С развитието на данъчната теория и практика постепенно се оформят правила, към които трябва да е подчинено данъчното облагане. Още с тяхната поява през 18 в. те са израз на борбата на буржоазията срещу духовенството, военните и аристокрацията, които са имали данъчен суверенитет.
Първите 4 принципа на данъчнот облагане се формулират още от Адам Смит в неговия труд “Богатството на народите”.
1) Съразмерност на облагането - данъчното облагане трябва да се съобразява с икономическото и финансовото състояние на данъкоплатците. Данъците трябва да са поносими, да не пречат на съществуването и възпроизводствените възможности на данъкоплатеца. Когато данъците са прекалено високи, те пораждат отрицателни дори разрушителни тенденции в икономиката. До определена степен те стимулират стопанската активност, но след като се наруши този оптимум на облагането, те имат негативно въздействие. По-късно идеите на Адам Смит доразвива и математически доказва А. Лафер (кривата на Лафер). Той доказва, че данъчните постъпления в държавния бюджет са продукт едновременно и на данъчната норма и на данъчната база. Според това как данъчната норма расте, данъчната база намалява, защото все по-често се срещат случаи на отбягване на плащането на данъци или се обезсмисля труда.
t1
t
2) Определеност на данъка - този принцип изисква всички елементи и условия на данъчното облагане да са предварително много точно, ясно и категорично определени, за да не се дава възможност за произволно тълкуване нито от едната, нито от другата страна.
3) Удобство на данъка - според този принцип техниката и сроковете на плащане на данъците трябва така да са установени, че да са удобни за данъкоплатеца.
4) Икономичност, ефективност или рентабилност на данъка - разходите, свързани с данъчните администрации във връзка със събирането на данъците, не трябва да са големи. Данъчната практика трябва да се организира така, че с минимални разходи да се получи максимален ефект за държавата.
5) Всеобщност на данъка - този принцип изисква всички индивиди да бъдат равнопоставени по отношение на данъчните закони. Никой не трябва да притежава данъчен имунитет.
6) Легитимност на данъка - установяването на данъка трябва да става само от законодателен орган (парламента). Той може да предостави това си право на правителството само при нанасянето на малки корекции по данъчните закони.
7) Рационалност и простота на данъчната система - данъчната практика трябва да се основава на проста организация, която да е лесноразбираема и приложима.
8) Систематичност и непротиворечимост в данъчните закони - отделните данъци в данъчната система трябва да хармонират помежду си, да не си противоречат.
9) Относителна стабилност в данъчното законодателство и постоянство в данъчните норми.
10) Неутралитет на данъка - неутралният данък не оказва влияние върху дейността на хората. Този принцип се формулира още от Адам Смит, тъй като той вижда единствен регулатор в стопанския живот в пазарния механизъм. Днес данъците изпълняват съществена регулативн функция и затова под данъчен неутралитет се разбира единство на данъчното законодателство по отношение на всички данъкоплатци.
