Традиционни предприемачески прозорци
Предприемачески прозорец
неочакваността
Неочакваността, разгледана като: неочакван успех, неочакван провал и неочакваното външно събитие се илюстрира от П. Дракър с поредица от примери, които поради специ-фичната културна среда и икономически условия трудно се разбират и възп¬риемат като реална предприемаческа възможност. Причините за това са много, но може би най-важните са кул-турните различия и липсата на дълготрайна предприемаческа практика и способността на българския предприемач да се самооценява, да се вглежда критично в себе си и в своите действия.
В същото време в полето на българското предприемачество навлязоха редица големи чуждестранни фирми, от практиката на които могат да се извлекат сериозни поуки. Най-добър пример за неочакван неуспех е поведението на една от веригите за бързо хранене у нас - компанията "Макдоналдс" в България. Основната сила и конкурентно преимущество на тази фрайнчайзингова верига е в бързото й хранене и качествената храна
Независимо от характера (успех, провал, външно събитие и пр.) на неочакваността, предприемачът трябва да има предвид следното:
• да осигури условия (технически, човешки, информационни ресурси) за забелязването на неочакваността;
• да се обърне с лице към нея, т.е. да я отграничи от другите проблеми;
• да оцени преимуществата (недостатъците), които носи използването й;
• да прецени последствията от използването й;
• да прецени какво трябва да направи (програма за действие), за да пре¬върне неочакваността в благоприятна възможност за предприемачес¬ки доход.
Така вероятността за отварянето и използването на този прозорец за предприемача е много по-голяма.
Предприемачески прозорец
несъответствието
Несъответствието между реалността, каквато е в действителност и реалността, каквато се приема, че трябва да бъде, е симптом, белег на изменение на средата. В обществената практика то се проявява като:
несъответствие между икономическите реалности в
производствената сфера (или обществените услуги.)
Много от предприятията за производство на жилищно и офис оборудва¬не, принудени под натиска на вносителите на конкурентна продукция и по¬ради търсенето на пазара, непрекъснато разширяват продуктовата си листа (това се отнася и до редица държавни предприятия в другите отрасли). По¬добно поведение влошава обаче все повече финансовото им състояние и в крайна сметка стигат до стопански крах.
В същото време малки частни фирми, произвеждащи не повече от 2 до 5 продукта, успешно се развиват. В основата на техния успех стои оценката им на благоприятната възможност, която предоставя търсенето на съответ¬ния продукт и способността им да се концентрират върху него, т.е. способ¬ността им правилно да оценят икономическите реалности. В случая това са тясната специализация, високотехнологично и качествено производство въз основа на световните стандарти.
Несъответствие между производствените реалности (или реалността
в обществените услуги) и представата за нея
Една значителна част от предприемчивите българи, непосредствено след 10 ноември 1989 г. разкриха множество заведения за хранене. След първоначалния бум обаче настъпи период на отрезвяване и разреждане на редиците. Какво се бе случило? Първоначалното опиянение и чувството за реална свобода като че ли бе отнело способността на голяма част от тези хора за правилно възприемане на реалността в този пазар (а може би и липсата на опит). Мнозина от тях бяха отъждествили сегашната с реалността отпреди 10 ноември 1989 година. Такива бяха и техните ресторанти - подобие на държавните такива. Реалността днес обаче е различна. Много бързо (за около 1 -3 години) на този пазар бе извършено преструктуриране, вследствие на което се формираха три основни групи потребители и съответно предлагане:
• заведения за бързо хранене, предпочитани от работещите хора;
• заведения за бърза закуска, предпочитани от учащите се;
• заведения тип лукс с клиентела - успелите хора на деня.
Ето защо тези, чиито представи за реалността се отличаваха коренно от действителната реалност и които не приведоха своите продукти в съответствие с потребностите на действителната реалност, не успяха.
Несъответствие между възприемани и действителни
потребителски ценности и очаквания
Когато П. Дракър обяснява неочаквания успех на ТV в бедна селска Япония, както и неочаквания интерес на руския гражданин към леката ко¬ла с непознаването на действителните очаквания и нужди на съответните ку¬пувачи, основателно е да се помисли - това не се отнася до нас. Но обясне¬нията на П. Дракър, че някои неща (като примерно ТV и автомобилът) са нещо повече от стоки за потребление, заслужават по-голямо внимание. Те (самите стоки) са нещо повече - те са прозорци към друг свят, те разширяват кръгозора на хората, те носят информация за това, което става извън село¬то, населеното място и пр. Те са нов, различен начин на съществуване.
Мнозина от търговците и производителите не разбират, че с предлага¬нето на една стока (предмет или услуга) продават не само стока, но и задо¬воляват (съответно създават), примерно:
представата за мобилност - колата,
принадлежността към друг свят - Интернет,
романтика - сателитната телевизия,
желанието за власт - екшън филмите и пр.
Това обяснява защо днес се продават твърде много (съобразно платежоспособността на населението) луксозни обзавеждания за баня, кухни, спални и пр., защо кабелните оператори продават значителен брой абонамен¬ти за платения канал НВО и пр. В тези случаи клиентите не са купили услу¬гата, продукта. Те са купили не само баня, те са купили една мечта, видяна на филм, списание и пр., те са купили частица от това, което никога няма да имат реално.
Много често обаче незадоволяването на тези потребности от страна на официалните вносители и производители на такива услуги и продукти води до възникването на т.нар. черен пазар на съответния продукт или услуга (пример за това са съществуващите нелегални кабелни телевизии). Както по¬сочва П. Дракър, в основата на съществуването на това несъответствие стои високомерието на производителя или търговеца, който не си прави труда да опознае своя пазар, т.е. да знае защо купува и какво купува клиентът.
Следователно търговецът, респективно производителят трябва да знае, че произвежда, съответно продава не само стоки, а продава и мечти, илюзии, романтика, власт и пр., защото, това често е действителната причина за търсенето на дадения продукт или услуга.
Предприемачески прозорец
процесна потребност
Процесната потребност е специфична благоприятна възможност за новатор¬ство, която съществува само при изпълнението на една работа или реализи¬рането на един процес. Същественото при нея е дефинирането на т.нар. сла¬бо място в извършването на работата или процеса.
Класическите примери на П. Дракър за процесната нужда като източник на благоприятна възможност за предприемаческо действие като линотипната машина на Отмар Мергентхалер през 1885 г. или автоматичния телефонен комутатор, създаден през 1911 г. в "Бел телефон системс", или въвеждането във фотографията на целулоидната лента на Дж. Истман, основал по-късно фирмата "Кодак" и още много други, обаче не изчерпват възможностите на този предприемачески прозорец.
Процесната потребност е един широко отворен, универсален предприемачес¬ки прозорец, се базира върху развитието на знанието и технологиите в съответната област и съществува непрекъснато край нас и днес. Погледнете примерно частното строителството, което днес се радва на бурно развитие. Държавните строителни фирми не строят жилища главно поради липсата на финансиране. Високият лихвен процент и дългият технологичен цикъл в от¬расъла (около 24 месеца) правят недостъпни предлаганите от банките финансови ресурси.
Следователно слабото, тясното място в процеса на строителството днес е финансирането на жилища. В същото време преобладаващата част от строителните предприемачи решават успешно този проблем. Решението се нарича работи с ресурсите на другите и представлява дого¬вор за изпълнение на строителен продукт (жилище) срещу частично, на внос¬ки или цялостно предварително заплащане на продукта от страна на бъде-щия собственик. Така строителните предприемачи избягват унищожителна¬та хватка на високия лихвен процент и осигуряват финансирането на обек¬тите си. Нещо, което държавните строителни фирми не могат да предложат на клиентите си.
В същото време строителството дава възможност за илюстрация и на други благоприятни възможности за предприемаческо действие, основаващи се отново върху процесната потребност.
Една от най-трудните и скъпи операции в строителния процес са довършителните работи. Те изискват значителен по обем ръчен труд, време и ви¬сока цена. Следователно довършителните работи могат да бъдат определе¬ни като тясно място в строителния процес.
Повечето от строителните предприемачи, обаче, използват в своите строежи вместо тухли газобетон. Но този лек, с отлични строителни качества материал е значително по-скъп от традиционния строителен материал - тухлата. Ако проведете разговор с някой строителен предприемач, който използва газобетон, вместо тухли, ще се установи, че цената на строителството е същата като при тухленото строителство. Използването на га-зобетона дава едно много голямо преимущество - прави вътрешната мазилка излишна поради високата гладкост и качество на стените.
Използването на газобетона премахва грубата и фината външна и вътрешна мазилка, улеснява прекарването на електрическата и водната инсталация. Така по-високата цена на газобетона се компенсира от отпадането на разходите по довършителните работи. Тук не се включват преимущества¬та в намаляване на разходите за отопление, които имат дългосрочен ефект.
Същите преимущества имат и битумните покривни плочки, вместо традиционните керемиди, вграждането на готови сервизни възли в жилищата и други решения, които се базират върху благоприятните възможности, в резултат на съсредоточване вниманието на предприемача върху предприе¬маческия прозорец процесна потребност.
За всеки, който желае за отвори този предприемачески прозорец, е важно да знае следното:
• потребността в даден процес или дейност трябва да бъде осъзната, разбрана и ясно дефинирана като проблем;
• необходимо е конкретно (професионално) знание за решаване на проблема;
• предлаганото решение трябва да съответства на начина, по който хората досега са вършили работата си и искат да продължат да я вър¬шат, без никакво усложнение, допълнение или усилия от тяхна страна
Предприемачески прозорец
изменения в производствената и пазарната
структура, които изненадват всички
Промените в производствената и пазарната структура се извършват не толкова често и бързо в сравнение с изложените по-горе предприемачески прозорци. Шансът примерно, който развитието на автомобилната индуст¬рия е дало на Хенри Форд (ФОРД), Джовани Анели (ФИАТ), Уйлям Дюрани (Дженерал Моторс) и други, едва ли ще се повтори. Тук има един дребен нюанс, който заслужава съществено внимание. Нито един от тримата не е бил водещ преди това в същия бизнес, когато е видял в промяната на пазарната структура благоприятната възможност за себе си и своята фирма.
Следователно измененията на производствената и пазарната структура предлагат равни възможности за всички – и за големи, и за малки - в дадения отрасъл. В това е големият шанс малките (аутсайдерите) в отрасъла да станат водещи в кратък срок и при нисък риск.
Индикаторите, които сигурно и ясно определят съществуването на този предприемачески прозорец, са следните:
• резкият ръст на обема на производството в отрасъла;
• неадекватността па начина на възприемане и обслужване па пазара;
• конвергенцията на технологиите в производството (пазара), които са били разделени преди това;
• бързото изменение на начина, по който се осъществява дейността или процесът.
Успехът за новите предприемачи е много по-сигурен, когато производството (пазарът) са монополни. Причината за това е, че като правило големите в отрасъла са толкова уверени в своите възможности, че не допускат вероятността за изпреварване, като пренебрегват и следователно не наблю¬дават "малките" в същия отрасъл (пазар). В това е и шансът на "малките".
Този предприемачески прозорец се отнася за благоприятни възможнос¬ти за изменения в икономики с дълги периоди на натрупване и развитие.
Предприемачески прозорец
изменения в състава и структурата
на демографския фактор
Въпреки че демографските промени в населението като възрастова структура, равнище на заетост, образование и други са едни от най-ясно видимите и реално достъпни за наблюдение и анализ от всички предприемачи, в действителност към тях се проявява най-малък интерес.
Няма обаче никакво съмнение, че предприемачите, които днес полагат основите на своя бизнес и не отчитат демографските промени в страната, ще претърпят разочарования. Новите предприемачи трябва да знаят, че качеството на структурата и състава на демографския фактор е практически качес¬твото на фактора потребители, без които няма какъвто и да е бизнес.
По тази причина отговорите на въпроси като: Каква ще бъде покупател¬ната способност на.....?, Каква ще бъде структурата на населението в България след....години? ще бъдат от жизнено важно значение за много от предприемачите, които имат трайни намерения за бизнес в България.
Днес мнозина от предприемачите отчитат, че броят на пенсионерите в България е значителен (над 2 млн. души), но за съжаление никой не гледа на тях като на сериозен "клиент", главно поради ниските им доходи. Но няма ли техният увеличаващ се брой при запазване на тенденцията за повишава¬не на доходите им да ги превърне в един от най-мощните консуматори на пазара? Нима не трябва да се очаква, че те също (при съответстващо равнище на доходите) не биха желали да получат своя дял от туристическия пазар, от развлечения, книги, храна, облекло, услуги и много други потребности. Отново ли ще чакаме да дойдат външни предприемачи и да отворят магази¬ни за третата възраст и да произвеждат за тях специфичните предмети, хра¬на, облекло и пр.
В същото време дори там, където новите предприемачи са насочили своето внимание към възможностите, осигурени от промените в демографския фактор, се наблюдават типични български изкривявания. В резултат на то¬ва цели сегменти от пазарa се "оголват" и чакат своите организатори и съз¬датели.
По подобие на много от младите хора в развитите страни и в България много от тях се клонираха според определени предпочитания: екология, музика, танци, спорт и пр. Това естествено е съпроводено с определена външ¬на проява, изразяваща се в специфичния начин на обличане и носенето на принадлежности - атрибути (значки, халки, колани, шапки и пр.). Тази осо¬беност на младото поколение (желанието му да се отличава от другите, да протестира срещу определени порядки в обществото и пр.) с неподозирано внимание и активност се поддържа от производители и търговци в развити¬те страни, които виждат в нея благоприятна възможност за предприемачес¬ки доход.
Трябва обаче да се отбележи, че предприемачите както в САЩ, така и в Европа правят това на приемливи, достъпни цепи, като отчитат, че младите хора са лица, чиято покупателна способност все още в голяма степен зависи от родителите им.
За съжаление лицата, които предлагат подобни облекла и атрибути за младото поколение в България, практически ги правят недостъпни за голя¬ма част от тях чрез предлагането им на неприемливо високи цени. По този начин те сами стесняват пазарната ниша, а от друга страна принуждават ония от тях, които имат желание да покажат своята принадлежност към една или друга група или стил на живот и не могат да задоволят своята потребност, да прибягват обикновено към криминални или други решения и прояви за придобиване на доходи за закупуването на необходимите дрехи и аксесоари.
Задържането по една или друга причина на влиянието на демографски¬те фактори върху пазара води в крайна сметка до преодоляването му, като често създава възможности за усложнения и изкривявания.
Илюстрация на това е развитието на системата за висше образование след 10 ноември 1989 г. в България. Задържането и ограничаването на дос¬тъпа до висшето образование от страна на държавата чрез различни инстру¬менти като държавна поръчка, квоти за специалности, приемни изпити, съз¬даде благоприятни възможности за предприемачески действия от страна както на самите държавни образователни институции, така и от страна на частната инициатива за разширяване предлагането на този пазар.
Днес практически броят на студените е удвоен спрямо равнището от 1989 година. Не така обаче стоят въпросите с преподавателския състав, кой¬то в преобладаващия брой висши училища и университети е запазил своята численост. Това говори практически за влошаване на подготовката на нови¬те студенти и снижаване качеството на крайния продукт.
Въпреки това образователният пазар остава една привлекателна предприемаческа възможност главно поради гарантирания (предварително съби¬ран) доход, ниската цена на преподавателския труд и ниските разходи за об¬служване на учебния процес.
Предприемачески прозорец
изменения във възприятията, настроенията,
емоционалната нагласа и морала
Днес електронните медии и пресата, както и пътната реклама се надпреварват да убеждават своите читатели и зрители, че употребата на тази услуга или стока е просто незаменима, че този или друг продукт е най-добрият за здравето им и пр. Какво всъщност е това? На какво разчитат производители¬те и търговците, когато влагат огромни суми за реклама? Какво очакват да се случи с потребителите, за да разчитат производителите, че ще подобрят свои¬те позиции на пазара?
Ключът за разбирането на тази ситуация се крие в промяната на възприемането на нещата. Ценностите, като основен компонент на културата на всеки индивид, имат свойството да се променят, да се развиват под въздействието на множество фактори. Един от каналите за осъществяване на това въздействие са средствата за масова информация. Много от производителите и търговците са разбрали, че възприятията на индивидите се променят, нещо повече, че могат да бъдат направлявани чрез множество инструменти за въздействие и главно чрез рекламата.
Приложете за собствено убеждение христоматийния пример за това. Поднесете на клиент наполовина празна чаша с напитка. Опитайте след това с наполовина пълна чаша с напитка, поднесена с усмивка. Сами ще се убедите, че реакцията ще бъде различна. Следователно поведението на клиента за¬виси (в преобладаващ брой случаи) от това как ще бъде поднесена (рекламирана) напитката, а не от нейното количество или качество.
По същия начин постъпват и рекламодателите. Те рекламират един и същ продукт. Този, който сте видели в магазина и не сте купили и този кой¬то, сте купили след рекламата. Продуктът, който купувате, не се е променил. Променило се е значението за Вас на това, което купувате, променило се е значението на това откъде купувате и защо купувате.
Факторите за промяната на възприятията, както посочва П. Дракър, са не само икономически. Те могат да бъдат: подражание, желание за принад¬лежност към определена социална група или към определен тип поведение, натиск от страна на производителя, диференциране на предпочитанията, както и често не могат да бъдат намерени разумни на пръв поглед основания за промяната във възприятията.
Предприемачът обаче трябва да се възползва от създадената благоприят¬на възможност и главно с помощта на електронните медии и пресата да оказ¬ва въздействие и да насочва желаните промени и по този начин да създава но¬ва потребителска нагласа, ново потребителско поведение у клиентите, сегментирано по непознати досега линии. Такива могат да бъдат примерно:
страхът от остаряване
• употребявайте , за да защитите кожата си от преждевременно остаряване;
• употребявайте , за да намалите лошия холестерол в кръвта;
• обувайте само , за да не пренатоварвате мускулите на крака¬та си;
• обличайте само дрехи от естествени материали, за да предпазите кожа¬та си от вредни въздействия и други.
страхът от наднормено тегло
• употребявай , за да запазиш теглото си;
• бягай с , за да запазиш теглото си;
• играй с уредите на , за да запазиш теглото си и други.
страхът от заболяване
• не употребявай нерастителни мазнини!
• пий само изворна вода и други.
Много често възможността за промяна не може да бъде уловена количествено или чрез специални изследвания. Често пъти тя има само симптоми, уловими единствено с будността на предприемача. В този предприе¬мачески прозорец промените са изключително бързи, защото тук, както бе показано, става въпрос не за факти, а за чувства, настроения, емоции и пр. По този начин отварянето на предприемаческия прозорец се извършва много бързо и това е една от причините за по-рядкото използване на възможнос¬тите, които той често предоставя за предприемачите.
Вечните предприемачески прозорци
Предприемачески прозорец
удобството (или улеснението)
Удобството или улеснението, което един или друг продукт носи в нашия ежедневен живот, са едни от най-важните потребителски полезности за индивида. Хладилникът, който се размразява сам, дистанционното управление на телевизора, алармата, видео- и аудиосистемите, саморегулиращата се се¬далка на колата, навигационната система в колата, маратонките с водно стъпало, саморегулиращите се матраци и хилядите подобни улеснения, кои¬то осигуряват по-голямо удобство и комфорт на потребителя и пр., описват наличието на един от вечните предприемачески прозорци, а именно по-висо¬кото удобство или улеснение.
Източниците на улеснението могат да бъдат търсени в различни направления. Значителна част от тях могат да бъдат дефинирани в следните насоки:
• улеснения, основани върху икономията на време;
• улеснения, основани върху икономията на материални ресурси;
• улеснения, основани върху икономията на енергия;
• улеснения, основани върху икономията на духовни полезности;
• улеснения, основани върху икономията на човешка енергия и други.
Предприемачески прозорец
Конвергенцията
Ако се проследи развитието на човешкото общество, не може да не забележи, че една от неговите видими характеристики на развитието му е промяната в инструментите, с които различните човешки общества са изграждали материалните основни на своите общества. Това дава основание на някои учени да считат, че различните човешки общества се различават най-вече по инструментите, които неговите членове са използвали, за да създа¬ват материални и духовни ценности. Или, казано по-точно, инструментът е един от най-великите революционери в човешката история.
Ако се проследи развитието на някои от първите инструменти в човешка¬та история, ще се установи, че голяма част от тях са възникнали, като човеш¬ките индивиди са осъществявали конвергенция между различни стари инст¬рументи и така са създавали новите.
Ако се проследят два от основните инструменти от живота на първобитния човек - кремъчния нож и тоягата, колелото и конят - резултатите са копие¬то и каруцата. Двигателят с вътрешно горене и файтона, или каруцата и пар¬ният двигател - резултатът е колата и камионът. И така по същия начин въз¬никват радиотелефонът, електронната поща, асансьорът, самолетът и хиля¬ди още инструменти на човешкото общество, родени от конвергенцията между два съществуващи вече стари инструмента.
Това дава основание да се счита, че конвергенцията е една от най-старите благоприятни възможности за предприемачите. Друг е въпросът дали те съзнателно са я използвали, или това е било плод на случайността. Затова задача е да се превърне в поле на постоянно наблюдение и анализ относ¬но възможностите за конвергенция на съществуващите около нас продукти и услуги в нови.
Предприемачески прозорец
образците от процесите и явленията в природата
Природата е първоучителят на човека. От природната лаборатория вече няколко хилядолетия хората са усвоявали оръдия, инструменти и практичес¬ки решения. Природата със съвършенството на своите процеси и многообразието на своите решения, с множеството неразкрити тайни е била, е и ще бъде вечен предприемачески прозорец, който ще бъде отворен винаги за будността на търсещия изследовател или предприемач.
В търсенето на съвършеното и рационалното решение човекът има възможността да получи готови решения в няколко основни направления:
• възприемане аналогии на формите на природните "продукти" и реше¬ния;
• възприемане на аналогични технологични решения от представители на живата природа, примерно: как спират птиците своя полет, как да подобрим устойчивостта на колите;
• възприемане на аналогични конструктивни решения на процеси, дей¬ности в живата природа- погледнете как само е организирано "отоп¬лението" и "охлаждането" в мравешкия лагер или в пчелния кошер;
• приемане на аналогични на природните решения за възстановяване на природното равновесие при различните замърсявания от страна на човека или от други природни явления.
Независимо от широката достъпност на този предприемачески прозорец неговото практическо използване ще става все по-трудно и ще изисква все по-сложен и прецизен научен инструментариум за наблюдение, анализ и моделиране на природните процеси. Това обаче в никаква степен не намалява него¬вата значимост като източник на благоприятна предприемаческа възможност.
Предприемачески прозорци на прехода към пазарна икономика
Предприемачески прозорец
измененията в структурата и субектите на властта
Когато през 1983 г. Дж. Кенет Гълбрайт е написал своя пореден бестселър "Анатомия на властта", едва ли е имал точна представа и надежда, че лансираната от него теза за все по-нарастващото влияние на голямата организация като източник на власт ще намери такова широко приложение в осъ¬ществяване на прехода към пазарно стопанство в страните от Централна и Източна Европа и по-специално в България.
Нещо повече, изминалите години от началото на реформите към пазар¬но стопанство в България ясно очертават, че отличителен белег на реформите са не промените в структурата на собствеността (както това бе извършено примерно в Чехия, Полша и Унгария, където приватизацията - и касова, и ма¬сова, стартира още през първите 1-2 години от началото на реформите), а из¬ползването на преимуществата на принадлежността към различните големи организации и създаване на новите пазарни субекти и играчи. Българският модел на реформата към пазарно стопанство убедително потвърди лансира¬ната теза на Голбрайт, че в края на XX и началото на XXI век принадлежност¬та към големите организации ще бъде реално много по-силен източник на власт (следователно и на доходи), отколкото собствеността.
Какво всъщност се случи? Как се получи така, че хора, които нямаха ни¬то капитал, нито производствени мощности, нито добре обучен персонал, т.е. необходимите за успешното предприемачество ресурси, успяха да създа¬дат всичко това. Нима само идеята, която имаха за бизнес, им бе достатъчна. Но нали и други имаха идеи за бизнес, а не успяха.
Всъщност се бе случило нещо много просто. В резултат на уникалния шанс, който бе предоставен е преминаването на плановото стопанство към пазарна инициатива, се бе отворил един от значимите предприемачески про¬зорци в края на XX век, а именно промяната в структурата па властта.
Голяма част от хората, които успяха през тези години (едни интуитив¬но, други организирано, а трети поради липса на избор), използваха преимуществото, което притежаваха, а именно: принадлежността си към различни го¬леми организации на тоталитарната държава - партията, външнотърговска¬та система, износни централи, системата на централизираното материално-техническо снабдяване, големите стопански организации и много други. По то¬зи начин, без да притежават реални (в традиционното разбиране) икономичес¬ки ресурси, те съумяха да натрупат значителен икономически потенциал. При¬мерите за това са много.
Първите и най-видими примери за това бяха създаването на частни или приватизирането на външнотърговските централи. За хората, които в продължение на 10, 15 и повече години са натрупали знания, конкретни умения, опит в контактите с външни организации, фирми и частни лица, не представляваше никаква трудност (когато това бе нормативно правно разрешено) да прехвърлят всичко това в новата частна организация. Те вършеха отново всичко (придобито като членове на съответната организация), както и преди, но вече само за своя сметка.
По подобен начин постъпваха и работещите примерно в системата на материалното техническо снабдяване. Напущайки своите работни места, те носеха със себе си установените с продължение на години контакти, приятелства, както с производителите, от които се снабдяваха с необходимите материали, но и с най-добрите си клиенти. Те имаха най-голямото преимущество, т.е. имаха пазара, имаха платежоспособните клиенти.
Не напразно сред средите на застрахователите по това време битуваше израз, че за учредяване на ново застрахователно дружество не е необходим начален капитал. Необходимо е някой да ти отстъпи един платежоспособен клиент за една година. Но за да имаш възможността да отстъпиш или да получиш един платежоспособен клиент, трябва да си бил твърде дълго време част от съответната голяма организация, нещо което не е възможно за хиляди¬те други, желаещи същото.
Следователно предприемаческият прозорец промяна в структурата и субектите на властта се отвори само за ония лица, които в продължение на много години са принадлежали към една или друга форма на голяма организация. В крайна сметка те са получили съществено преимущество в старта към пазарното стопанство и успешно са го материализирали.
Същественото на този предприемачески прозорец се крие в обстоятелството, че той ще има твърде продължително действие и няма да се изчерпи само със съществуването си по време на прехода към пазарно стопанство и ще има съществено значение в предприемаческата практика в условията на пазарното стопанство. Главна причина за това е обстоятелството, че проце¬сът на изграждане на новите големи частни организации тепърва започва и техните нови служители, придобили след известно време необходимите уме¬ния, знания, контакти и пр., ще имат същата възможност, както и тези, кои¬то са основали примерно голямата организация.
Предприемачески прозорец
различия в равнището на жизнения стандарт
на различните национални стопанства
Затварянето на централизираната планова система в рамките на политическата общност и формирането на тази основа на затворен, неконкурентен по своята същност пазар (СИВ) създаде не една илюзия за качеството, дизайна и функционалността на своите продукти и за стандарта на живот при социализма. С прехода от централизирана планова система към пазарно стопанство след 1989 г. всички тези "илюзии" рухнаха, съизмервайки се с образците на бит и потребление от развитите пазарни страни. Така се отвори един от най-големите по своите мащаби и дълбочина предприемачески прозорец в страните от Източна Европа, а именно - различията в жизнения стандарт на различните национални стопанства.
Той се проявява във всички сфери на обществения живот - от производството на стоки за бита до оформлението и разпространението на вестници¬те и списанията. Конкуренцията на вносните стоки е повсеместна, активна и тотална. Успехът на вносните стоки се заключава в по-високата надеждност, по-добрия дизайн, по-голямата функционалност и пр. Вносителите на тези стоки са разбрали, че от потребителска гледна точка преходът към пазарно стопанство е преход към по-висок стандарт на потребление с тенденции за неговото изравняване с този на развитите пазарни икономики.
Следователно до изравняването на стандарта на потребление и живот този предприемачески прозорец ще бъде отворен за тях.
В преобладаващ брой случаи този прозорец се реализира в предприемаческата практика чрез внос на образци на новия на живот и потребление, а именно: коли, радиотелевизионна техника, офис оборудване, домакинска тех¬ника, санитарна и битова керамика и много други. Тази благоприятна въз¬можност се използва главно от вносители (чужди и наши), които не пропускат и най-малката възможност за разширяване на собствените си пазари, създа¬вайки по този начин все повече работни места за своите национални икономи¬ки. Нещо повече, те не пропускат да заемат наши пазари, с наши качествени продукти - типичен пример в това отношение е поведението на пазара на млечни продукти на френската фирма "Данон".
В същото време, отварянето на този предприемачески прозорец създава неограничени възможности за много от производителите на аналогичните български продукти. Някои от тях чрез привличането на чужди технологии и коопериране ("Интерсервиз - Узунов" - Варна), други, като "М. Стоева" - със съвременния дизайн и системата на продажби, успяха да наложат своята продукция, успешно конкурирайки вносните аналози.
Неизползването на благоприятните възможности, които предлага отварянето на предприемаческия прозорец разликата в стандарта на потребле¬ние и живот от страна на националните производители (и държавни, и час¬тни) обрича българския пазар на просто разширение на чуждите национал¬ни пазари.
Следователно използването на всяка една конкретна ситуация, която се предоставя чрез заявяването на потребност от продукти с по-добро качест¬во, дизайн, функционалност, надеждност и пр, т.е. задоволяване на изисква¬нията на по-високия стандарт на живот е благоприятна възможност, която всеки български предприемач трябва да използва в своята дейност.
Предприемачески прозорец
масови психични състояния: депресии, страх
(потребност от защита), еуфории (потребност от изява)
Преходът от централизирана планова икономика към пазарно стопанс¬тво е многоизмерен процес. Обикновено към него се гледа от гледна точка на цените на основните хранителни и нехранителни стоки, лихвените проценти, определяни от националната банка и от търговските банки, валутните курсове и много други "измерители" на процеса към пазарно стопанство.
Неусетно и невидимо на пръв поглед в същото време се развиват и протичат процеси и явления, които далеч надхвърлят основните ежедневни човешки потребности и ценности, известни до този момент.
Неусетно се извършва ограждане с нова стена, стената на страха. Тя се материализира във вид на двойни метални врати, електронни ключалки, алармени сис¬теми както за дома, така и за колата, офиса и пр. По този начин преходът създаде една нова потребност и заедно с това отвори един нов, непознат досега предприемачески прозорец - прозорецът на страха.
Едва ли трябва да се описва с каква бързина той се отворя от новите предприемачи, колко бързо се сегментира, съобразно изискванията на пазара като:
• опазване на личността
• опазване на движимото имущество
• опазване на недвижимото имущество
и колко бързо тук се поражда истинска конкуренция.
Както показва практиката обаче, този пазар търпи съществено развитие в последните години. Тук настъпват съществени промени в предмета на ох¬рана, което води и до промяна в състава и качеството на охранителите на съответната собственост. Нарастването на приходите от интелектуалните производства съвсем естествено изисква и съответната им защита. Това създава естествено и новия сегмент в този пазар.
Но по-важното тук е фактът, че самото развитие на прехода към пазар¬но стопанство непрекъснато ще създава нови психични състояния, които ще генерират нови благоприятни възможности за предприемачите. Това могат да бъдат депресията от изпадането на много хора в положението на безра¬ботни, от невъзможността да намерят работа, съответна на квалификацията и възрастта им, от невъзможността за младите хора да намерят работа след завършване на специалното си или висшето си образование и пр.
Емоционалните процеси и нагласи в обществото (дори и днес във време¬то на всеобщ песимизъм) могат да бъдат и с положителен знак. Един от последните и най-ярко откроили се примери в това отношение е непознатото емоционално състояние, в което изпада цялата страна след победите на на¬шия национален или клубен отбор по футбол над водещи футболни сили.
Какво се случва всъщност от предприемаческа гледна точка. Всъщност се отворя един нов непознат предприемачески прозорец вследствие на еуфоричното състояние на нацията след победа над водеща футболна сила. Някои от новите предприемачи реагираха мигновено и още на другия ден и на пос¬ледващите мачове зрителите носеха в ръцете си хиляди национални флагове - нещо непознато до този момент у нас.
Този предприемачески прозорец има твърде кратък живот и предполага бърза реакция от страна на предприемача.
