Застрахователното право бива: 1) устройствено (отношения между застрахователя и държавата, която упражнява надзор върху застраховането); 2) договорно (отношения на равнопоставеност). Акцентът е върху договорното право - публичното идва да подготви само условията за сключване на договори. Съществуват много рискове и средство за противодействие е създаване на застрахователен фонд от вноски на застрахованите.
1. Към видове застраховки:
1) Имуществените застраховки са различни видове - на превозни средства (релсови и нерелсови), на въздушни средства, на товари, каско (на МПС), срещу пожари и други бедствия.
2) В последните години се появяват и други модификации - застраховането измества своя център от застрахователна закрила срещу риск към застраховки със спестовен характер (напр. застраховка стипендия - ако детето влезе във ВУЗ, да получава стипендия; застраховка женитба).
2. Към субекти - застраховател:
1) Към АД: никой акционер не може да притежава сам или чрез свързани лица повече от 5% от капитала на дружеството.
2) Взаимозастрахователна кооперация - особености: 1) може да застрахова само свои членове; 2) застрахователното правоотношение се прекратява едновременно с възникването и прекратяването на членственото правоотношение; 3) минималният брой учредители е 500.
3. Към термини:
1) Застраховател - лице, което поема риска от настъпването на застрахователното събитие (поема застрахователното обезпечение) и се задължава да плати при настъпването на съответното застрахователно събитие.
2) Застрахован - лице, което встъпва в застрахователно правоотношение, за да бъдат обезпечени интересите му при настъпването на застрахователното събитие.
3) Застраховащ - когато е налице застраховане за чужда сметка. Може да бъде комисионер или превозвач (пътниците са застраховани, въпреки че не сключват застрахователен договор, защото този договор се сключва от превозвача; в цената на билета е инкорпорирана застрахователната премия), работодател (застрахова работниците и служителите си срещу настъпване на трудова злополука). Не е задължителна фигура.
4) Трето ползващо се лице - получава застрахователната сума при настъпването на застрахователното събитие.
5) Към застрахователно обезпечение: според проф. Герджиков застрахователно обезпечение е задължение на застрахователя да покрие рисковете, предвидени в застрахователния договор - да даде защита срещу тези рискове (според Калайджиев това
е задължение за плащане при настъпване на събитието). Има два етапа:
а. От влизане на застрахователния договор в сила до настъпване на събитието,
застрахователното обезпечение се изразява в носенето на риска (задължителен елемент).
б. С настъпването на риска задължението се трансформира в задължение за
плащане (евентуален етап), (според Калайджиев това е застрахователно обезпечение).
6) Към застрахователна сума, значение при имуществените застраховки:
Границата на отговорността се определя от: 1) договора за застраховка (посочва сумата);
2) от закона при задължителните застраховки. Максималният предел на
застрахователната сума е застрахователната стойност - това е действителната, пазарната
стойност на застрахованото имущество. При пълно застрахователно обезщетение стига
до застрахователната стойност - тя е втората граница на отговорността.
Подзастраховането и надзастраховането е във връзка със застрахователната стойност.
7) Застрахователен срок - времето, през което се носи рискът.
4. Към сключване и форма на договора:
1) Офертата винаги се прави от застрахования.
2) Застрахователната полица служи и като средство за доказване на договора.
3) Когато застрахователната полица е ЦК, тя е на заповед.
4) Застрахователният договор може да бъде изменен с едностранно изявление на
страните - само при определени предпоставки.
5. Към задължения на застрахователя:
1)3а да плати, трябва да установи размера на вредите, за които е уведомен от застрахования.
2) Пределът на носене на отговорността е размера на застрахователната стойност.
3) Плащането се дължи по отношение на застрахования или на третото ползващо се
лице.
4) Застрахователят трябва да обезщети застрахования за вредите, които е
претърпял, но и за разноските, които е направил, за да ограничи вредите - дължи се
независимо от резултата, който мерките са дали (сериозен стимул за ограничаване на
вредите).
5) Задължението за плащане на обезщетение отпада, когато:
а. не е изпълнено задължението за незабавно уведомяване;
6. не е положена грижа за ограничаване на вредите;
в. събитието е причинено умишлено от застрахования или третото ползващо се лице (един от случаите на застрахователна измама).
б. Суброгация. Когато застрахованото имущество погине по вина на трето лице,
застрахователят има суброгаторен иск към делинквента, но имуществото е застраховано
и застрахователят плаща - встъпва в правата на застрахования.
1) Застрахованият не може да се откаже от правото си на обезщетение -
застрахователят се суброгира.
2) При родственици до определена степен суброгация има само при умисъл.
7. Прекратяване на договора - застрахованият може да прекрати договор над 6 м. с предизвестие.
