1. Същност
Местните финанси са паричното отражение на цялостната организация и взаимоотношения, в които влизат общините във връзка с тяхната дейност.
Обхватът на местните финанси се предопределя от общинските компетенции. Държавата определя обхвата на местните отговорности. Част от тях имат задължителен х-р за общините. Успоредно с това държавата делегира права на общините да решават самостоятелно определен кръг от проблеми с местно значение.
Местните финанси имат следните основни форми на организация
1) Общински бюджет – годишен финансов план на общините, който включва паричните взаимоотношения по повод на тяхната дейност.
2) Извънбюджетни сметки и фондове – отразяватосъщесвени от общините дейности, влизащи в техните компетентности и характеризиращи се с относителна финансова самостоятелност.
3) Финанси на общински фирми – предприятия, в които общината има участие над 50% . Чрез тях се реализират общинските компетенции.
Местните финанси изучават приходите и разходите на общината, технологията на съставяне, приемане и използване на общинския бюджет. МФ не само теория, а имат и конкретни практически приложения, намиращи израз в провежданата икономическа политика на териториалните единици. Институциите, провеждащи местната икономическа политика са Мин. На финансите, ОС-и, Сметната палата, Мин. на терит. развитие и др. В общинските фин. отдели са на двойно подчинение – методическо(закони) и организационно(работно време, определяне на задължения). ОС приемат и контролират бюджета на общината.
Държавата е основана публична институция и има задължението да осигури публични стоки и услуги на обществото. Тя не може обаче да осигури целия обем публични блага и затова е необходимо да делегира права на други поддържавни институции. Два вида поддържавни институции, изградени на териториален принцип:
1) Деконцентрирани – това са областите, провеждащи държавна критика и интереси в съответната територии.
2) Децентрализирани – това са общините, провеждащи местна политика, избрани от местното население и защитаващи неговите интереси.
Правилото е централната власт да финансира чистите публични блага и тези, ползата от които се разпростира върху цялото население или големи части от него. На местните власти се прехвърлят предоставянето на публични блага, предимно от смесен тип и обхващащи относително ограничени контингенти от населението. Когато е определен вида и обема на публичните блага и тяхното разпределение по равнищата на публичоправни институции трябва да се осигурят и необходимите финансови средства за тяхното финансиране. Разпределението на отговорността между държавата и общините е база за разпределението на публичните финансови ресурси. Различните видове блага се финансират по различен начин.
Източници на финансиране на местните дейности:
І група - Трансфер с държавния бюджет:
- обща субсидия – няа инвестиционно предназначение, а е за текущи разходи на общините
- целеви субсидии – имат инвестиционно предназначение
- безлихвени заеми от централния бюджет – за покриване на разходите по одобрени програми, които ще бъдат финансирани от европейските програми
- трансфери между различни разпоредители с бюджетни средства
- преотстъпените средства от държавния бюджет(ддс, частен данък и др.)
ІІ група – Собствени приходи на общините
• Местни данъци
- данък върху недвижимото имущество
- данък върху наследствата
- данък върху даренията
- данък върху възмездно придобиване на имущество
- данък върху превозните средтва
• Местни такси
- такса битови отпадъци
- такса за ползване на пазари, тържища, тротоари
- такса за ползване на детски ясли, кухни, градини
- такса за технически услуги
- такса за ползване на административни услуги
- такса за откупуване на гробни места
- туристическа такса
- такса за притежание на куче
• Приходи от управление и разпореждане с общинската собственост(наеми, концесии)
• Глоби и санкции
• Лихви и неустойки
ІІІ група – Привлечени (външни) средства
• Общински дългове – те се попълват от:
- емисия на общински облигации
- заеми от банките
- дълг на общинските предприятия
- безлихвени заеми от държавния бюджет
- общинските гаранции
- лизинг (със срок до 2 години)
Заемите – характеристика:
- получават се за кратък период от време
- лихвените нива са по – високи
- задължително се изисква ипотека
Емисиите на облигации – имат противоположни характеристики
- лихвите са по – ниски
- емисията може да е за по- дълъг период от време
- не се изисква задължително ипотека
• Безвъзмездни средства – средства по различни програми
• Специализирани извънбюджетни фондове – напр.: фонд благоустройство на територията
Общински разходи се обособяват на:
1) Общи държавни служби: -изпълнително-законодателни органи; -работната заплата, социалното осигуряване.
2) Общински съвет
3) Отбрана и сигурност – държавно финансиране
4) Образование – смесено финансиране
5) Здравеопазване – смесено
6) Благоустройство – общинско финансиране
7) Почивно дело, култура – държавно
8) Икономически дейности и услуги – общинско финансиране
Общинските разходи - насочени са към осъществяване на три вида дейности:
• Делегирани от държавата - свързани с предоставяне на услуги в образованието, здравеопазването, социалното подпомагане, сферата на културата. Разходите се финансират с приходи от данъка върху доходите на физическите лица и допълваща субсидия;
• Местни – за предоставяните местни услуги в сферата на благоустройството, социалното подпомагане (домашен социален патронаж и социални кухни), културата и други, като общините определят самостоятелно вида, размера и качеството на тези услуги. Разходите се финансират чрез собствени приходи и изравнителна субсидия;
• Дейности със смесено финансиране - такива са детските градини и ясли. При тях разходите за заплати и осигуровки се финансират от държавни трансфери, а издръжката – от собствени приходи.
Размерът на средствата по общини се определя със закона за държавния бюджет за съответната година. С решение на ОС делегираните дейности могат да се финансират допълнително и със средства от собствени приходи. В разходната част на общинския бюджет ОС определя бюджетните кредити за финансиране на текущи и капиталови разходи в местните и делегираните дейности.
Бюджетните кредити за текущи разходи осигуряват средства за нормалното осъществяване дейностите, свързани с предоставените от общината публични услуги.
Бюдж. кредити за капиталови разходи осигуряват средствата за придобиване, реконструкция и основни ремонти на ДА.
ОС приема наредба за условията и реда за съставяне, изпълнение и отчитане на ОБ.
Бюджетна технология: Тя включва съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на ОБ. Проектобюджетът на общината се съставя на основата на приетите от ОС стратегия, прогнози за развитие на общината и общ план за развитие. Бюджетната прогноза се разработва в съответствие с общоикономическите изисквания, очертаващи параметрите на общинските приходи за следващите три години. Използват се и предложенията на местната общност, получени чрез консултации, срещи и публични обсъждания, предложения на кметове.
ОБ е самостоятелен и автономен, което се изразява в следното:
1) Съставя се самостоятелно и относително независимо от републиканския;
2) Изгражда се на база собствени приходоизточници;
3) Субсидиите и субвенциите и субвенциите, предоставени от републиканския бюджет се определят на основата на обективни критерии и показатели.
Проектобюджетът се изготвя от общинската администрация чрез финансова служба и се предоставя за обсъждане и приемане от ОС. Бюджетния период съвпада с този на републиканския. Ако не е приет бюджетът приходите се събират и разходите се извършат на т. нар. „дванайсетини”. Разходите, утвърдени в бюджета се разпределят по селища, райони в съответствие с конкретното им предназначение. Органът, който приема и утвърждава изпълнението е ОС. Законът допуска съставянето на бюджети с дефицит и може да бъде поркрит чрез емисия на общински ЦК, чрез включване на общински заеми и чрез извънбюджетни средства.
Кметът на общината предоставя първо проекта за бюджет за публично обсъждане от местната общност като оповестява датата 7 дни предварително. Публичното обсъждане се определя по ред от ОС, съставя се протокол с направените предложения.
2. Принципи
3. Общински финансови модели
Съществуват три модела, водещи до различна степен на самостоятелност на местните власти при изпълнение на функциите си:
1. Модел на относителна самостоятелност. Характерно за него е следното:
- свобода на действие в определена законова рамка;
- ограничен контрол върху местното самоуправление;
- свобода да се изпълнява или не политиката на централната власт;
- силен политически и административен потенциал на местно равнище;
- местните преки данъци формират основния дял от приходите;
- гъвкавост при вземане на решения;
- допуска се неравенство в разходите, ефективността и предоставянето на услуги.
2. Ведомствен модел:
- местните власти се явяват като подсистема на централната власт;
- местните правомощия са подробно уточнени в законодателството;
- висока степен на регулиране и контрол върху местните дейности;
- местните власти нямат право да определят местните данъци и да ги налагат;
- основна част от финансовите средства идват от държавата; слаб политически потенциал, но с възможен силен административен потенциал;
- подробен надзор върху местните власти от страна на централните ведомства;
- недостатъчна гъвкавост при вземане на решения;
- равенство в разходите.
3. Модел на взаимодействието:
- местните власти имат значителен правомощия;
- при вземане на решение нямат превес нито централната, нито местната власт;
- силен политически и административен потенциал и на местно и на централно равнище;
- съчетаване на източници на приходи на местно равнище с преки данъци и субсидии;
- администрирането на приходите е задължение и на централно и местно ниво;
- наличие на добре развити политическа система и представителство на интересите.
