Предмет на разглеждане са елементите от ФС, който поражда отговорността. За да възникне отговорността, на първо място трябва да са причинени вреди. Те трябва да са следствие на противоправно поведение на отчетника. Между противоправното поведение и вредоносния резултат трябва да има причинно-следствена връзка. Четвъртият елемент е вината. Липсата на един от тези елементи означава, че ФС е незавършен и имуществената отговорност няма да възникне. В теорията не са малко изследванията, които поставят вредата като централен елемент сред всичките четири.
В действалото по-рано финансово законодателство понятието, което се е използвало, за да се обозначи този първи елемент, е щета, а не вреда. Тези две понятия към този момент не се разглеждаха като синоними, а всяко понятие си имаше собствено съдържание. Действащият закон преодолява такава терминологична разлика и въвежда понятието вреда като елемент на ФС. Този елемент се изразява в намаляването или накърняването на имуществени права. Вредата следва да бъде причинена от лица с качеството отчетник и да бъде причинена на лице, попадащо в предметния обхват на Държавната финансова инспекция или иначе казано на ЮЛ, изброени в чл. 4 ЗДФИ. Това могат да бъдат например бюджетни организации, търговски дружества с общинско или държавно участие в капитала и др.
Когато говорим за вреда, имаме предвид само имуществените вреди, които са причинени от отчетниците. Неимуществените вреди не се разглеждат.
Вредата трябва да е реално причинена, увреждането да е реално настъпило. Не се носи отговорност за пропуснати ползи. Отговорност се носи, когато вредата е причинена умишлено, когато е от липси или е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. Във всички други случаи извън тези три хипотези, независимо че е причинена вреда, няма да се стигне до реализиране на имуществената отчетническа отговорност.
Специфична форма на отчетнически деликт е липсата. Отчетникът е нарушил задълженията си да съхранява повереното му имущество, като липсата може да бъде определена като отрицателна разлика в имуществото спрямо това, което е получено, отчетено и намерено в наличност. Липсата може да бъде определена още и като вреда с неустановен произход. Тъй като едно от основните задължения на отчетниците е да съхраняват и пазят повереното им имущество, достатъчно е да се появи разлика между това имущество, което им е поверено за съхранение и пазене, и наличното, за да възникне имуществена отговорност, до реализирането на която няма да се стигне само ако отчетникът докаже, че липсва или липсват някои от останалите елементи от ФС на отговорността.
Вторият елемент от ФС на имуществената отговорност е противоправното поведение. За да говорим за противоправно поведение, е необходимо поведението на лицето да не съответства на нормативно предписаното, да са извършени незаконосъобразни действия при боравенето с парични средства и материални ценности, за да се реализира юридическата отговорност. Поведението на отчетника обикновено е подробно регламентирано най-общо във финансовото законодателство, в частност счетоводните нормативни актове, които съдържат система от задължаващи и забраняващи правни норми, като с оглед на това каква е правната норма, която е нарушена, противоправното поведение може да се изрази в действие или бездействие. В какво се изразява точно противоправното поведение трябва да е описано в съставения акт за начет, а по-късно и в съдебния акт за реализиране на отговорността, като това не се изисква само когато вредата е под формата на липса, тъй като в този случай отчетникът е нарушил общото задължение за опазване на повереното имущество.
Необходимо е да се направи разлика между нецелевото разходване на средства и извършване на нецелесъобразни действия. Нецелевото разходване предполага средствата да са били предназначени за определена цел, а лицето да ги е отклонило и те да се използват с друго предназначение. Например средствата са предназначени за заплати, за възнаграждения за труд, а са използвани за разходи, свързани с дейността. В тези случаи говорим за незаконосъобразни действия, т.е. налице е противоправно поведение и при кумулативното наличие на останалите елементи от ФС на отговорността ще се стигне до реализиране на имуществена отговорност. При нецелесъобразните действия отчетникът не е нарушил правило за поведение, а в рамките на правна норма той е избрал неподходящо поведение. В този случай липсва противоправно поведение и за отчетника няма да възникне имуществена отговорност (при условията на оперативна самостоятелност).
Причинната връзка – вредата следва да бъде резултат от противоправното поведение, негова пряка и непосредствена последица. За да възникне отговорността, всеки един от тези три елемента трябва да бъде доказан в съставения акт за начет, още повече, че чл. 22, ал. 2 ЗДФИ изисква фактическите констатации в акта за начет да бъдат подкрепени с доказателства. Тези доказателства се събират в хода на производството по извършване на финансова инспекция от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Четвъртият елемент е субективен – вината. Предполага се до доказване на противното. Ако отчетникът твърди, че е действал без вина, той трябва да докаже това свое твърдение. Отговорността по ЗДФИ се реализира при умишлено причинените вреди.
Определяне размера на причинената вреда
На първо място има значение към кой момент следва да бъде определен размерът на вредата. При увреждане на имущество размерът на вредата се определя към деня на причиняването й. Когато този момент не може да бъде определен (например при липси), моментът, към който следва да бъде определен размерът на причинената вреда, е моментът, когато тя е открита. Размерът на вредата според чл. 24 ЗДФИ се определя по по-високата от пазарната цена или отчетната стойност. Пазарната цена е определена според актуалната цена по време на оценката и ако тя е по-висока, се взема предвид, за да се определи размерът на вредата. Съгласно чл. 39, ал. 2 от Правилника за приложение на ЗДФИ пазарната цена се установява по данни на Националния статистически институт, а при липса на такива данни – чрез вещи лица. Носи се отговорност само за реално причинените вреди. Когато вредата е причинена във валута, тя се възстановява или в същата валута, или в националната валута по централния курс на БНБ, който е най-висок към момента на причиняването, откриването или възстановяването.
От момента на причиняването или откриването на вредата започват да текат лихви, които са в размер на законната лихва и се начисляват до съставянето на акта за начет. Двата момента на причиняване и откриване на вредата имат значение и за определяне на момента, от който започва да тече погасителната давност.
