Домонополистическият капитализъм обхваща времето от 1642 г. до началото на 70-те години на XVII в., тоест. от англо-буржоазната революция до началното формиране на монополните обединения. Това е времето на класическият капитализъм с характерната за него монополна конкуренция.
Първият етап на домонополистическият капитализъм се вмества от англо-буржоазната до френско-буржоазната революция. По основното си съдържание това е етап на манифестен капитализъм. През него продължава процесът на първоначално натрупване на капитали, утвърждават се буржоазните нации, държави и идеология.
В рамките на етапа съществуват значителни феодални остатъци. В някои страни на Централна и Източна Европа продължават да господстват феодални отношения.
Вторият етап започва от френско-буржоазната революция и индивидуалният преврат, който също се извършва в Англия и завършва в началото на 70-те години на XIX в. Този етап се характеризира с бързото развитие на производствените сили, което дава възможност на самата капиталистическа система да получи своята адекватна основна машинална техника.
През този етап се ликвидират феодалните остатъци и окончателно се утвърждава капиталово-стопанска система. Особена роля на катализатор в началната фаза на развитие на капитализма на Великите географски открития. Те имат дълбоки социално-икономически последици. разширяването на вътрешния пазар и създаването на световния пазар след Великите географски открития дава тласък за преминаване към по-едро капиталистическо производство.
