Източници на финансови ресурси
Съществуват два основни източника на финансови ресурси - вътрешни и външни. Към вътрешните източници спадат БВП и националното богатство на страната, а към външните - БВП и националното богатство на други, чужди държави.
Вътрешни източници на средства
Най-важният и най-естествен източник на ресурси за държавния бюджет е БВП, респективно националният доход. Той включва съвкупната стойност на всички произведени в националното стопанство стоки и услуги в продължение на една година, след приспадане на междинното потребление. БВП е източник на доходите на стопанските субекти, на индивидите и техните домакниства и за държавата. Всяка промяна в него автоматически променя и постъпленията в държавния бюджет при дадените данъчни ставки. БВП е източник на доходите на стопанските субекти, на индивидите и техните домакинства и за държавата. По тази причина съвременната държава се стреми да стимулира икономическия растеж и да увеличава обема на националния продукт, с оглед и на реализирането на повече приходи. БВП е основен макроикономически показател за степента на икономическо развите, на икономичеки растеж и за доходите на държавата, на ступанските субекти и на индивидите.
Националното богатство може да се разглежда като съвкупност от всички стоково-материални, духовни и природни ценности, създадани и придобити в рамките на дадена страна за целия период на съществуването й. То обхваща всички създадени и натрупани материални и духовни блага, а също така и въвлечените в икономическия оборот надземи и подземи природни богатства, които принадлежат на държавата. То има четири компонента: материално-производствен; социално-битов; природо-географски и човешки.
Разгледано така, националното богатство не е естествен източник на текущи ресурси. Към него се пристъпва само в крайни случаи като природни бедствия, стихии, войни, тежки икономически кризи и пр. Ако държавата използва националното богатство като източник на ресурси за постъпления в държавния бюджет, то се декапитализира. Именно поради тази причина не се разглежда като естествен източник.
Националното богатство може да се използва за текущи нужди в различни форми:
1) Концесии за търсенето и експлоатацията на природните богатства, предоставени на чужди държави и компании.
2) Разпродажба на държавно имущество на чужди граждани и други държави, като държавата се стреми да запази производството, работните места и специалистите, заети в това производство. Целесъобразно е да се спазват някои условия за ограничаване на негативите, произтичащи от това. Тези условия се изразяват в перфектно сключени договори с другата страна, които да не позволяват на новия собственик да закрива производството или да не намалява неговия обем; да не се продават обекти, които са елемент на приоритетно развиващи се отрасли.
3) Използване на златно-валутните резерви на страната за текущи нужди. Златото като резерв е демонетаризирано. То не е толкова ликвидно като валутата и не може да се използва директно като пари. Затова използването му като източник на ресурси не е особено популарна форма за набиране на средства за държавния бюджет.
4) Реквизиции на селскостопански произведения и животни, използавенето на златно-валутния резерв и събирането на скъпоценности, цветни и благородни метали от населението. Към тази форма се пристъпва във връзка с финансиране на войни, природни бедствия, изплащане на репарации и други.
5) Платен лов на диви животни и птици.
На трето като приход за бюджета на държавата се използва вътрешният кредит. Разликата между получените и предоставените от държавата кредити формира публичния дълг. Този дълг се използва за финансиране главно на бюджетния дефицит, а също и за инвестиции, осъществени от държавата. Кредитирането се извършва от централната банка и чрез паричния пазар с емисия на ДЦК, при което кредитори са населението, фирмите, банките и др.
Външни източници на средства
Към тези източници на средства за постъпления в държавния бюджет спадат БВП и националното богатство на други държави. Те приемат формата главно на външни заемиот други страни и международни финансови институции. Външните заеми пораждат икономическа зависимост на страната от други страни и институции и обременяват бюджетите на страните с допълнителни разходи за изплащане на дълга заедно с лихвите.
За разлика от вътрешните източници, при които средствата се изземват на безвъзмездна основа, то средствата от външните източници са крединти, заемни. За да се подчертае голямата разлика между двата източника във финансовата практика се използват термините бюждетни доходи (вътрешни източници) и бюджетни приходи (външни източници)
В мирно време външните източници се ползват в различни форми като: износ на инвестиции, от които се получават печалби; износ на парични капитали, от които се получават лихви и нееквиваленет външно-търговски обмен. Тези форми се използват от високо развитите страни. Страните с икономически затруднения използват външни източници под формата на помощи, заеми, кредити.
Методи и форми за акумулиране на ресурси
Като методи за акумулиране на ресурси се разбира конкретните инструменти, чрез които средстват се изземват от източниците и се предоставят на държавния бюджет. Формите за събиране са отделните видове данъци, такси, заеми и др. Данъчната теория и практика познава три метода: данъчен, данъкоподобен и неданъчен метод.
Най-важно значение има данъчния метод. Той се изразява в прилагането на система от наколко вида данъци. (ДДС, Данък печалба, ДОДФЛ, акцизии и други). Данъчния метод е основен при акумулирането на приходите на държавата. Около 80% от приходите в бюджета са от данъци. При този метод отношенията на държавата със стопанските субекти и индивидите се изграждат на обективна, законодателна и стабилна основа. Плащането е предварително определено и съобразено с платежоспособността и дохода на данъкоплатеца и има дълготраен характер. Данъкът отговаря н икономическите методи и средства за управление и разпределение на доходите.
Формите на данъкоподобния метод са най-близки до данъците, но те не са данъци. Основната разлика между тях и данъците се състои в това, че те се плащат доброволно и са възмездни. Такива са таксите, самооблагането, патентите, глобите, лихвите, конфискациите, приносите и др. Този метод е свързан преди всичко с прилагането на таксите – държавни и общински, които имат по-постоянен характер. Останалите форми не са свързани с реализирането на значителни приходи за фиска.
Като форми на неданъчния метод се разглеждат държавния кредит, стопанската дейност на държавата, разпродажбата на държавно имущество, отдаването на държавно имущество под наем, в това число концесиите и паричната емисия. В условията на пазарносто стопанство този метод намира проявление главно чрез държавните заеми. Системата на дефицитно бюджетно финансиране, характерна за нашата страна, доведе формирането на значителен дълг. Към този метод спадат и приходите от приватизацията и отдаването на за експлоатация на държавно имушество и природни богаства на концесия.
Най-важната неданъчна форма и втора по значение като приходоносител след данъците, това е държавния кредит. Той представлява заемане на средства от страна на държавата от физичски и юридически лица, срещу които тя предоставя ДЦК. Това е кредит, който бизнес секторът и населението оказва на държавата в случай на касови разриви на бюджета (касови дупки). Тази форма е гъвкава и безконфликтна, като прилагането й не създава социално напрежение при акумулирането на ресурси в държавния бюджет. Тя е подходяща и когато чрез тези средства се финансират крупни национални обекти, от които ще се ползват бъдещите поколения. По този начин се прехвърля тежестта от тяхното изграждане на бъдещите поколения. Държавния кредит формира вътрешния държавен дълг на държавата. Държавният дълг е неефективен дълг, защото става дума за преразпределение на вътрешните ресурси в полза на държавата.
Държавния кредит е подходяща форма и от гледна точка на кредиторите на държавата. За тях това е форма на безрисково вложение на свободни парични средства.
Недостатъците на държавния кредит се изразявата във факта, че това са заемни средства, които не постъпват на безвъзмездна основа, а подлежат на връщане с лихвите. Следователно държавата трябва да намери други източници, за да върне тези средства.Това най-често става чрез емисия на парични единици, което води до обезценката на парите и инфлация.
Стопанската дейност на държавата и разпродажбата на държавно имущество перманентно присъстват във финансовата система на страните без да са с някякво особено значение. У нас разпродажбата на държавно имущество е важна форма за акумулиране на ресурси в държавния бюджет.
Паричната емисия (емисионен данък) представлява пускане на пари в обръщение без покритие. Това е най-непопулярната финансова форма за акумулиране на ресурси, тъй като води до обезценка на паричната единица, загуба на контрол над паричното обръщение и до цялостно разстройство на финансовата система при често прилагане.
