1. Разпределяне на отговорностите между публичните институции по отношение на публичните блага
Държавата не може сама да се справи с целия обем от признати публични услуги. Причините за това са:
- обществените потребности са разнообразни
- те непрекъснато се разнообразяват и разширяват
- много потребности имат локален, по – ограничен характер
Тези потребности могат много по-бързо, по-добре и по- евтино да бъдат задоволявани от местната власт. Ако всички публични услуги се предоставят от централната власт, то тяхното качество ще се влоши.
- една част от публичните блага се формират в резултат на специфични местни географски, исторически, културни и др. Фактори. Някъде ги има другаде не, но и в двата случая може да се разработи и приложи ефективна централна политика за тяхното задоволяване. Ефектът от помощите за 2 населени места може да е различен.
Всичко това обуславя необходимостта държавата да прехвърля правомощия и отговорности за осигуряване на публични блага на поддържавни институции, създадени за постигане на различни цели.
За да се открият разликите между тях следва да се дефинира някои основни понятия като : държ. власт, федерално устройство, автономия самоуправление, деконцентрация и децентрализация.
При федералните държави разпределението на властническите права между държавата и отделните щати се определят предварително. Обикновено държавата поема отбраната, дипломатическите представителства, емисията на националната валута, а отделните щати имат местно законодателство и поемат издръжката на типично публични държавни услуги. Федералното устройство е договор за обединение.
Автономията е договор за разделяне. Отношенията между държавата и автономната общност са отношения на подчиненост. Държавата прехвърля на автономната област част от властническите й функции, като решението за вида и обхвата им е на държавата. Тя си запазва правото за контрол върху изпълнението.
За самоуправление в чистия му вид се говори когато държавата прехвърля правото на една публична организация да решава в определени рамки какви правомощия и компетенции по предоставяне на услуги ще осъществява. В същото време държавата може (и го прави) да делегира и задължения на тези институции за предоставяне на част от публичните услуги. В този случай говорим за процес на децентрализация. Степента на децентрализация се измерва с отношението : обем на прехвърлените правомощия за самостоятелно решаване към обема на всички предоставени правомощия.
Деконцентрация – деконцентрирани институции са тези които са йерархично напълно подчинени на централната власт. Те действат от нейно име и за нейна сметка.
В българската практика децентрализирани институции са общините. Разпределението на отговорностите е основа за финансирането им. При разпределянето на отговорностите трябва да се имат предвид следните закономерности:
1) При природни бедствия, война и др. подобни се наблюдава тенденция на централизация на предоставяне на публичните услуги.
Държавата мобилизира ресурси, преразпределя ги между видовете публични блага и успоредно с това рационализира техния брой и намалява обема им.
2) Големите цифри в развитието на икономиката - депресия, криза, оживление и подем се свързват с използването на съответни механизми за нейното регулиране, присъщи на определени политически сили. При деснте е характерно намаляване на обхвата на публичните блага. Те налага реструктивна социална политика – приватизират други фирми, облекчават с данъчни и др. средства развитието на частния бизнес.
3) Големината на териториалните различия – географски, културни, етнически и др. По –големите различия водят до повече специфични местни потребности. Тяхното задоволяване предполага прехвърляне на по – големи правомощия на общините. По – големите междутериториални различия изискват по – мощни механизми, изградени на централно равнище за коригиране и смекчаване на различията.
4) Големината на общините – по – големите общини имат по – големи възможности и по – големи ресурси да предоставят публични блага на гражданите. Малките могат да се обединяват – равнището на тяхната организираност е фактор за извоювани определени правомощия.
При разпределянето на отговорностите се използват три критерия:
- ефективност
- справедливост
- макроикономическа стабилност
2. Същност и видове отговорности
Структура на местните отговорности
Държавата е тази, която определя обхвата на местните отговорности. Тя прехвърля на общините задължения за предоставяне и права за определяне и осигуряване на публични блага. Те осигуряват потребностите на определен кръг от хора, живеещи в съответната община. Една част от местните отговорности имат задължителен характер за общината.
От позицията на местните интереси се разделят на:
Делегирани от държавата задължения за предоставяне на определени услуги, които нямат пряк ефект върху местната общност(напр.: организация и провеждане на избори и др.). Това са чисто държавни отговорности, които се предоставят на общините за изпълнение. Държавата може и сама да организира извършването на тези дейности, но това означава изграждане на паралелни структури и в случая се използват съществуващите такива, като целта е спестяване на разходи в национален мащаб.
От общ за държавата и общините интерес (здравеопазване, образование, социално подпомагане):
Държавата е поела отговорност пред обществото да осигурява тези услуги, защото задоволяват интересите на цялото население. Общинската власт също има интерес населението да потребява тези услуги. Държавата използва предимствата, че организираните на местно равнище услуги ще бъдат по – евтини и ефикасни. Затова тя прехвърля на общините част от собствените си отговорности, които ще доведат до получаване на търсения резултат и запазва за себе си останалата част от задълженията, които не могат да бъдат осигурени от местните власти.
- Държавата прехвърля на общините правомощия за осигуряване на пълния обем на специфични местни услуги. Когато тези услуги се повтарят във всички общини и са важни за местната общност държавата задължава общините да ги предоставят. За друг вид услуги, които нямат тези характеристики, държавата може да предостави правото общоните да решават сами дали да ги предоставят или не. Този вид услуги са незадължителни(разкриване на пенсионерски клуб, организиране на местни празници и др.).
- Правомощия за осигуряване на местни услуги, които от нейна позиция нямат характеристики на чисти публични блага.
- Част от общинските услуги се ползват от малки групи население (домове за стари хора, детски ясли).Критерият за избор е не прекият интерес на мнозинството, отколкото осъзнаването на обществената значимост от тях
- Общината извършва и дейности засягащи интересите на ограничен брой потребители и нямащи толкова голямо обществено значение.
Почти всички общински услуги имат характеристики на частни блага и следователно могат да се извършват от частния сектор.
При определяне обхвата на местните публични услуги общината се съобразява с националната политика и интересите на местното население. Тя трябва да прецени кои от додегашните публични услуги биха могли да се осигуряват в достатъчни количества и качества и по-евтино от частния бизнес и кои би трябвало да се предоставят от общините. Обхватът на директно осигуряване от общината на публични услуги се определя от задължителния характер на прехвърлените й от държавата отговорности и по присъщите й функции на публична институция. Друго, определящо условие е общественото мнение за общата полза от определен кръг публично произвеждани и предоставяни услуги. То се реализира чрез решения за специфичен начин на финансирането им. Когато финансовите ресурси са резултат от преразпределителни процеси, а потребителите получават тези услуги безплатно или заплащат част от тях, тогава се препоръчва общината да поеме ораганизациата.
При определяне обхвата на местните отговотности обществото трябва да реши може ли общината да извършва стопанска дейност.
Аргументите против са:
1. Целта на стоп дейност е печалбата, а това противоречи на публичния характер на инаституцията.
2. Общината има определени правомощия да регулира стоп живот на съответната територия.Тя може да влезе в неоялна конкуренция със съответните данъкоплатци.
3. Средствата, вложени в стоп дейност са рискови, а общината няма право да рискува парите на данъкоплатците.
Аргументи за:
1. Някои дейности в стоп сфера много по-добре биха се осъществявали от общината, защото тя може да поддържа приемливи цени на тези дейности в сравнение с частния бизнес.
2. В много по-голяма степен могат да бъдат защитени интересите на по-голяма част от живеещите.
Общината може да се кооперира с частни фирми, защото могат да се съчетават предприемчивостта и смелостта да се рискува на частния капитал и авторитета на общината.
