С развитието на данъчната теория и практика постепенно се оформят правила, към които трябва да е подчинено данъчното облагане. Още с тяхната поява през 18 в. те са израз на борбата на буржоазията срещу духовенството, военните и аристокрацията, които са имали данъчен суверенитет.
Първите 4 принципа на данъчнот облагане се формулират още от Адам Смит в неговия труд “Богатството на народите”.
1) Съразмерност на облагането - данъчното облагане трябва да се съобразява с икономическото и финансовото състояние на данъкоплатците. Данъците трябва да са поносими, да не пречат на съществуването и възпроизводствените възможности на данъкоплатеца. Когато данъците са прекалено високи, те пораждат отрицателни дори разрушителни тенденции в икономиката.
2) Определеност на данъка - този принцип изисква всички елементи и условия на данъчното облагане да са предварително много точно, ясно и категорично определени, за да не се дава възможност за произволно тълкуване нито от едната, нито от другата страна.
3) Удобство на данъка - според този принцип техниката и сроковете на плащане на данъците трябва така да са установени, че да са удобни за данъкоплатеца.
4) Икономичност, ефективност или рентабилност на данъка - разходите, свързани с данъчните администрации във връзка със събирането на данъците, не трябва да са големи. Данъчната практика трябва да се организира така, че с минимални разходи да се получи максимален ефект за държавата.
5) Стабилност и еластичност на данъка – което означава, че данъкът не следва да се влияе от конюнктурата, да се променя често, защото това създава несигурност за бизнеса.
6) Данъчен интервенционализъм – този принцип е противоположен на неутралността на данъка, като се свежда до активната намесана държвата чрез данъчните преференции и освобождения от облагане с данъци, за да се въздейства при решаването на икономически и социални задачи.
7) Рационалност и простота на данъчната система - данъчната практика трябва да се основава на проста организация, която да е лесноразбираема и приложима.
8) Систематичност и непротиворечимост в данъчните закони - отделните данъци в данъчната система трябва да хармонират помежду си, да не си противоречат.
9) Годишност на данъка – всеки данък действа за календарна година и се свързва с бюджета на държавата.
10) Неутралитет на данъка - неутралният данък не оказва влияние върху дейността на хората. Този принцип се формулира още от Адам Смит, тъй като той вижда единствен регулатор в стопанския живот в пазарния механизъм. Днес данъците изпълняват съществена регулативн функция и затова под данъчен неутралитет се разбира единство на данъчното законодателство по отношение на всички данъкоплатци.
Данъците следва да бъдат справедливи и равнопоставени, но няма единно мнение как да бъде интерпретирано това изискване. По този въпрос съществуват две становища – подходи, които се основават на принципа на ползите и подходи, основавщи се на принципа на платежоспособността. При този принцип се оставя настрана разходната страна на обществения сектор. Този принцип е свързан с хоризонталната и вертикалната справедливост при данъчното облагане. Хоризонталана справедливост изисква хората с еднакви доходи, потребление и имущество да плащат еднакви данъци. Вертикалната справедливост изисква хората с по-високо равнище на доходи и потребление да лащат по-високи данъци.
