Чл. 39 на Римският договор се регламентират основни цели на общата селскостопанска политика на ЕС. Целите са:
• Увеличаване производителността на селското стопанство, чрез стимулиране на техническия прогрес, оптимално използване на селскостопанските ресурси и рационално развитие на производствата
• Осигуряване на достъпен жизнен стандарт на селскостопанската общност, като се увеличат доходите на работещите в селското стопанство
• Стабилизиране на пазара със селскостопанска продукция
• Осигуряване на достатъчно и надеждно предлагане на хранителна продукция
• Предлагане консуматорите на селскостопанска продукция на разумни цени
Още от 1962 г., когато се прилага общата селскостопанска политика, от посочените 5 цели, доминираща е втората. Следователно общата селскостопанска политика не само преследва като цел създаване на единен пазар, но и укрепване доходите на селскостопанските производители в общността,
С влизането в действие на общата селскостопанска политика на ЕС се цели постигане на следните предимства:
За селскостопанските производители създаването на ЕС означава по- голям пазар, с по голям потенциал за продажба
По- големия пазар означава по – голяма конкуренция, която принуждава производителите да се специализират за производството на тези селскостопански продукти, за които имат най- благоприятни условия. По този начин регионалните различия, при които функционира производството, се явяват като предпоставка за намаляване себестойността на произведената продукция
Създаването на ЕС и приемането на общата селскостопанска политика има предимства и за потребителите. Те имат възможност да ползват по- разнообразно предлагане на селскостопански продукти и на по- изгодни цени.
Създаването на общ селскостопански пазар и обща селскостопанска политика, гарантира стабилността на селскостопанската производителност в отделни страни, тъй като цените на селскостопанските стоки е ЕС са по- стабилни в отделните страни спрямо силно променящите се международни цени
Приетата през 1962 г. обща селскостопанска политика се проявява на база 3 основни принципа, които са:
1. единство на пазарите
2. преференции за европейската общност за страните членки
3. финансова солидарност
Единството на пазарите се проявява във възможността в рамките на ЕС търговията със селскостопанска продукция да се извършва без всякакви препятствия в страните членки. Следователно когато търгуват по между си търгуващите в ЕС страни не могат да използват никакви мита, такси или други ограничители. Всички страни, които са членки използват единни цени, прилагат общи правила за конкуренция, прилагат единни стандарти за качество, уеднаквени административни, санитарни, ветеринарни изисквания. Успоредно с това всички страни се задължават да прилагат едни и същи защитни мерки при търговия със селскостопански стоки със страни, които не членуват в ЕС. По този начин се проявява вторият принцип за преференция на общността. На границата на ЕС се прилагат еднакви бариери при внос на селскостопански стоки от трети страни. По този начин селскостопанското производство в общността са защитени от масовият внос на евтини селскостопански продукти от трети страни.
Провеждането на общата селскостопанска политика е свързано със значителни средства именно заради това през 1962 г. се създава Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието ФЕОГА. Този фонд има 2 секции- гарантиране и ориентиране. Фонд гарантиране главно се използва по отношение на пазарите, при провеждане на общата селскостопанска политика на ЕС. Фонд ориентиране е насочен главно към структурната политика на общата селскостопанска политика на ЕС. По този начин всички разходи по прилагане на обща селскостопанска политика съвместно се понасят от всички членуващи страни. Общата АП на ЕС се постига чрез използването на редица икономически лостове, механично обобщени в 3 групи:
Икономически лостове за външна защита
Икономически лостове за вътрешна интервенция
Икономически лостове за експортни компенсации
Основните процедури за ползването на тези процедури са следните
1.) Външна защита- ежегодно съвета на министрите установява целева цена за дадена селскостопанска стока, тя се ползва като база при определяне на вътрешните пазарни цени. За целта се ползват променливи мита върху вноса, чиито размер не позволява вносните стоки да понижат целевата цена. Променливото мито се изчислява чрез определяне на минимална импортна цена или чрез използване на т. нар. „ прагова цена”. Праговата цена е под равнището на целевата цена, за да може да отрази транспортните разходи от границата на общността до вътрешния пазар. Така се проявява разлика между Световната ( външна цена) и праговата цена, за да се търгува в общността. Чрез външна защита се гарантира стабилност на цените в общността.
2.) Вътрешна интервенция- когато се прилагат бариери за достъп на селскостопански стоки до общността, това е предпоставка земеделските производители в общността да произведат повече отколкото на вътрешния пазар може да се продаде по целевата цена. Това поражда необходимост от втора защита на производителите,тъй като по голямото предлагане, предполага намаляване на вътрешната цена. За тази цел се определят интервентно равнище на вътрешните цени. Когато на вътрешния пазар пазарната цена спадне до интервенционното равнище, създадени интервенционни агенции започват да изкупуват селскостопанската продукция. По този начин на вътрешния пазар предлаганите количества се стабилизират и не се допуска търговия под равнището на интервенционната цена.
3.) Експортни компенсации- те се проявяват главно като експортни субсидии. По принцип интервенционните агенции са държавни институции, но те не винаги могат да изкупят цялата излишна продукция за вътрешния пазар. За тази цел се ангажират и частни институции. Те трябва да бъдат стимулирани да изнасят излишната изкупена селскостопанска продукция. За целта се използват експортни субсидии. Експортната субсидия се получава като разлика между вътрешната цена, по която се изкупува продукцията, плюс експортните разходи до границата, минус международна по- ниска цена. По този начин интервенционните агенции и частните институции изнасят излишната продукция и стабилизират вътрешните цени.
Тези 3 групи икономически механизми са се прилагали до 1995 г. , след което настъпват промени, главно в 3 направления:
Някои вътрешни цени се намаляват и въвеждат преки плащания на производителите за единица площ или животни
Променливото мито се заменя със еквивалентно твърдо мито
Определят се количествени и финансови ограничения на степента до която експорта може да се субсидира
Общата селскостопанска политика намира проявление и в общата организация на пазара, която се проявява в 4 типа:
1 тип- използва се за над 70% от земеделската продукция най- често при зърнени култури, краве масло и обезмаслено мляко на прах и др. Този тип обща организация на пазара се характеризира с използване на системата на външна защита и вътрешна интервенция.
2 тип- включва около 25% от продукцията, при която само се осигурява външна защита (за яйца, птици, вино, цветя, зеленчуци и плодове).
Външната защита се осигурява чрез мита или променливи такси.
3 тип- прилага се за продукти, обект на международни споразумения (рапица, слънчоглед, грах и др). На производителите на тези продукти се предоставят помощи на база единица площ.
4 тип- прилага се за продукти, за чието производство се изискват специфични природни условия (лен коноп, хмел). За тях производителите също получават помощ на база площ, особено за твърдата пшеница, чието производство е ограничено в ЕС.
Общата селскостопанска политика може да се прилага само при условие че има достатъчно ресурси, за прилагане на посочените икономически механизми.
