Себестойността
на продукцията на предприятието представ лява паричен израз на всички
необходими разходи, които дадено предприятие извършва за производството и
реализацията на дадена стока или услуга.
Себестойността е фундаментален качествено „кономически показател. От
нейното равнище зависят величината на печалбата, рентабилността, работната
заплата и др. Между стойността,
себестойността и цената като икономически категории също непосредствена връзка
и зависимост. Едновременно с това категории се различават както в количествено,
така и в каче отношение. Стойността на стоката се формира от пренесена стойност
на вложените в производството суровини, материали, гориво, енер гия, частта от
ДМА, която се изхабява при производство и новосъзда девата стойност (Таблица
1). Възприето е в себестойността на продукцията да се включват разходите за
суровини, материали, гориво енергия работна заплата и социални осигуровки,
разходи за издръжка на управлението, за реализация на продукцията и т.н. Себестойността
на продукцията се класифицира по различни признаци.
Според
обхвата различаваме индивидуална себестойност и средно отраслова себестойност.
Първата
обхваща разходите за производство и реализация на единица продукция, направени
в отделната фирма. Тази се бестойност отразява конкретните производствени и
организационно-тех- нически условия. Отрасловата себестойност отразява средното
равнище на разходите за производство и реализация на единица продукция в отра
съла. С тази себестойност се характеризират средните производствени и
организационно -технически условия. "Таз"
Според
включените в себестойността разходи различаваме производ ствена (наричана още
съкратена или технологична), търговска и пълна се бестойност]. Определянето на
производствената себестойност е регламентирано със Закона за счетоводството чл.
21, ал. З, според която пр дукцията в предприятието се оценява текущо по
себестойност, формирана на базата на основните производствени разходи.
Последното означава, че в категорията „себестойност на произведената
продукция" се включват технологичните разходи, свързани с изпълнението на
производствения процес и образуващи материално-вещественото съдържание на.
Продукци ята. Този начин на определяне на себестойността означава, че в нея не
се включват разходите за организация и управление финансовите разходи (платени
лихви за ползвани кредити, платени комисиони и др.) и извънредните разходи
(отписани вземания, платени глоби и неустойки, липси и др.).
Изчисляването
нз себестойността от основните, технологични разхо ди ще позволи на предприятието
да установи възможности за снижение на разходите за материали, гориво, енергия, труд и
амортизация, които в сравнение с напредналите в икономическо отношение страни доста често са по-високи. Използвайки
кзтегориятз производствена себестойност, ние се доближаваме до широко разпространенатз в света
практика себестой
ността да се изчислява по основните, технологични разходи, но за предприятието е важно познаването и
на пълната себестойност, която ще включи освен производствените разходи и разходите за
организация и управление, разходите за реолизация на продукция и др..
Според
периода, за който се отнася, и ролята й в управлението себестойността може да се класифицира
на планова, фактическа и нормативна. Плановата себестойност отразява очакваното равнище на
разходите за следващия период. Разработването на плановата себестойност се съ четава с прогнозирането на
разходите и използването и на т.нар. прогнозна себестойност. Тя се разработва,
като се анализират възможностите за
снижение на фактически направените
разходи. Фактическата себестойност отразява действително извършените разходи за
производство и реализация на продукцията.
Нормативната
себестойност се изчислява по предварително разработени нормативи за разход на
материали, труд и др. Разходи, определени въз основа на конструктивната и
технологична документация.
Според
някои автори себестойността на продукцията с деля, планира и отчита посредством два показате:
А.
Сумарни разходи за целия обем продукция, предвиден за определено време (най-често за една година);
Б. Специфични разходи за
производството на единица продукция;
В по-широк смисъл
категорията на основните показатели за оценка
на равнището и измерването на себестойнстта на продукцията включва:
1 Общ обем на разходите за
дейностга на предприятието.
2. Производствена себестойност на продукцията по
план отчет.
3 Обем на разходите по икономически елементи.
4 Разходи за придобиване на дълготрайни активи на
предприятието.
Себестойност
на единица продукция.
Разходи на 100лв.
продажби.
Сума на икономията
(преразхода) на 100лв. продажби,
Процент на икономията на
себестойността на 100 лв. Продажби.
Анализът на себестойността
следва да разкрие причините за негативните
резултати, силните и слабите страни на управлението чрез икономическата категория себестойност н да
открои конкретните условия, фактори, и пътища за снижение на себестойността.
Факторите оказващи
влияние върху намаляване себестойността на продукцията са мн на брой иразнообразни по своя характер и се
подразделят на вътрешни и външни. Вътрешните фактори са тези, които зависят
изцяло от дейността на предприятието:
Непрекъснато повишаване
на производителността на труда;
Подобряване използването на ДМА;
Научно- технически прогрес;
Ефективното използване на материалните ресурси;
Повишаване качеството и намаляване до възможния минимум или
ликвидиране на брака;
Спазване на технологическата, финансовата, плановата, и
трудовата дисциплина;
Намаляване на абсолютната величина и на относителния дял на
административно- управленските разходи;
Подобряване на метериално – техническата база , подобряване
организацията на обслужване, труда и управлението на дейността на
спомагателните звена
Връзката между приходите и
разходите на предприятието мо же да се изрази чрез следното равенство:
Брутни приходи от дейността = Разходи за дейността
+финансови разходи+Данъци+др.
Разходи+Брутна печалба
Облагаемата печалба е
положителната величина, определена на основата на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба), установен като разлика между приходите и разходите
преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван в
съответствие с нормативните документи. При
установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се
определя данъчно признат размер на разходите за амортизации . Печалбата може да се класифицира както следва:
Брутната печалба се
формира като разлика межде приходите и вс разходи;
Облагаемата печалба е
равна на преобразувания резултат преди данъчното облагане;
Балансовата печалба е резултативна величина от
приспадането на дължимите данъци и
отчисления от облагаемата печалба съгласно нормативните документи. Тя подлежи
на разпределение в предприятието;
Неразпределена и разпределена печалба. Като разпределението
на печалбата се извършва по решение на акционерното дружество.
В националното стопанство основните
структурни единици, които организират и
обслужват туризма, са предприятията - хотелиерски, ресгорантьорски.
туроператорски, агентски, транспортни. Туристическите фирми се учредяват като юридически субекти и се развиват с цел
производство на туристически
продукти на пазара в рамките на държавно определена туристическа политика, подчинена на икономическата полза
за обществото и неговите членове. За това управлението на отделното предприятие
е изключително важен фактор за цялостната дейност на туристическия сектор като
цяло. Неотделима част от цялостната дейност
на предприятието са разходите. За туристическата дейност те могат да
бъдат определени по следния начин:
Туристически
разходи - общи
разходи за потребление, направени от посетителя или от негово име за и по време на
неговото/нейното пътуване или престой в дадена дестинация;
СТО предлага дефиниции и за
разплащанията в международния туризъм, общи
за входящия и изходящия туризъм, като се препоръчва международни те пътни постъпления да се класифицират отделно.
Разходи
в международния туризъм - разходи, направени от чуждест ранни туристи в други държави, включително
плащанията им към чужди превозвачи за използването на международен транспорт,
Разходи на
туристическите предприятия.
Разходите водят до нама ляване на икономическата изгода за предприятието и
евентуално до намаляване на собствения капитал. Те могат да бъдат
класифицирани по няколко критерия:
По
своите икономически елементи те биват:
За
материали;
За
външни услуги;
За
амортизаци;
За
заплати, социални осигуровки и др. Възнаграждения;
Финансови
разходи;
Др.
По
своето функционално предназнечение разходите се подразделят на:
разходи
за основна дейност (производство на туристически стоки и услуги);
разходи
за спомагателна дейност (неделима от основната дейност и предназначена да я обслужва,
например - транспорт);
разходи
за бъдещи периоди;
разходи
за продажба на продукцията
По
начина на формиране разходите биват:
- постоянни - всички разходи, които не
са под прякото влияние на измененията на обема на стокооборота и оборота, или
се изменят в незначителен размер. Към тях се отнасят разходите за амортизация и
наем, административно- управленски разходи и др..
- променливи – разходите,
които под влияние на промени в оборота и стокооборота изменят своята величина;
- извънредни разходи –
имат случаен характер. Това са разходите на обществен труд, който е необходим
за осъществяването на дадена туристическа дейност и на туристическото
обслужване като цалоу изразени в парична форма. Могат да се групират като
разходи на жив труд и разходи на овеществен труд.
Факторите влияещи върху
разходите в туристическото предприятие са:
Обемът на произведената
продукция и услуги;
Реализираният стокооборот
( в търговската дейност и храненето) и оборот (във всички останали дейности).
Основната фунКция на
хотелиерстВото Като стопанска дейност
е производството, предоставянето и
реализацията на основни
и допълнителни услуги.
Осъществяването на тези процеси е свързано с разходването на средства и ресурси-парични, материални, трудови, Които Взети
в парично израЖение
в тяхната съвКупност
представляват разходите за
дейността. В хотелиерстВото тези
разходи се наричат "експлоатационни" или "Разходи по еКсплоатацията".
Процесът на производство
и реализация на хотелиерсКия продуКт свързан с оползотворяването на различни по
хараКтер и предназначение ресурси.
Една част от тях
обслуЖват процеса многоКратно и продължително, а друга част едноКратно. И едните и
другите ресурси, обаче са обеКт на
непреКъснато оползотворяване. Затова и разходването на ресурсите има перманентен хараКтер.
Разходите в хотелиерството
се проявяВат В КонКретна форма, Която
зависи от Вида на заведението, хараКтера на неговата дейност, метода на строителство, Вида и начина на
обзавеЖдането и т.н. Това КаКто и
необходимостта от ефеКтивно управление на разходването на средствата
предопределя групирането на. разходите. Групирането
на разходите В хотелиерстВото става по няКолКо признаКа:
Според времето
на разходването или
според тяхната мултиплиКация.
а/ инвестиционни - възниКват
при изграЖдането, развитието, усъвършенстването и модернизацията на
материалната база. Тези разходи имат
огромен обем, но
имат едноКратен хараКтер.
С приКлючването на инВестиционния процес / ВъвеЖдането
на обеКта В еКсплоатация/ приКлКзчва и
разходването на средствата.
б/
експлоатационни -
изВършбат се при
производството ,
предоставянето и реализацията на
основните и допълнителни услуги. Тези разходи имат постоянен хараКтер. КаКто е
непреКъсваем процеса на производство на услуги, така е непрекъсваем и процеса на разходването на
средствата от тази група.
Според елементите на производство.
а/ Разходи
за средства на
труда-амортизациите на ДМА
тяхното поддържане и ремонт;
б) Разходи за предмети на
труда – основни и спомагателни материари;
в) Разходи за жив труд –
за заплати, осигуровки
3) Според начина на
реализиране и отчитане или според възможността разходите да се отнесат за
отделна структурна едница или услуга
а) преки .- тези които се
отнясят и използват за отделните стуктурни звена- жилщна част, ресторант;
б) общи – тези които се
отнасят до повече от един обект и повече от един вид услуга – реклама,
административни разходи.
4) Според зависимостта на разходите от обема на
дейността реализиран
оборот, стоКооборот, нощуВКи
се разделят на
условно постоянни и променливи:
А) условно постоянни са тези разходи, Които
не се променят при увеличението или
намалението на обема на приходите-оборот, стокоборот или обема на
нощуВКите. ТуК пречисляваме таКива разходи Като: постоянни-амортизационни
отчисления, наеми, застраховки др.;
Б) Променливи разходи – които се увеличават
или намаляват в съответствие с увеличението и намалението на оборота, стокооборота,
нощувките. Кривата на изменението на разходите съвпада с кривата на изменение
на приходите.
5) Според счетоводните
стандарти или според начина на планиране и отчитане на разходите се разделят
на:
А) Разходи за материали и външни услуги;
Б) Разходи за персонала – за работни заплати,
осигуровки
В) Амортизации на ДМА и нематериалните активи
Г) др.разходи.
Количествените разходи в хотелиерството и ре
сторантьорството се
изм-ерват със следните групи показатели:
1) Абсолютни
показатели: абсолютна сума на ра зходите – сумата на всич ки текущи разходи,
напр авени за определн пери-од от време от хотелиерс ката/ресторантьорската
ф-ма/обект; абсолютна икономия (преразход на разходите) – определя се като
разлика м/у отчетна та абсолютна стойност и базистната абсолютна су ма на
разходите; 2) Относителни показатели: рав-нище на разходите – опр еделя се като
абсолютна-та сума на разходите за определен период се раз-дели на нетните
приходи от продажби и получено-то се умножи по 100. Из-разява се в %. Получени-ят
резултат показва абсо-лютната сума на разходи те, които се правят, за да се
реализира 100 лв обор от; размер на снишение/ увеличение на разходите –
определя се като разли-ка м/у отчетното и базис-тното равнище на разход ите;
темп на снишение/ увеличение на разходите – определя се като разме рът на
снишение/увеличе ние се раздели на базист-ното равнище на разходи те и
полученото се умно-жи по 100; относителна икономия (преразход на разходите) –
определя се като размерът на снишен ие или увеличение се ум-ножи по
фактическите нетни продажби (оборо-та) и полученото се разд-ели на 100.
Основно
направление на дейността за пивишаване на икономическата ефективност на
хотелиерството е намаляаване на разходите и тяхното оптимизиране. Това може да
стане по следните начини:
чрез създаване на оптимална структура на песнонала и премахване на
персонала с дублиращи и неефективни функции, чрез подобряване съотношението
между прекия обслужващ и персонала с оперативни, управленски и обсужващи
функции;
рационално подбиране на машини и съоръжения за съкращаване на материалните
разходи, разходите за поддържане и ремонт при експлоатация;
рационална организация в експлоатацията на материалната база;
правилно ответно действие при евентуално повишаване на цените на
материалите и суровините.
В ресторантьорската дейност разходите се класифицират както в хотелиерската, но могат да бъдат
посочени някой малки изключения. Разходите се извършват текущо под
формата на трудови възнаграждения, осигуровки, наеми, амортизации и др. Следователно
текущите разходи представляват всички плащания на ре-ст. ф-ма или обект за
осъществяване на рест. дейност за определен период от време. Текущите разходи
не обхващат предвар- ително авансираните ср дства за създаване на ре-ст.
продукт. Разходите за инвестиране се отнасят към общата стойност на разходите
ч/з сумата на амортизационните отчисления. Разходите, които не са пряко
свързани с рест. дейност – фири над допустимото, злоупотреби на персонала,
стихийни бедствия и др. Голямото разнообразие на разходите налага тяхното
класифициране по оп ределени признаци:1) Според характера на вложения труд:
разходи за жив труд (трудови разходи), за овеществен труд (материални разходи),
разходи за загуби от фири в до пустимите норми, разходи за външни услуги; 2) Според
връзката на разходите с обема на продаж бите: постоянни разходи (не се променят
с обема на продажбите), променл иви разходи – променят се; 3) Според ик.
елементи на тяхното калкулиране: разходи за материали, за външни услуги, за
амортизации, за възнагра ждения, за осигуровки и надбавки; 4)Според функциите
на разходите: за производство, продажби, организиране на потреблението; 5)
Според вида на заведенията за хране не и развлеченияи: разходи в ресторанта,
кафе-сладкарницата, снек-бара и т.н; 6) Според категорията на ЗХиР: разходи в
категория 1, 2, 3, 4 и 5 звезди.
Сумата на
разходите в ресторантьорството е под влияние на различни фактори:
сумата и
стуктурата на кулинарната продукция и продажбите от неяу, от др.хранителнистоки
и нестокови услуги;
мрежата от
ресторантьорски заведения;
формите на
кулинарно производство;
начините на
търговско обслужване;
цените на
услугите, които купува от пазара отделното ресторантьорско заведение
