Основните индикатори на равнището на икономическата активност са:
1. Съвкупен обществен продукт – това е сумата от всички произведени блага за определен период, обхванати по техните пазарни цени. СОП се разглежда от една страна като сума от стойности, а от друга – като съвкупност от полезности. Той има натурално-веществена и стойностно-парична структура.
Има обаче и няколко недостатъка:
- в него не се отчита размера на нематериалните услуги;
- допуска повторно броене, което е неточна мярка за отчитане “пулса” на икономиката;
- темповете на ик.растеж и ефективността на производство е невярна;
- отчитайки различието между стойностния и натурално-веществения израз на произведените блага той прикрива задълбочаването на диспропорциите в икономиката.
-междинните продукти – са блага, които се използват за производство на други блага. Използват се еднократно за производствено потребление. Междинният продукт е израз на определени зависимости между отраслите и отделните участници в производството, а не е някакъв нов окончателно завършен продукт.
2. Крайният продукт – той е свързан със съвкупния продукт и е тази част от него, която във вид на готова продукция се предоставя в разпореждане на обществото и се използва за потребление, за възстановяване на дълготрайни активи, за натрупване или за износ. При него се изключва повторното броене.
3. БВП – това е сумата от пазарните стойности на всички произведени през дадена година на територията на една страна крайни стоки и услуги, които отиват за потребление както в страната, така и извън нея. Той изразява чистата вътрешна макроик.активност. В него се включват внесените стоки и услуги от други страни. С БВП се измерва цялата делова активност на територията на една страна. В него се включват всички крайни материални блага и всички крайни услуги.
