тези сметки кореспондират само помежду си и никога с балансови. /не може балансова сметка с задбалнсова с/ка да се заприходяват/
б) според икономическата им същност, разчетите биват:
- вземания
- задължения
Сметките за разчетите, по които се отчитат вземания, са активни.
Сметките за разчетите, по които се отчитат задължения, са пасивни.
- доставчик – пасивна сметка
- доставчик по аванси – активна – това е вземане
в) според срока
- текущи – до 1 година
- нетекущи – над 1 година
г) според юридически статут на контрагента:
- вътрешни с поделения вътре в предприятието
- външни – доставчици, клиенти.
Инвентаризацията - сравняват се данните в предприятието с тези при контрагентите с писмо за потвърждение.
Парите – банково извлечение.
