В осъществяването на предприемаческата дейност несигурността и рис¬кът са две от най-верните и присъщи на предприемача характеристики. В усилията си за тяхното намаляване предприемачът може да използва реди¬ца техники и средства за ограничаване на негативното им въздействие и последствия върху дейността (фирмата).
Тяхната основна цел е откриването, създаването и натрупването на материални и финансови ресурси за компенсиране на възможни загуби от дейността. В условията на началото на пазарно стопанство, които се характеризират с организационна несигурност и динамичност на икономическата конюнктура, могат да се използват следните техники на компенсаторното управление:
- Създаване на компенсатори (заместители) по целия процес: от производството до пазара
Често пъти новите предприемачи откриват, че доставчиците, с които са работили до вчера, днес вече не съществуват, че материалите, с които са произвеждали едно изделие, днес вече не се произвеждат (или внасят) и други подобни изненади. Подобни открития те правят почти всеки ден по цялата верига на производствения процес. В тези неочаквани промени се крият най-често действителните причини за платени неустойки при пропуснат срок за доставка.
За преодоляването им предприемачите могат да направят следното:
• да анализират технологията на производството на даден про¬дукт и необходимите ресурси;
• да определят по технологията на производството какви за¬местители могат да бъдат използвани;
• да определят промените в технологията и инструменталната екипиров¬ка, необходими за изработване на продукта, чрез използване на "заместител".
Така например промяната на диаметъра на профила, използван за производството на градински столове, не променя качеството, дизайна и потребителските характеристики на продук¬та, но изисква смяната на приспособленията и инструментите за огъване на профилите със съответния нов диаметър.
Това се отнася и в същата степен за проблемите, възникнали в пазара на продукта. Тук също трябва предварително да се набележат заместители на отказалите се дистрибутори, на фалиралите продавачи на дребно и други неочаквано възникнали пазарни проблеми.
Следователно предприемачът трябва да има организационната готовност да отговори, с конкретни (предварително обмислени и подготвени) решения както на проблемите, възникнали в неговата фирма, така и на външ¬ните проблеми (от доставчици, дистрибутори, търговци на дребно и пр.)
- Създаване на компенсатори чрез застраховка на дейността
Застраховането на дейността (фирмата) не се вменява с нито един законодателен акт на държавата, но практиката показва, че предлаганите от застрахователните компании продукти могат да се използват от предприемачи¬те и като компенсатори на евентуални загуби. Това предполага новият пред¬приемач да не отбягва предложенията на застрахователните компании, а внимателно да се запознае с условията, които те предлагат, и компенсации¬те, които осигуряват при настъпване на застрахователното събитие.
Тук предприемачът трябва да извърши пълно проучване на всички конкурентни предложения за застраховка и да избере най-изгодното от тях.
Застрахователното обезщетение включва:
• пазарната стойност на унищоженото имущество;
• разходите за спасяване на имуществото, извършени от специализира¬ните органи;
• разходите за труд и материалите за възстановяване на частично повре¬деното имущество.
Застраховката се предлага и за по-дълъг период от време при предлага¬нето на отстъпка в цената.
- Политика на преразпределение на печалбата
Политиката на преразпределение на печалбата от производството на различни продукти е отдавна позната и прилагана в страната още в услови¬ята на централизирано планово производство. От тази гледна точка новият предприемач има твърде много примери за успешно преразпределение на ре¬сурси, печалба и други активи и пасиви от страна на държавата дори и днес.
Успелите предприемачи често се сблъскват с подобен проблем, който съпътства производството на нови продукти. Липсата на достатъчно средства за реклама и отсъствието на висока потребителска култура у купувачите често прави един нов продукт с добри пазарни характеристики трудно про¬даваем. Особено често това се случва с напълно нови, непознати за съответ¬ния пазар продукти.
Тук действието от страна на предприемача се основава върху неговата финансова възможност да компенсира временната липса на печалба от про¬дажбата на даден продукт. Това той извършва, като прехвърля ресурси от други печеливши продукти. По този начин запазва пазарното си присъствие с дадения нов продукт и има възможността да продължи да работи за разши¬ряване на продажбите, а следователно да превърне новия продукт в успешен.
Подобно е и поведението на търговския предприемач, който поддържа верига от магазини, които не носят еднакъв по размер доход и имат различ¬ни разходи за поддръжка. Компенсирането на загубата от дейността на престижен магазин в самия център на града е цената, която предприемачът плаща за създаването на имиджа на фирмата, на продукта.
Прилагането на техниките на компенсаторното управление не винаги е възможно при условията, в които работи българският предприемач. Това обаче не трябва да бъде основание за отхвърлянето им от инструментариума на предприемаческото управление.
