Същност на цените
– цената е паричен израз на стойността на стоката за разлика от себестойността,
която включва всички разходи за производството и реализацията на
стоката или услугата. От гледна точка на предприятието, цената е парична оценка
на потребителната стойност:
цената се свързва с ползата, която стоката има за
потребление. Цената се определя с този, който определя стоката;
върху реалното равнище на пазарната цена, зависи от
съотношението между търсенето и предлагането от равнището на конкурентите и от
броя на междинните звена в дистрибуционния контрол.
1. Функции на цените
в пазарната икономика:
Измерителна ф-я- основна и най- важна. Тази ф-я се проявява
при приравняване на стойността към определено количество пари. Чрез нея цената
се изразява като паричен израз на стойността. Колкото цената е по- близка до
стойността, толкова по- точно се изявява измерителната ф-я и е по- стабилна.
Регулираща ф-я- чрез нея цените отчитат динамичните промени
в търсенето и предлагането и водят до уравновесяването им в пазарната
равновесна цена. Пренебрегването на тази ф-я например чрез фиксирани от
държавата цени, може да доведе до дефицити, несъвършенства и спекула. Чрез нея
се реализира свободното ЦО и се намалява недостига или изобилието на дад.
стока.
Стимулираща (санкционираща) ф-я- реализира се когато цената се отклонява в посока нагоре,
финансовия резултат (печалбата) се увеличава. Поущрява се производството и
обратно, при определени флуктоации на цените в посока надолу, цените
санкционират производителя чрез намаляване на печалбата.
Разпределителна и преразпределителна ф-я- проявява се във
връзка с разпределението на стойостта и добавената стойност на продукта. Това
става, когато цените варират и по този начин се прехвърля чист доход от
продавача към купувача и обратно, преразпределението се извършва и м/у
отраслите. Пример за проявлението на тази ф-я са т. нар. трансферни цени. Х-рат доставки м/у филиалите на
транснационални корпорации. По определение на ООН, ТНК е всяко предприятие,
което има филиал поне в една чужда страна. Статистиката показва, че съществуват
около 80 000 предприятия по света с над 280 000 филиала. 60% от
търговията тече по каналите на ТНК. Пример за ТНК са Nestle, Microsoft, OMV,
Лукойл и др. Трансферните цени могат да се занижат и ТНК да си спестят данъци.
Информационна- изразява се в ролята на цените да осведомят и
улеснят непрекъснато участниците на пазара при всемане на решение какво, колко,
къде да продават или купуват. В тази си
ф-я, цените подпомагат отчетността, анализите, управлението на фирмата и
нац. икономика като цяло. Най- сигурен източник на информация е НСИ (www.nsi.bg).
Значението на ф-ята нараства при наличие на повече участници на пазара, по-
силна конкуренция, въвеждането на инфо. технологии, а също и в контекста на
глобализацията.
Петте функции на цените са органично свързани и взаимно се
обуславят. Например без измерителната другите ф-и губят своя естествен и
обективен ориентир. Има и известно противопоставяне- ако е засилена
стимулиращата, страда измерителната. Ключово значение за познаване функциите на
цените има практическата дейност на маркетолога, ценовика.
2. Структура на
цените- понятието е тясно свързано
със състав на цената. Състава е описание на частите, от които се образува
цената. При това всяка цена или множество цени се разглеждат като формирани
чрез последователно начисляване на съставните елементи през отделните етапи на
ЦО. Калкулират се следните елементи:
Производствени разходи-
записани са в НСС ( нац. счетоводни стандарти). В съответствие с тези
стандарти се осчетоводява дейността на
фирмата. Тук влизат намаление на матер. Запаси, разходи за персонала,
амортизация на ДМА и ДНА и др.
Финансови разхди- описани също в НСС, включват лихви по
кредити, отрицателни разлики от ЦК и валутни курсове.
Извънредни разходи- за командировки, управление, транспорт,
за отделите в предприятието
Тези три компонента формират пълната себестойност на
продукта (произв. себестойност вкл. смо произв. разходи). Всяка цена може да се
разглежда като себестойност + печалба.
Печалба- три вида:
брутна (необложена с данък), нетна (обложена с данък) и разпределена
(неразпределена) печалба
Търговски състав на цената-
произв. цена
ДДС
Акциз
Такса
Мито
Продажна цена на производител
Търговска отстъпка (надценка) на търговеца на едро
|
Производител
|
Търговец на едро
|
Търговец на дребно
|
|
2000
|
2003
|
2009
|
|
100%
|
106%
|
112%
|
Цена на търговеца на едро
Търговска отстъпка (надценка) на търговеца на дребно
Цена на търговеца на дребно
Стойностен състав на цената-
Цена= C+ V+ M
C- обществен труд, проявява се чрез амортизациите
V- заплатен жив труд
M- незаплатен жив труд
3.Видове цени- огромно разнообразие
Регулирани цени- регулират се от държавата
Минимални изкопни цени в селското стопанство, определя ги
държавата за защита на потребителите
Пределни цени- типични за лекарствата- определя се
максимален процент, отстъпка 7 % на търговеца на едро и на фармацевтите
Фиксирани цени- ел. енергия, вода, брикети. Определят се
като държавата приема или отхвърля бизнес плана, който съдържа цената
Номинални, средни, абонаментни, каталожни, престижни,
договорни, комплексни, офертни, препоръчителни, рекламни, промоционални,
преференциални цени
От гледна точка на планирането са: текущи, съпоставими
В счетоводството биват: входящи, изходящи и среднопретеглени
Франкировка на цените- отбелязваме дали цената вкл.
транспортните разходи и застраховките, което е особено важно за външната
търговия.
Цени на едро и дребно
и средноотраслови цени
4. Динамика на цените- всеки един анализ се базира на
ценовите нива. При това се създава динамичен статистически ред, при който дад.
година се взема за база, спрямо която се сравняват цените и се прави прогноза
за бъдеща година чрез т. нар. „екстраполация”. Отношение към динамиката на
цените имат следните термини: вариране, флуктоация.....
Методи на
ценообразуване
Представляват важен елемент на ценовата политика. Можем да
ги определим като технология (формула, индекс, алгоритъм) на ЦО. По принцип
това са определени от теорията и практиката ценови инструменти. Избираме ги на
база преминати опред. брой етапи на стоп. сектор, анализ на конкуренцията и
тнт. Има 3 осн. методи за ЦО:
разходно- калкулативни
методи с отчитане на конкуренцията (пазарен метод)
на база анализ на потребителските оценки (пазарен метод)
Разходно- калкулативни: определят себестойността на
продукцията и опред. размера на печалбата най- често като % от себестойността.
Себестойността бива производствена и пълна. Производствената вкл. вътрешно-
фирмените разходи за произв. на стоката, служи за осчетоводяване на междинните
продукти. Пълната вкл. производствената + финансови разходи (курсови разлики и
др) + др разходи. печалбата пък бива брутна (разлика м/у приходи и разходи),
нетна (след приспадане от брутната на данъка, увеличенията, намаленията на фин.
резултат) и разпределена в резултат на решение на общото събрание.
Себестойността получаваме, като калкулираме сл. елементи: разходи за суровини и
материали, разходи за енергия, за транспорт, административни разходи, за наеми,
мита, такси, акцизи, ДДС. Ключов показател е рентабилност на база себестойност:
Рс = печалба/ себестойност* 100%
Разходно-калкулативния метод не отразява пазарните условия.
По- х-ни са за централно- плановата икономика.
Ценообразуване с отчитане на конкуренцията – цената на конкурентите
е един от най-обективните и лесно установими критерии за размяна на дад. пазар.
Тя отразява реалните условия на пазара и е добра ценова база за оценка на
конкурентноспособността, качеството, сроковете на плащане, ритмичността на
доставките и др. Основна цел на метода е определяне равнището на фирмените цени
на база установено съотношение „цена-качество”. При това от цялото многообразие
от конкурентни стоки се определя една или няколко, които служат за основа на
определяне на цената на фирменото изделие. Роля на аналогични изделия могат да
изпълняват:
1) изделия които изпълняват една и съща функция (първо ниво
на продукта по Котлър), но се различават по отделни качествени показатели.
2) изделия, които удовлетворяват едни и същи потребности, но
се различават по количественото измерение на своите качествени показатели
3) изделия, които потенциалните потребители смятат за
сравними с фирменото изделие
Един от най-известните методи на ценообразуване с отчитане
на конкуренцията е сравнително-аналитичния метод.
По подобен начин се прилагат и методът на относителните цени
и др.
Метод на
потребителската оценка – състои се в определяне на цената на основата на
оценката на потребителите за потребителска стойност на продукцията. Това става
по следните начини:
1.) пряко определяне на цената от потребителите чрез анкета
– всеки от анкетираните предлага своя цена за продукцията на различни
производители
2.) потребителите оценяват потребителската стойност на
аналогични продукти, чрез разпределяне на 100 точки (ако имаме 3 продукта
съответно с 43, 33, 24т., средната цена на пазара е 50лв., съответните цени ще
бъдат 64,50 лв, 49,50 лв и 39 лв).
3.) диагностичен метод – анкетираните оценяват
потребителската стойност на продукта отново по няколко показателя и също
разпределят по 100т. между продуктите аналози; разликата с предходния подход е,
че анкетираните определят и тегловни коефициенти ( тегла) за значимостта на
всеки показател, като сумта им дава 100. Потребителската стойност на
продукт-аналог се изчислява по П = ∑*Ктi*Тi.
K – тегловен коеф. на i – тия показател
T – точките, които потребителите присъждат на продукта по i
– тия показател
С – получената стойност на П се умножава със средната цена в
отрасъла и се получав потребителското виждане за ценово ниво на дад. продукт.
Икономическа
ефективност, показатели за измерване, пътища за повишаване на икономическата
ефективност.
Анализ на
рентабилността
Икономическата ефективност е относителен показател,
съпоставящ получения ефект с разходите или ресурсите , използвани за
постигането му. Значенията на този показател не могат да се сумират във времето
и пространството. В зависимост от ситуацията той може да се изрази като част от
единицата, %, лев/лев и др.
Съществуват 2 подхода за оценка на икономическата
ефективност- ресурсен и разходен. В общ вид показателя за икон. ефективност се
изразява с формулата:
Иеф= Ефект / ресурси или разход
Могат да се обособят три модела на ефективността:
Първият
модел характеризира еднопосочната ефективност. Еднопосочна е тази
ефективност, при която нарастването на ресурсите води непременно към нарастване
на резултатите – икономически или социални.
Ресурсите намират проявление чрез разходите, а те се правят от
публичната организация или от отделния индивид, който консумира съответния обществен
продукт. Съвършено логично е, че подобна ситуация се реализира ежедневно.
Вторият модел характеризира
разнопосочната ефективност. На всяко увеличение на разходите създаденото благо
(респективно ефект) намалява. Подобна ситуация е валидна преди всичко за
социалния ефект. Понякога независимо от нарастването на ресурса резултатът
изостава значително от него. Например може да се извърши (и се прави)
хирургическа интервенция и там, където животът едва се поддържа. За случая се
изразходват големи ресурси, а в крайна сметка резултатът е отрицателен.
Възможни са и други подобни ситуации – при екологичната превенция, пожарната
защита и др.
Третият модел е със смесен тип. При
него интегрално нарастващата и спадащата ефективност се уравновесяват в критични
точки и се очертава полето на неутрална ефективност. Това се осъществява
сумарно и в същото време хипотетично. В едни публични организации нарастването
на ресурса води до намаляване на икономическия и на социалния ефект
(компромисна ефективност), а в други - до тяхното увеличаване (еднопосочна
ефективност). Компромисна е ефективността, изразяваща отношение на намаляване
на ефектите, но поради целесъобразност (хуманни, социални, престижни и други
съображения) се правят разходи от страна на правителството.
Възможности за
повишаване на икономическа ефективност в туризма
При определяне на насоките за повишаване на ИЕ в т-ма е
необходимо да се вземат предвид нейният комплексен характер и многостранното и
проявление. Това налага разработване на цялостна система от взаимосвързани и
обусловени мерки за различни равнища на нейното проявление.
а) на национално
равнище
Разработване на стратегия за развитието на отрасъла
Използват се ефективни механизми за интегрирани и
координиране на туризма със свързани с него сфери на дейност;
Стимулиране на туристическите предприятие за развитието на
туризма и улесняване и насърчаване процеса на инвестиране
Намаляват се бюрократичните формалности и бариери в процеса
на държавно регулиране в туризма. – въвеждане на данъчни облекчения и улеснения
и отпускането на дългосрочни ниско-лихвени кредити
Улесняване и насърчаване процеса на инвестиране в
туристическия отрасъл- това следва да се насочи към разнообразяване асортимента
на основните и допълнителни туристически услуги и повишаване на качествените им
характеристии;
Поддържане на относително постоянни и стабилни равнища на
инфлация и валутни курсове.
Развитие и усъвършенстване на инфраструктурата
Насърчаване и подпомагане развитието на туризма в нови
туристически райони
Активно подпомагане с държавни средства на рекламата,
промоцията и маркетинга на националния туристически продукт
Създаване на национална туристическа информационна система с
единен център и мрежа от регионални бюра
Финансиране на проучвания и мерки за опазване и възстановяване
на природните и антропогенни туристически ресурси
Намаляване и/или премахване на паспортни и визови
ограничения и формалности за пътуване на чуждестранни туристи;
Осигуряване на условия за повишаване на безопасността на
посетителите по време на престоя им в дестинацията
Координиране действията и съгласуване на усилията м/у местни
туристически организации и браншови формирования за ефективен контрол и
качество на туристическия продукт
б) на фирмено равнище
Внедряване на постиженията на научно- техническия прогрес в
процеса на туристическата дейност- автоматизираните информационни системи, интернет, он-лайн
резервации
Увеличаване ефикасността на рекламата в туристическите
предприятия- достатъчно средства, диференциация на туристическия продукт
Повишаване на качеството на туристическия продукт- може да
бъде увеличено чрез: реконструкция и модернизация на материалната база;
разнообразяване асортимента на основните и допълнителни туристически услуги;
повишаване професионалната пригодност на персонала;
Намаляване на експлоатационните разходи в туристическите
предприятия- не трябва да се извършва за с/ка качеството на крайния продукт.
Може да стане чрез:- внедряване на нови технологии; - създаване на гъвкава
система за поетапно назначаване на сезонните кадри; -въвеждане на подходящи
форми на заплащане на труда и мотивация на персонала; - контрол в/у разходите
за външни услуги и материали
Усъвършенстване кадровата и търговската политика на
туристическите фирми- подобряване на системата на заплащане и мотивацията на
персонала; разработване и прилагане на съвременни подходи за управление на ЧР;
ефективен набор и подбор; точни длъжностни
характеристики; ценоват политика;
Увеличаване на печалбата- удължаване на туристическия сезон;
разнообразно предлагане на основни и допълнителни туристически услуги;
увеличаване степента на заетост на материалната база по време на целия
туристически сезон; повишаване обема на оборота и стокооборота;
в) чрез повишаване на мултипликационния ефект
Усъвършенстване и задълбочаване на интеграционните връзки на
туристическият отрасъл с останалите отрасли на националната икономика
Минимизиране на разходите за внос на стоки и оборудване
Създаване на условия за повишаване на потребителските
разходи и инвестициите в туристическите места
Увеличаване броя на туристическите пътувания на местни
жители на територията на страната
Повишаване степента на удовлетвореност на работещите в
туризма
Рентабилността е
мерило за възвръщаемостта на вложените ресурси, под формата на печалби. За измерването
на.вложените ресурси, може да се използват категориите приходи, брутодоход,
разходи, фонд работна заплата, ДМА, общопроизводствени активи.
Коефициентите за рентабилност (доходност) са частен случай
на показателите за ефективност, когато в числителя на отношението се взима
печалбата, а в знаменателя- величината на ресурсите или разходите.
Имайки предвид различните видове печалба и различните
ресурси става ясно, че чрез различни отношения ще се изрази съответно
съдържанието на рентабилността.
анализ на рентабилността на база активи- определя се като
процентно отношение м/у балансовата печалба и реалните активи на организацията
RA= БП .
100/ ΣА
БП- балансова печалба
ΣА-
активи на организацията
Особеното тук е, че при този анализ трябва да се отчете
влиянието на промените в методите за амортизация на активите и промените в
методите за оценка на материалните запаси.
анализ на рентабилността на база разходи: изчислява се като
процентно отношение на печалбата на организацията към разходите за цялостната
дейност
Rp= Брутна печалба
. 100/ ΣР
анализ на рентабилността на база приходи- определя се като
процентно отношение м/у балансовата печалба и приходите на организацията
Rnp= Балансова
печалба . 100/ ΣПр
Така определения показател показва нетна печалба на 100 лв.
приходи. От формулата се вижда, че върху резултативния показател- рентабилност
оказват влияние 2 фактора: печалбата, чието увеличение води до увеличение на
рентабилността и приходите, с чието увеличение Rпр намалява. Последното не
означава, че за подобряване стойностите на Rпр трябва приходите да намалеят.
Въпросът е свързан с темповете на изменение на приходите и печалбата. Правилно
е приходите да нарастват с по-голяма степен от разходите и така ще се осигури и
нарастване на Rпр.
анализ на
рентабилността на база капитал- процентно отношение определено по
формулата: Rк= Брутна или нетна печалба . 100/ ΣК
Съществуват и други отношения, характеризиращи
рентабилността с много по-тесен аспект, ако ръководството на БО е преценило
това за необходимо. Те могат да са:
рентабилност на разходите по икономически елементи
рентабилност на финансовите разходи
на нетните приходи от продажби
на финансовите активи
на дълготрайните активи
на краткотрайните активи
на собствения капитал и т.н .
Диференциране и
специализиране на икономическия и финансов анализ
Осъществявания от хората анализ по повод на научните
изследвания, които те извършват, и във връзка с реализирането на практ.цели,
които те си поставят би могъл да се диференцира и разграничи от различните
гледни точки.
Икономически и финансов анализи се третитрат като 2
самостоятелни анализа. Налице е 1.специализиране и диференциране при тях.
В тази връзка на 1 място следва да се отбележи спецификите
на икономическия ,респ. на финансовия анализ по повод на осъществяваните
управленски функции. От тази гледна точка се говори за 3 вида анализа:
- маркетингов а-з
- оперативен а-з
- ретроспективен а-з
В зависимост от предмета на изследване тези 3 анализа пък
биват икономически или финансов.
За тези 3 вида анализа е характерна и тенденцията да се
задълбочават и разгра- ничават изследванията
и по сфери на приложение. На настоящия етап се говори за икон., респ. за
фин а-з в промишлеността, в търговията,в селското стопанство и др
Подразделянето на икон и фин а-з по отрасли е характерно както за
маркетинговия, така и за оперативния и за ретроспективния ик. и фин.а-з.
Във връзка със специализирането и диференцирането на икон.и
фин.а-з е налице и едно специализиране и диференциране и от гл. точка на
използваните способи на анализа. При тези 2 вида анализи се използват най-често
способа сравнение и коефициентния способ. В тази връзка най-често се говори за
сравнителен икон.и фин а-з и за индексен икон. и фин.анализ. Сравнителния
икон.и фин.а-з се из-ползва както при маркетинговите изследвания така и при
оперативните и ретроспективни анализи, а индексния икон.и фин.а-з главно при
оперативните и ретроспективни изследвания.
За специализиране и диференциране на тези 2 вида а-зи може
да се говори и от гл. точка на насочването на тези 2 вида а-зи към решаването
на конкретни задачи. В л-рата спец. внимание се отрежда на т.нар.
инженеростойностен /функционално-остойностен/ а-з.
Специализиране и диференциране на тези 2 а-за се извършва и
от гл. точ-ка на конкретните зад., които следва да се решават с тях. Обикновено
се говори за 2 подразделения при тези а-зи, а именно за а-з на настъпили
следствия, респ.на получени резултати и за а-з на зависимости или както се
нарича обикновено този а-з за изследване влиянието на различните фактори,
обусловили настъпилите следствия в областта на икономиката и финансите.
Диференцирането и специализирането на икон. и на фин.а-з
поражда и тен- денцията да се окрупняват и свързват отделните видове икон.,
респ. отделните видове фин.а-з. В резултат на това се говори не само за видове
икон.,респ.за видове фин.а-з, но и за комплексен /системен / икон.и за
комплексен фин.а-з.
