В данъчната теория и практика са познати пет начина на облагане с данъци, а именно: поголовно; пропорционално; прогресивно; регресивно и контингентно облагане.
Поголовното облагане се изразява в поголовния данък, при който се изисква всеки възрастен член на обществото да заплати определено данъчно задължение без оглед на имущественото му състояние и платежоспособността му. Счита се, че това е несправедлив начин на облагане, тъй като не се отчитат индивидуалните социални характеристики на индивида. При това облагане обектът съвпада с платеца на данъка. В България няма такива данъци.
При пропорционалното облагане данъчният размер остава един и същ, както и да се променя данъчната ставка (база). При това облагане съотношението между доходите преди и след облагането им се запазва, т.е. то не внася елемент на социална корекция на доходите. Обикновено се прилага при облагане на печалбата на юридическите лица и на извършваните от тях дейности с косвени данъци. Макар и видимо справедливо, пропорционалното облагане се оказва доста несправедливо, особено когато с него се облагат доходите на физически лица, както е при косвените данъци /ДДС и др./.
При прогресивното облагане данъчната норма се променя по предварително определена прогресия с увеличаване на данъчната база. При него се внася елемент на социална корекция на доходите в полза на по-ниските. Свързва се с облагане на доходите. С масовото му прилагане (началото на 20 в.) подоходното облагане е прогресивно със стремеж да се противодейства на големите разлики в доходите. Прогресивното увеличаване на данъчните ставки обекновено стига до определено най-висока данъчна ставка, наречена данъчен таван, след което нататък облагането става пропорционално. Съществуват различни видове прогресии, които могат да се групират на основата на два критерия: според начина на установяване на данъчната ставка и според начина на установяване на данъчното задължение.
Според начина на установяване на данъчната ставка прогресиите се делят на пряка (открита, директна) и непряка (скрита, индиректна).
При непреките данъци данъчната норма е една и съща и за да се получи прогресия в облагането, към данъчната база се прибавя или изважда едно и също постоянно число. Така се получават слаби прогресии.
Според първия критерий прогресиите се делят още на бързи (скокообразни) и бавни (пълзящи).
Според втория критерий прогресиите биват: обикновени (класни, глобални) и етажни (стъпаловидни).
И при класната и при етажната прогресия данъкоплатците попадат в различни класове в зависимост от величината на облагания им доход. Разликата между тях се състои в начина на установяване на данъчното задължение. При класната прогресия целият доход се облага с една и съща данъчна ставка, съответстваща на реда, в който е попаднал доходът. При етажната прогресия доходът се разделя на етажи и към всеки етаж се прилага различна данъчна норма и се изчислява данъчно задължение. Накрая, за да се получи общото данъчно задължение, се сумират данъчните задължения от различните етажи.
В нашата данъчна практика се използва т.нар. комбинирана прогресия при облагане доходите на физическите лица и на наследствата. При нея за всеки етаж от тарифата се определя абсолютният данък за долната граница на етажа и процентът за разликата в дохода за долнита и горната граница.
При регресивното облагане намалява на данъчната норма с увеличаване на данъчната база.
