13. Утвърждаване на неокласицизма. Кеймбриджска школа. Американският маржинализъм: Дж. Б. Кларк

Кеймбричката школа е основана от А.Маршал. Негови последователи са Артур Пигу и Д.Робертсон. Икономическите възгледи на Маршал- той се стреми да е приемник на Рикардо, койт не е прекъснал връзките си с класиците. Маршал публикува “Принципи на икономикс” в три тома. Счита, че това произведенвие поставя началото на неокласическото направление в иконимическата теория. Според него предмет на изследването на икономическите теории са главно тези мотиви, които най-силно и устойчиво действат върху поведението на човека в стопанството. От тези позиции се третират и икономическите закони. Според него тези закони са общностни закони, които се отнасят към тези области на поведение на човека, в които действащи на техните мотиви могат да се измерят с паричната маса. Анализирайки производството Маршал приема, че почти всеки труд е производителен, създавайки полезност без оглед на това в каква среда се прилага. Автор е на книгата “Ефективно търсене”- търсенето на купувача когато цената, която е съгласен да прати достига равнище, до което продавача е съгласен да продава. От количествена точка стойността е сведена до производствените разходи. До голяма степен категорията стойност се свежда от Маршал.от категорията равновесна цена. Маршал въвежда общо правило: колкото е по-кратък разглежданият период, толкова повече трябва да се взема предвид влиянието на търсенето върху стойността, а при продължителен период - влияние на производствените разходи върху стйността. Маршал различава дългосрочен, краткосрочен и моментен период. Разглежда търсенето и предлагането като равнодействащи фактори върху развитието на цената. Той първи изучава еластичността на търсенето в зависимост от изменението на цената. Той въвежда понятието пределен работник, под което разбира работника, чиято заплата е равна на чистия продукт създаден от неговия труд.
В края на 19в. се развива друг вариант на теорията на пределната полезност, чийто създател е америанският икономист Джон Б.Кларк. Автор е на няколко труда, сред които е изданието “Разпределение на богатството”. Разделя икономическата наука наука на три дяла: 1) търсенето на универсални закони, той заявява че е въвел 3 универсални закона: закон на пределната полезност; закон на специфичната производителност; закон за намаляващата производителст; 2) разглежда иконмиката в статично състояние; 3) нейната динамика. Кларк има значителни приноси в неокласическата теория, но най-значителни от тях се отнасят до теорията за разпределението. Разширява се дейността на закона за намаляващата пределна полезност върху позиционното на производствените фактори. Той счита, че доходът се формира от капитала, а разходите от пределния продукт на труда. Теоретично обяснение на равновесието на фирмата се опира на учението за пределните разходи. Според Кларк най-напред при повишаване на производителността на труда пределните разходи намаляват и след като достигат минимално равнище се развива обратният интерес на повишаване. Следователно от известен момент започва да действа закона за намаляващата възвращаемост. Фирмата повишава обема на производството, тогава докато се развива инетересът за намаляване на пределните разходи. Фирмено равновесие се постига при този обем на продукцията, при който е постигнато най-голямо равнище на труда и минимизиране на пределните разходи.