Етичната инфраструктура съдържа факторите, които определят етиката вътре в самата административна система. Етичната инфраструктура представлява съвкупност от елементи, които трябва да изпълняват три основни функции: насочване, контрол и управление на етиката и поведението. Елементите на инфраструктурата са взаимосвързани и в някои случаи произтичат един един от друг или могат да се проявяват едновременно. Някои от елементите обслужват само една функция, както например на¬казателните норми и санкциите се отнасят само към контролната фун¬кция. Други обаче, като например регламентация на процедурите в администрацията, спадат и към контрола и към управле¬нието на етиката в държавната служба.
Съотношението на елементите на инфраструктурата и тяхната ефек-тивност за изпълнение на посочените функции зависи от културната и политико-административната среда в държавата. Така някои страни отдават по-голямо значение на контрола и прякото управление, докато други предпочитат насочването и общото ръководство по отношение поведението на служителите в държавната администрация. Някои от най-важните елемен¬ти на етичната инфраструктура са следните:
Политическо ръководство.
В случая под политическо ръководство се разбират политически¬те насоки, изразени в речи, изказвания, интервюта, писмени изявления на политически ръководители и лица, заемащи политически постове в държавния апарат. Чрез изказвания и действия политиците предлагат и оформят правила за етично поведение в държавната служба. Те са в състояние да формулират и да въведат съответни изисквания и модели в това поведение.
Политиците са в центъра на общественото внимание и са наблюдавани от всички в тяхното поведение, начин на държание, на обръщение, на изказване и на третиране на проблемите, така че те са естествен пример за подражание. За тях се предполага, че са едни от най-добрите членове на обществото. Като демонстрират високи стан¬дарти на поведение, те могат да помогнат да се укрепи престижът на държавните институции и да се преодолее съществуващото недоверие. Затова са толкова по-остри реакциите на хората срещу неетично, некоректно, укоримо поведение, проявено от политик. От особено значение е зачитането на закона и на демократичните институции от страна на политиците. На трето място, като законодатели те имат на разположение необходимата власт и средства да наложат техните виждания и искания. Разпореждането с финансови средства е важен тест за етиката на политиците и примера, който те трябва да дават. Хората са много чувствителни при оценката си на връзката „власт - пари" или „власт - облаги" във високите етажи на властта.
Контрол и отчетност.
Контролът, който се осъществява вътре в администрацията, обхва¬ща и етичните стандарти на поведение на държавните служители. Тук не става дума за формалния, предвиден от закона или от организационни правила контрол, а за ежедневния контрол, който осъществява горестоящият орган при упражняването на постоянната си непрекъсната дейност. Има се предвид наблюдението, отчетността и другите форми на неформален ежедневен контрол, който ръководителят упражнява върху служителите в неговата организация. Контролът върху етика¬та се проявява в голяма степен при оценката на работата на отделния служител при повишение, преместване или проучване на нуждите от обу¬чение. Към този механизъм могат да бъдат изградени и специални органи - в самото учреждение, или в по-голямата висшестояща организация, които да се занимават с въпросите на служебната етика и евентуални спорове, възникнали във връзка с това.
Отговорности и стимули.
Контролните механизми установяват дали и как се изпълняват етич¬ните норми в държавната служба. Като резултат могат да бъдат изградени системи от отговорности и стимули, съответно при неетично и етично поведение. Стимулирането на висока етика при изпълнение на служебните задължения не само вътре в службата, но и например чрез средствата за масово осведомяване насърчава служителите да се представят добре не само пред непосредствените си ръководители, но пред гражданите и останалите субекти, които имат отношение към администрацията. Стиму¬лирането или санкционирането при прояви на неетично поведение, като елемент на етичната инфраструктура, се проявява най-вече при оценка¬та за растежа на персонала.
Условията на организация на държавната служба.
Условията на организация на държавната служба вътре в отделната административна организация е важен елемент на етичната инфраструк¬тура. Организирането на работата и нейното разпределение, на длъжностите, длъжностните характеристики и организационните взаимоотноше¬ния, на работата с документацията и информацията, оборудването и изпол¬званите средства и технологии, определят условията, в които админист¬раторът осъществява своите функции, т.е. определят околната среда, в която функционира служителят. А тази среда, в по-голяма или в по-мал¬ка степен, е определяща за етичното поведение.
Справедливо и еднакво третиране на всички служители.
Кадровата политика в публичната администрация допринася за ети¬ката чрез справедливо, обективно и еднакво третиране на всички служи¬тели. Държавните служители трябва да очакват еднакъв подход от стра¬на на ръководството и еднакви условия за работа при упражняването на еднакви или сходни функции. Несправедливото и пристрастно отноше¬ние към служителите, толериране на едни за сметка на други, незачита¬нето на успехите на едни и ненаказването на провалите на други не създа¬ва благоприятна обстановка за развитие на етиката.
Подборът, назначаването и повишаването на държавните служите¬ли трябва да изразява справедливост и обективност, която засилва доверието не само към отделния ръководител, но и въобще към държав¬ната институция.
Заплати и възнаграждения.
Справедливостта, като един от стимулите за етика в държав¬ната служба, включва и справедливо заплащане на положения труд. Служителите трябва да бъдат заплатени в съответствие с техния труд, отговорности, квалификация, образование, и други професионал¬ни умения. Нис¬ките заплати и недоволството от несправедливо възнаграждение водят до тежки нарушения на етиката. Въпреки че корупцията се среща не само при ниско платени служители, все пак не може да се отрече фактът, че незаплатените държавни служители са в по-голяма степен предраз¬положени към нарушения на етиката: първо, защото се считат онеправ¬дани и не се чувстват длъжни да извършват работата си по подобаващ начин - „толкова ни плащат - толкова работим" и, второ, защото се стремят по някакъв начин да компенсират или да допълнят ниските си доходи.
Сигурност.
Сигурността на заеманото служебно място не е еднозначен инстру¬мент в етичната инфраструктура. Стабилността е важно условие за про¬фесионално и отговорно изпълнение на служебните задължения. По-принцип чувството за нестабилност у държавния служител заедно със страха или съмнението, че той няма да остане дълго време на тази работа, отс¬лабват интереса и отговорността към работата. Засилва се стремежът му да може да извлече колкото се може по-голяма полза от заеманото временно. От друга страна, голямата степен на стабилност също може да се окаже разруши¬телен фактор спрямо етиката. Абсолютната сигурност в заеманата пози¬ция, увереността в несменяемостта на администратора могат да дове¬дат до чувството за безнаказаност в осъществяване на неговата дейност, а това означава и възможност за пренебрегване на етичните стандарти на поведение.
Обучение.
Обучението е отправен механизъм в етичната инфраструктура. Слу-жителите трябва да бъдат обучавани в етика. Не може да се предполага, че те идват вече изградени личности със своите етични стандарти на поведение. Етиката на държавния служител предявява много стандарти, различни или допълнителни към тези на етиката на обикновения човек. Държавната служба като цяло има своите етични модели на поведение за тези, които я осъществяват. Освен това, всяко отделно админис¬тративно звено, поради спецификата на своята компетентност и дей¬ност, има свои допълнителни специални етични правила.
Обучението по етика може да бъде част от други програми или курсо¬ве за обучение и професионална квалификация на държавните служите¬ли. Обучението по етика може да бъде и специално организира¬но като самостоятелна програма или курс. То може да се провежда под формата на краткосрочни или дългосрочни учебни форми - семинари, курсове за квалификация, колежански или университетски специалнос¬ти, но също така то може да се провежда във формата на съпътстващи работата мероприятия - беседи, дискусии, срещи, и др.
Етични кодекси.
Етичният кодекс може да бъде нормативен акт или обикновено изб-рояване на препоръки към поведението на държавните служители. Той очертава принципите на етично поведение, които се прилагат или към цялата държавна администрация, или към отделни ведомства и даже към отделни учреждения. Вътрешният - ведомствен или учрежденски -етичен кодекс може да съдържа комбинация от ценностите в държавна¬та служба, изискванията към държавните служители, наред с описание на техните роли, права и отговорности. Вътрешният етичен кодекс може да преповтори и предвидените от конституцията и законите общи пра¬ва и задължения на служителите, както и специфични права и задълже¬ния, които произтичат от особеностите на държавната служба в конк¬ретната административна организация, например особените изисква¬ния към учители, полицаи, и т.н. Обикновено кодексът има двояко значение - той има дисциплинарни и мотивационни функции. Той установява изис¬кванията, критериите и границите, в които могат да бъдат търсени отговорности или да се прилагат поощрения.
Пример: Етичният кодекс за висшите и други служители в държавната администрация в САЩ, който очертава 14 принципа на етично поведение:
• Държавната служба е институция на обществено доверие, изискваща служителите да поставят своята лоялност към консти¬туцията, законите и етичните принципи над личните интереси.
• Служителите не трябва да имат финансови интереси, които да противоречат на съзнателното им изпълнение на служебните задължения.
• Служителите не трябва да участват във финансови сделки, при които да използват правителствена информация, непредназначена за публиката, или да допускат използването на такава ин¬формация за всякакви бъдещи частни интереси.
• Служителят не трябва, освен при изключения, предвидени от закона, да изисква или да приема подаръци или всякакви други вещи с парична стойност от лице или организация, които търсят официално съдействие за извършване на бизнес, или разрешение за дейности, регулирани от учреждението на служителя, или чиито интереси могат съществено да бъдат повлияни от изпълнението или неизпълнението на задълженията от страна на служителя.
• Служителите трябва съвестно да полагат усилия за изпълне¬ние на задълженията си.
• Служителите не трябва съзнателно да правят обещания или да поемат ангажименти от всякакъв вид, за които не са оторизирани, с които да обвързват правителството.
• Служителите не могат да използват служебното си положе¬ние и държавната служба за лични цели.
• Служителите трябва да действат безпристрастно и да не израз¬яват предпочитания към никакви частни организации или лица.
• Служителите трябва да защитават и опазват федералната собственост и да не я използват за други дейности освен за предвидените.
• Служителите не могат да заемат външно назначение или работа, включително да търсят или да се договарят за назначе¬ние, което е в противоречие с официалните задължения и отговор¬ности на държавната администрация.
• Служителите трябва да разкриват и докладват на съответ¬ните органи случаите на загуба, разхищение, злоупотреба, вреди и корупция.
• Служителите трябва да изпълняват добросъвестно задълже¬нията си като граждани, включително финансовите си задълже¬ния, като федералните, щатски и местни данъци и такси, които са установени от закона.
• Служителите трябва стриктно да прилагат всички закони и нормативни актове, които регламентират еднакви възможности за всички граждани на страната, независимо от раса, цвят, религия, нацио¬нален произход, възраст или инвалидност.
• Служителите трябва да се стремят да избягват всякакви дейс¬твия, създаващи впечатление, че те нарушават закона или етични¬те стандарти, установени в тези правила. Дали определени обстоятелства създават впечатление, че закон или тези правила са нарушени, ще се определя, като се изхожда от гледната точка на разумен човек с познание на съответните факти.
