I .Общи бележки. Предмет на имуществените застраховки винаги е имуществено благо,оценяемо в пари. Съществуват различни видове имуществени застраховки, в зависимост от;
ГВида на застрахованото благо;
2. Рисковете;
3.Юридическият факт, който поражда застрахователното правоотношение - в момента няма задължително имуществено застраховане.
II.Застрахованият е лицето, което има правен интерес от застраховката - той може да е носител на вещното право на собственост, но и лице, което отговаря за веща -наемател, превозвач, спедитор, комисионер, влогоприемател и т.н. При сключването на договора от представител без представителна власт са предвидени специални правила в чл. 395 ТЗ, различни от общия режим на 42 ЗЗД. ТЗ в ал. 1 на чл. 359 предвижда лична отговорност на мнимия представител за плащането на застрахователната премия. Езикът на разпоредбата не е много точен, защото този, който от свое име застрахова чуждо имущество не е пълномощник, но правилото се тълкува корективно спрямо заглавието на разпоредбата. Ако премията е платена мнимо представлявания може да санира договора и след настъпване на застрахователното събитие - ал. 2. Ал. 1 е в интерес на застрахователя, а ал. 2 8 интерес на застрахования.
III. Едно от основните понятия при имущественото застраховане е застрахователната стойност. Тя е горната граница, до която може да достигне застрахователната сума и застрахователното обезщетение. Застрахователна стойност обаче не е легален, а доктринален термин, е чл. 396, ал.1 се говори за действителна стойност: Сумата, срещу която се застрахова имуществото, не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друга от същото качество, във връзка с действителната стойност се поставя един въпрос, който не е изяснен, към кой момент се определя тази стойност:
1) към момента на сключване на договора:
2) към момента на настъпване на вредите.
Според Калайджиев действителната стойност се определя към втория момент като се изчисляват амортизациите и направените разноски за подобрения. За установяване на действителната стойност застрахователя може да прегледа имуществото и към момента. Застрахователната стойност е неделимо свързана с други 2 понятия:
3.1. Надзастраховане - когато застрахователната сума е по-голяма от
застрахователната стойност. Застрахователната сума е по начало сумата, която
застрахователя трябва да заплати при настъпване на застрахователното събитие. В
случай на надзастраховане застрахователят има право да намали застрахователната сума
до размера на застрахователната стойност, като договорът остава валиден (според проф.
Герджиков това е хипотеза на частична недействителност). Ако застрахователното
събитие не е настъпило, но има надзастраховане - намаляването на застрахователната
сума става с намаляване на бъдещите премии. Ако застрахователното събитие настъпи и
има надзастраховане застрахователя не е длъжен да върне разликата между
застрахователната сума и застрахователната стойност, освен ако застрахования е
добросъвестен (не е знаел за надзастраховането), като добросъвестността се предполага.
Според Кацарски регламентирането на надзастраховането е с цел да се покрие пазарната
разлика между сключването на договора (тогава се определя обезщетението) и
погиването на веща (тогава се определя какво ще се плати). Застрахователното
обезщетение се изчислява спрямо пазарната стойност не на погиналата, а на една нова
вещ, тъй като застрахованият не продава веща, а я застрахова, т.е. има интерес да може
да я купи нова. Проф. Герджихов вижда един по-особен случаи на надзастраховане,
когато застрахования сключи за една вещ срещу едно и също застрахователно събитие
застрахователен договор с повече от един застраховател. Според него обаче макар и тази
хипотеза да не е уредена а закона и в този случай трябва да се приложи правилото на чл.
396, ал.1.
3.2. Подзастраховане - обратно съотношение застрахователната сума е по-мапка от
застрахователната стойност. Ако има подзастраховане договорът е действителен. Ако
цялото застраховано имущество погине застрахователя плаща пълния размер на
застрахователната сума. Въпросът е какво трябва да се плати при повреда или частично
погиване. Има 2 правила:
1) Основно правило - пропорционално. Застрахователното обезщетение се определя от съотношението между застрахователната сума и застрахователната стойност към момента на застрахователното събитие. Според Кацарски в този случай се плаща съответната част от определеното обезщетение и застрахователното правоотношение продължава да съществува.
2) Правило на обезщетение срещу първи риск; (то трябва да се уговори изрично) - застрахователното обезщетение трябва да покрие цялата вреда до размера на застрахователната сума. Идеята при застраховка срещу първи риск според Кацарски е да се получи при първият риск максималното възможно обезщетение - плаща се пълният размер на вредата, но не повече от застрахователната сума и правоотношението се прекратява. Според Кацарски при "обикновените застраховки' се покриват всички рискове за определен период, при застраховките срещу първи риск се покрива само първият риск. При плащане не се възстановява покритието до първоначалния размер, но това може да се уговори (става дума за револвираща застраховка; подобно на револвиране са абонаментните застраховки - напр. покритието се подновява за всеки отделен превоз, но в рамките на отделните застраховки няма револвиране).
4. При имуществените застраховки има някой особени задължения на
застрахования и на застрахователя;
4.1 .Задължение на застрахования по чл. 388 ТЗ за предприемане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Застрахованият е длъжен да има не само пасивно поведение - да не предизвиква тези вреди, но и активно поведение - да предприема мерки, като е длъжен да спазва указанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източници опасни за предизвикване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
4.2.Основно задължение на застрахователя, е да плаща застрахователно обезщетение, чиито размер зависи:
1) от застрахователната сума, която е посочена в договора и не може да е по-голямо от нея;
2) от застрахователната стойност -действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие;
3) от размера на вредите към момента на застрахователното събитие, като не може да
е по- ; голямо от техния размер. Вредите трябва да са пряка последица от
застрахователното събитие. При имуществените застраховки застрахователя не дължи
обезщетение за пропуснати ползи, а само за претърпени загуби - чл. 390, ал. 3. Това
правило е диспозитивно и страните могат да уговорят друго.
4.3. Застрахователят трябва да заплати на застрахования обезщетение за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, ако е действал с необходимата грижа (по принцип на добрия стопанин), дори усилията му да са останали напразни. Става дума за разходи, направени след настъпването на застрахователното събитие.
4.4. Застрахователят се освобождава от задължението си за застрахователно обезщетение, ако застрахователното събитие е предизвикано умишлено от бенефициера или застрахования.
4.5. В закона не е уговорен срок за плащане на застрахователното обезщетение, като по начало този срок се урежда в договора. В защита на застрахования съществува императивното правило на чл. 399, ал. 1, изр. 2: Срокът не може да бъде по-дълъг от петнадесет дни и започва да тече от деня, е който застрахованият в изпълнил задълженията си по чл. 369. Това правило не е достатъчно, защото, за да се изпълни задължението по чл. 389, ал.1 да представи поисканите от застрахователя документи, е необходимо доста време, тъй като практиката показва, че застрахователите изискват представяне на доста документи, техническото подготвяне, на които отнема време.
5. Прехвърляне на застрахователното правоотношение. При имуществените
застраховки става по силата на чл. 401, ал.1:Ако застрахованото имущество бъде
прехвърлено, правоприемникът встъпва в правата по договора, освен ако е уговорено
друго. По начало застрахователното правоотношение включва права и задължения така
че прехвърлянето му трябва да е съвкупност от цесии и замествания в дълг, но такива
договори не се сключват, а последиците настъпват директно. Правилото разбира се е диспозитивно и страните могат да уговорят и друго. Независимо, че има прехвърляне на задължения от стария на новия собственик на имуществото не е необходимо да се иска съгласие от застрахователя, което би било необходимо в хипотезите на чл. 101 и 102 ЗЗД. До нотификацията застрахователя може да търси застрахователните премии само от праводателя. За да се гарантира застрахователя при прехвърлянето, законът въвежда правилото, че за вноските изискуеми преди прехвърлянето има солидарна отговорност между прехвърлителя и приобретателя. Застрахователя може да противопостави всички възражения които е имал към стария на новия собственик. Законът дава възможност (за разлика от ЗЗД) на застрахователя и на правоприемника да се откажат от застрахователния договор с предизвестие направено не по-късно от 30 дни след узнаване на прехвърлянето.
6. При имуществените застраховки законът урежда и законната суброгация на
застрахователя на правата на застрахования по отношение на вреди причинени от 3-то
лице (достатъчно е вредите да са причинени небрежно). Тази суброгация се извършва по
ред подобен на чл. 74 ЗЗД. Правният интерес - застрахователят трябва
да изплати обезщетението, за да встъпи в правата на застрахования. Според проф.
Герджиков функцията на регресното право на застрахователя е да преразпредели
гражданската отговорност. Щом застрахователят упражни своят регресен иск към
делинквента, то застрахования губи своето право на такъв иск. Застрахования запазва
правото си на иск единствено ако има разлика между застрахователната сума и
действителната стойност на вещта
Особености:
6.1. Чл. 402, ал. 2: Ако.лицето, причинило вредата, е съпруг, възходящ или низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало умишлено. Тежестта на доказване е върху застрахователя.
6.2.Чл. 402, ал. 3: Застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата. Изрично е предвидено задължение за съдействие след суброгацията.
б.З.Чл. 402, ал. 4 урежда частичната суброгация: Ако имуществото на причинителя
на
вредата е недостатъчно, застрахователят се удовлетворява след застрахования. В ЗЗД няма правила за частичната суброгация. Има се предвид хипотезите, когато застрахователя плаща, но застрахования има иск защото
обезщетението е по-малко от вредите (освен по ал. 4 това е възможно и при подзастраховане и при частично погиване на вещта). В тези случаи от имуществото на 3-то лице първо се удовлетворява застрахования, а после застрахователя. Това решение е справедливо, защото:
1) застрахователят е по-силен икономически,
2) той е професионалист,
3) той може да предвид този риск.
Това е единствената хипотеза на частична суброгация в нашето право. От това конкретно правило обаче не може да се изведе общо правило за частичната суброгация.
7. Законът въвежда в материята на имущественото застраховане и т. нар.
транспортно застраховане - чл. 403.
7.1.Общи бележки. Транспортни застраховки са само договорни. Режимът в ТЗ се отнася до всички видове договор за превоз с изключение на договора за морски превоз. Във всички случаи задължението за заинтересованост важи и при тях.
7.2.Страни. Застрахования може да е страна по превозния договор (превозвач, изпращач, получател, товародател), но може да бъде и в други отношения (напр. спедитор).
7.3.Рискове. Всякакви рискове, на които е изложен превозвания товар могат да бъдат покрити, включително частично погиване и дори отговорността на самия превозвач. .Рискове свързани с недостатъци на опаковката не се покриват, въпреки че това не е изрично предвидено.
7.4.Застрахователната стойност е пазарната стойност на товара в мястото на получаване. Премията е еднократна.
7.5.Срок на договора - договорът влиза в сила с предаване на товара за превоз и продължава да действа до предаване на товара на получателя (т. е. докато товарът е под контрола на превозвача). Застраховката е е сила както при претоварване, така и при пазене в склад след пристигането. Застрахователят не отговаря за вреди при прекъсване на превоза или отклонение от пътя - това са диспозитиални правила.
7.6. Плащането на застрахователното обезщетение изисква рекламация от получателя до превозвача. Вредите, които се виждат външно трябва да се установят от получателя преди получаването в противен случай застрахователят не отговаря. За вредите, които се установят по-късно срокът за рекламация е 15 дни (срокът е краен). При различните видове превоз срокът може да е и по-къс. Ако не се направи рекламация при тези условия се смята, че получателят приема това и застрахователят не отговаря. Ако застрахователят плати застрахователното обезщетение той има регресен иск към превозвача.
7.7. Абонаментна застраховка - чл. 404. Това е договор, с който се предвижда покриване на цялото имущество на застрахования за определен срок. В такъв случай застрахованият трябва предварително да уведоми застрахователя за елементите на имуществото. Тъй като става дума за договор с периодично изпълнение, законът установява диспозитивного правило, че всяка от страните може да прекрати договора с едномесечно предизвестие.
