Обект на облагане при тези данъци е имуществото /богатството/ на гражданите. Тези данъци са местни данъци и имат общинско значение/местни данъци/.облагат се количествените и качествените измерения на недвижимите имоти и движимото имущество, без да се вземат предвид индивидуалните качества, доходът и платежоспособността на данъкоплатеца. Те финансират производството на т.нар. “местни блага”, които представляват публични блага, предоставени от общините. До края на 19 век преките имуществени данъци са били най-важният приходоносител за държавния бюджет.
В момента имат второстепенно значение. Преките имуществени данъци имат някои недостатъци, причина за второстепенния им характер в съвременните данъчни системи, а това именно са: разминаването между обекта на облагане (имуществото) и източника за плащане на данъка (дохода) и трудоемкият им характер. Преките имуществени данъци имат за основа данъчната оценка на имуществото (на основата на нормативи от МС и Парламента). Това ги прави нискорентабилни. Чрез преките имуществени данъци се осъществява двойно данъчно облагане - веднъж се облага имуществото, данъкът върху което се заплаща от доходите на собственика, но тези доходи вече са били обложени с подоходен данък. Независимо обаче от посочените слабости, те не са премахнати в съвременните данъчни системи и се счита, че допълват прогресивното подоходно облагане и имат социално значение. Тези данъци се представят като персонални, защото се заплащат от собствениците или ползавтелите на имуществото.
Преките имуществени данъци могат да се подразделят както следва:
периодични (върху недвижимото имущество);
еднократни (например върху наследството).
Известни са три форми на облагане на имуществото:
1. Облагане на притежаваното имущество – редовно или еднократно, обикновено редовно.
2. Облагане на промяната на собствеността върху имуществото.
3. Облагане на приръста на стойността на имуществото.
При оценка на богатството са необходими две уточнения:
a) Определянето на активите и пасивите, които се приемат като богатство;
b) Паричната оценка на богатството заради неговото облагане.
При оценка на богатството следва да се включат всички възможни активи – материални, финансови и парични. Оценката на богатството е според паричната стойност на притежаваните активи и преди всичко сторед тяхната пазарна стойност.
Характерни са следните начини за оценаване на имуществото:
a) Според пазарната стойност;
b) Според доходността или продоктивността;
c) Според капитализираната стойност на актива;
d) Според застрахователната стойност;
e) Чрез прилагането на специални нормативи за целите на данъчното облагане;
f) Периодично оценяване на имуществото.
Данъците върху имуществото както и останалите данъци, изпълняват фискална, социална и икономическо-регулативна функция.
Данъците върху имуществото за разлика от повечето данъци, не се влияят от измененията в икономическата конюктура. Едва след продължителен период от време това може да се получи.
У нас съществуват и се прилагат следните имуществени данъци: данък върху недвижимите имоти; данък върху наследствата; данък върху даренията; данък при възмездно придобиване на имущество; пътен данък, върху МПС и данък върхуземята.
