Институционализъм
Заражда се в края на 19, началото на 20 век - период на важни промени в икономиката, започва монополът на пазара, променя се пазарната среда.
Отличителни особености:
-институционализмът се отличава от неокласиката по това кой е основният проблем. Издига на преден план проблемът за организацията и контрола в икономическата система, т.е. за нейната структура на властта. Големите проблеми на икономиката са всъщност проблемите на организацията и контрола. За институционалистите пазарът е институция със свой ред, организация.
-Холизъм – икономиката трябва да се изучава във връзката й с всички остнали социални сфери, а не излирано. Институционалистите са привърженици на т.нар. интердисциплинарен подход.
-Еволюционализъм – институционалистите смятат, че икономиката не е статична. Историята на икономиката е история на институциите.
-Институционализмът се отнася критично към неокласическата парадогма, т.е. към икономикса.
-Течение ориентирано към реалността, в която важно място заемат емпиричните изследвания. Обръща се особено внимание на събирането и обработката на информация.
-Изразяват положително отношение към намесата на държавата в икономиката. Държавата е иснституция, фактор, който играе важна роля в реформата на обществото.
-Всички течения на институционалистите притежават критика на съществуващата система, носят в себе си духа на несъгласието.
Етапи в развитието на институционализма:
-ранен институционализъм – края на 19в, края на 30-те г. на 20в. – Стара негативна школа. Период на зараждане, първи идеи. Заема силни позиции в САЩ, тъй като там марксистките идеи не получават разпространение
-Неоинституционализъм – съвременен институционализъм – след ВСВ и до ден днешен – и в САЩ и в Европа. Присъщ му е позитивизмът.
-Нов институционализъм – особено направление, развива се през последните 15г. Използва методите на икономикса, за да изследва много широк кръг от явления. По предмет се сродява с институционализма, а по методология – с икономикса. Все повече специалисти считат, че новия институционализъм е по-скоро част от икономикса.
Ранен институционализъм – за патриарх на течението се счита Т. Веблен.
Основни идеи на Веблен:
- поставя начало на критиката на неокласическия икономикс:
- Веблен е представител на т.нар. социален дарвизъм
- Изследа частната собственост. Според него тя се основава на присъщата на всеки човек склонност към съперничесто. На основа частната собственост обществото се разделя на разботещи и неработещи, т.е. появява се безплодна класа (безделие, разточително поведение). Властта на парите води до образуване на т.нар. парична цивилизация
- Цел на индустрията е осъвършенстване на технологиите, повишаване производителността на труда. Цел на бизнеса е печалбата, а това не винаги съвпада с интересите на обществото.
Неоинституционализъм
Съвременният институционализъм обозначаван от някои автори като неоинституционализъм,започва своето развитие след Втората световна война и продължава да се развива и в наши дни. Той се разклонява в два основни потока : институционализъм в САЩ и Европа. Непосредствено след войната американския институционализъм изпада в период на застой и стагнация и намалява своето влияни. Едно от най-забележителните явления в съвременната икономическа мисъле появата в Европа на икономисти , които работят в областта на институционалната и еволюционната теория.
Институционализмът в Европа има твърде специфичен характер.Корените на институционализма в Европа датират отпреди Веблен и Комънс и в много случаине ги включват. Съвременните институционалисти на стария континент се опират главно на традициите на Г. Мюрдал , К. Кан и др.
Като извод на неоинституционализма е, ч след ВСВ капитализмът прераства в ново качество. Той се превръща в общество на изобилието и социалната справедливост. Видни представители на това направление освен споменатите по-горе автори , са А. Тофлър , У. Ростоу, Дж. Гълбрайт и др.
Гълбрайт възприема технологията за главен източник на развитието на обществото. Централно място във възгледите на Гълбрайт заема понятието „индустриална система”. Според него съвременнта икономика се състои от две части: от света на големите корпорации от една страна и от многобройни дребни фирми от друга.
Гълбрайт подхожда исторически към институцията „корпорация” и обособява два етапа на нейното развитие. Първият етап на т.нар. „предприемаческа” корпорация , а втория- на „зрялата” корпорация.
Предприемаческата корпорация е фирма, която се управлява от нейния собсвеник. Корпорацията , в която властта е преминала в ръцете на техноструктурата се нарича „зряла” корпорация. Гълбрайт съхрнява възгледите си за пазарната икономика , като състояща се от две системи : „планираща” и „пазарна” , но променя осъществено отношението си към тях. В новите си изследвания отделя голямо внимание на „пазарната” система. Описва нейното състояние реалистично: по-ниска работна залата , безработица, самоексплоатацията. Гълбрайт установява две осовни противоречия в икономиката : между „планиращата” система и обществото и между „планиращата” и „пазарната” система.
