1.0бщи положения за договора за превоз.
1 .Понятие, видове договори за превоз. -Определение - в Търговския закон е дадено общо определение на договора за превоз. Съгласно чл. 367 "с договора за превоз превозвачът се "задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар".
2. Видове договори за превоз на товари. В зависимост от това по какви пътища, с какви средства се осъществяват превозите съществуват различни разновидности на договорите за превоз на товари. В зависимост от пътищата, по които се извършват превозите, договорите за превоз могат да бъдат сухопътни, въздушни и по вода (речни и морски). Сухопътните могат да бъдат шосейни (автомобилни) и по железници. Съществуват и комбинирани превози, при които се използват различни пътища и различни превозни средства.
II.Характеристика, предмет и страни по договора.
1 .Характеристика на договора за превоз на товари. Анализът на определението на договора за превоз на товари разкрива неговите най-характерни черти:
а) Договорът за превоз е самостоятелен вид договор.
б) Договор за превоз на товари има двустранен характер. От него по необходимост
възникват права и задължения и за двете страни.
В общите норми на ТЗ, които уреждат превозния договор, не се говори за форма, но издадените устави, правилници и други специални разпоредби, с които се установяват особени правила за различните видове транспорт, предвиждат договорите при тях да се сключват в писмена форма. Договорът за превоз на товари е възмезден. Двете договарящи се страни в този договор си дължат взаимно престации.
В литературата съществуват различия по това, дали превозният договор е реален или консенсуален. Преобладаващите договори за превоз на товари са реални - по БДЖ и автомобилните, в някои случаи морските превози /на колети, товарни пратки/ също са реални. Реални са и договорите за превоз на товари по въздух. Преобладаващите договори за превоз на товари по море са консенсуални и чартърите при въздушните превози.
2. Предмет на превоза. Договорът за превозна товари се характеризира с особения предмет на превоза - товара. Макар в теорията и практиката да съществува свобода в терминологията за обозначаването на товара -стока, товарна пратка и др., същината е една и съща. Понятието товар не съвпада с понятието стока по смисъла на политическата икономия. Понятието товар по съдържание е много по-широко от понятието стока. Товарът включва всички и всякакви движими вещи, които подлежат на превозване, независимо от това дали са стоки, средства за потребление или средства за производство.
3.Страни по договора за превоз на товари. За разлика от другите договори при определянето на страните по договора за превоз на товари и съществува съществена особеност. В момента на сключването на договора за превоз на товари страни по него са изпращачът (товародателят) и превозвачът. Но права и задължения към превозвача има и получателят. Неговото име фигурира в превозните документи. Той участва в определена фаза от развитието на превозното правоотношение и извършва определени действия по изпълнението на договора за превоз.
а)Изпрашач (товародател) може да бъде всяко лице - физическо или юридическо, което има нужда от извършването на транспортна услуга и иска да сключи договор за превоз. Не е необходимо изпращачът да бъде собственик на товара или да има някакво вещно или облигационно право по отношение на него. Не е необходимо също така изпращачът да сключи договора за превоз за своя сметка. Изпращачът по този договор може да бъде спедиторска организация.
б )Превозвачи; Превозвачът - едноличен търговец или търговско дружество, съответно кооперация, поема задължението да превози товара, предаден от изпращача (товародателя), и да го предаде на обозначения е договора (товарителния запис) получател.
в (Получателят.
III .Документи при договорите за превоз на товари. Както бе упоменато, договорите за превоз при всички видове транспорт се сключват в писмена форма. При отделните видове транспорт тази форма е различна.
1 .Товарителница. При железопътния, въздушния и крайбрежния речен и воден транспорт формата на договора е товарителницата, Тя се съставя от изпращача по отделен типов образец. С нейното подписване от оправомощено лице на превозната организация и с подпечатването й с дата и печат тя се превръща в двустранен документ. Правното значение на товаритепицата се проявява е две насоки:
а)тя е изискване за действителността на превозни договор;
б)представляза основно доказателствено средство.
2.Пътен лист и "справка". При автомобилния транспорт не се издава товарителница, а изпращачът (товарителят) попълва и подписва пътен лист за товарния автомобил и подписва т.нар. справка. Данните от справката се попълват от автомобилното предприятие и от изпращача. Справката има правното значение на товарителницата при жп и крайбрежния воден транспорт. Справката се подписва от получателя за пристигането и получаването на товара и за освобождаването на колата. Пътният лист се издава едностранно от превозвача и има за предназначение да се упражнява контрол при превозите, но няма доказателствена сила.
З.Чартъри. При морския и въздушния транспорт могат да се сключват договори за превоз на товари във форма на чартъри. При тях превозвачът извършва превоза с цял кораб или самолет или с определена част от товарното му пространство или в определено помещение с уговорка за едно или няколко пътувания.
4. Коносамент. При договорите за морски превоз на отделни пратки се прилага т.нар. коносамент. Той се издава от съответното параходство, предава се на изпращача и съдържа едностранно изявление на превозната организация, че тя се задължава да предаде товара само на лице, което се яви легитимиран приносител на коносамента. Коносаментът не урежда отношенията между изпращача и превозната организация, а само отношенията между превозната организация и получателя на товара.
Кодексът на търговското мореплаване предвижда възможност да се издават три вида коносаменти:
а) поименен коносамент, те. на името на определен получател; той може да бъде
прехвърлен чрез цесия;
б) коносамент "на заповед", т.е. на заповедта на посочения получател или на
изпращача; прехвърля се чрез джиро
в) коносамент на приносителя (чл. 115).
Коносаментът представлява доказателство, че товарът, означен в него, е приет за превоз и се намира на кораба. Той легитимира получателя, посочен в него, да се разпорежда и да получи товара.
IV.Задължения на страните по договора за превоз на товари. Права и задължения на получателя на товара.
1. Задължения на изпращача (товародателя). Превозното правоотношение, възникнало в резултат на договор за превоз на товари, съдържа две групи задължения на изпращача по отношение на превозвача да предаде товара и да заплати възнаграждение за превоза.
А)Предаване на товара. Предаването на товара на превозвача е едно от основните задължения на изпращача както при реалните, така и при консенсуалните договори за превоз. Разлика има само в това отношение, че при реалните договори (при БДЖ, крайбрежния речен транспорт и автотранспорта) предаването на товара става едновременно със сключването на договора - елемент е от фактическия състав на сключването на договора за превоз, поради което след сключването на договора за превоз въпрос за някакво друго предаване не може да става. При консенсуалните (главно чартърни договори) - при морски и въздушен транспорт, предаването става след сключването на договора и е елемент от изпълнението на задълженията.
Натоварването при реалните договори е предпоставка за издаването на товарителница, респ. за съставянето на пътен лист и справка, а при консенсуалните (морския транспорт) - на коносамента. От голяма важност при предаването на товара е опаковката му. Тя е от значение не само за опазване на дадения товар, но и за опазване от увреждане на други товари. Непригодната или неподходяща опаковка, както и липсата на опаковка дават основание на превозната организация да откаже приемането на товара за превоз (виж. чл. 370, ал. 3 ТЗ). Мястото на предаване обикновено съвпада с мястото на натоварване на товара. При железниците, крайбрежния воден транспорт, морския и въздушния транспорт мястото на предаване, респ. на натоварване, е мястото, където съответната превозна организация е предоставила превозното средство - гара, пристанище, летище. При автомобилния транспорт мястото на предаване, респ. на натоварване, обикновено е складът на изпращача.
Б)3аплащане на превозното възнаграждение. Възнаграждението, което се дължи от изпращача на превозната организация, може да се раздели на две части: възнаграждение (цена) за осъществяване на самата превозна дейност (основно възнаграждение) и възнаграждение (такси) за извършване на допълнителни дейности и услуги от страна на превозната организация (натоварване, разтоварване и др.). Съгласно чл. 372 от ТЗ товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго (ал. 1). Ако възнаграждението не е платено от товародателя, то се плаща от получателя при приемането на товара (ал. 2). За обезпечаване на своите вземания по отношение изпращача, респ. получателя, превозвачът има право на залог върху товара до заплащане на дължимото възнаграждение и се ползва с привилегията по т. 4, чл. 136 ЗЗД.
2.Задължения на превозвача (чл. 368 ТЗ). Превозвачът има задължения в три направления:
а) да приеме товара за превоз;
б) да превози товара;
в) да предаде товара на съответния получател.
А)Приемането на товара се осъществява чрез предоставянето на съответни превозни средства на изпращача, приемането на натоварените превозни средства и подписването, респ. подпечатването на съответните документи. При приемането на товарите превозвачът има право (но не е длъжен) да провери техния характер, да установи дали съответстват на вида, посочен от изпращача, да направи необходимите измервания, преброявания, да поиска съответните документи и др. От момента на приемането на товара превозвачът започва да носи отговорност за опазването му и за неговото превозване в указаните срокове.
Б.Превозване на товара. Превозването на товара е основното и главно задължение на превозвача. То се изразява в пренасянето на товара от мястото на отправянето до мястото на предназначението му. То има сложен състав и обхваща в себе си следните основни задължения на превозвача:
1) да извърши превоза;
2) да спази установените за превоза срокове;
3) да опази товара;
4) да изпълнява нарежданията на изпращача.
Извършване на превоза означава превозването на товара от отправния пункт до определеното местоназначение с уговореното превозно средство. Спазването на установените срокове за превоз е важен елемент от задължението на превозната организация. Съществува общ срок, в рамките на който трябва да бъде осъществено превозването на товара, и вътрешни срокове - за извършването на определен вид дейности по превоза. Подразделянето на общия срок за превоз на товара на вътрешни подсрокове има значение само за превозната организация. За отношенията между изпраща, респ. получателя и превозната организация, е от значение само общият срок.
Предсрочното извозване не само не е забранено, но се и поощрява. Получателят, ако своевременно е уведомен, е длъжен под заплаха от имуществени санкции да получи и вдигне товара.
-Опазването на товара.
-Предаването на товара на получателя. В задължението на превозната организация влиза и предаването на товара на надлежния получател.
-Разтоварването на товара. След освобождаването на товара получателят е задължен в определен срок да извърши разтоварването сам или чрез съответна специализирана служба за тази дейност, във втория случай той заплаща установени такси вън от таксите за превоза.
3. Права и задължения на получателя. Приемане на товара от получателя. Приемането на товара от получателя има сложен състав. То обема е себе си две задължения на получателя - да освободи товара и да разтовари товара.
А.Освобождаване на товара. При освобождаването на товара получателят получава товарителницата или други документи и придобива право да проверява състоянието на товара. Ако се установят липси и повреди съставят се протоколи по съответен образец.
Б)Разтоварванвто на товара. След освобождаването на товара получателят е задължен в определен срок да извърши разтоварването сам или чрез съответна специализирана служба за тази дейност. Ако получателят не разтовари товара в определените срокове, той дължи денгуба, чийто размер е установен в съответните тарифи. Предаването на товара от превозвача на получателя се оформя с писмени документи -разписка за получаване, подписване в пътната ведомост на получаващата гара подписване в пътния лист и справката и др. Приемането не може да бъде доказано със свидетелски показания.
В)Отказ от приемането на товара. Превозвачът има право да иска от получателя да приеме товара, но не може да го застави по съдебен ред да стори това. Съществува следователно възможност получателят да откаже да приеме товара. Получател, отказал се от приемането на товара, губи правото да иска съставянето на констативни протоколи за липси и повреди. Законодателството в този случай е предвидило възможност за превозвача да извърши ликвидиране на пристигналите на местоназначението си, но непотърсени и неосвободени товари.
V.Отговорност на превозвача.
1 .Основания за имуществена отговорност на превозвача. Превозните организации носят отговорност, когато са допуснали виновно неизпълнение на своите задължения в следните случаи:
A) пълна или частична липса на товара; Б)повреждане на товара;
B) извършване на превоза със закъснение (е определени рамки) вж.чл. 373ТЗ. Пълна липса е налице при физическо унищожаване на товара. Към пълна липса са
причислени и случаите, когато превозвачът е предал товара на друг получател, както и когато превозната организация е изпаднала в закъснение, надвишаващо определени срокове (тези срокове са различни за различните видове транспорт).
Частична липса съществува, когато товарът е пристигнал на местоназначението му, но липсват отделни части от него (липса на бройки намаляване на тегло и др.).
Повреди има тогава, когато товарът е пристигнал с влошено качество, което намалява неговата годност за предназначението му, а оттам и неговата стойност.
Закъснение е налице, когато не са спазени сроковете за превоз и забавата не надвишава определен брой дни.
2)Доказателства и ред за осъществяване на имуществена отговорност на превозните организации. Голямото народностопанско значение на превозните договори е мотивирало законодателя да уреди отношенията между изпращача, респ. получателя, и превозната организация във връзка с доказването и осъществяването на техните претенции по специален нормативен път. Те се осъществяват практически чрез т.нар. констативен протоколи и чрез рекламационно производство.
а.Констативни протоколи - същност и правно значение. Констативните протоколи са двустранни актове. Те се съставят съвместно от изпращача, респ. получателя, и превозната организация по определен образец. Практически констативни протоколи-съставя превозната организация по искане на изпращача или получателя По своята същност констативният протокол представлява писмен документ, с който се установява състоянието на товара в даден момент, като се отбелязват елементите на неизпълнение или лошо изпълнение на превозния договор от страна на превозната организация, водещи до имуществена отговорност. Констативните протоколи се съставят в момента на предаването на товара от превозната организация на получателя. Поначало констативните протоколи са единственото доказателство средство за установяване на основания за претенции за обезщетение срещу превозната организация, осъществявани както по пътя на рекламационното производство, така, и по съдебен ред. Отказът на превозната организация да състави констативен протокол е неправомерно действие и може да бъде обжалвано пред висшестоящите организации. Ако въпреки всичко превозната организация откаже да състави констативен протокол, с това получателят, респ. Изпращачът, не губи правото да рекламира и да търси имуществена отговорност по съдебен ред спрямо превозната организация, а обратно, придобива възможност да доказва своите претенции и с други доказателствени средства, свидетелски показания, вещи лица и др.
Констативните протоколи нямат специална доказателствена сила относно причините и размера на щетата, изразен в пари, и тогава, когато същите се третират в тях. Тези обстоятелства се доказват окончателно по време на рекламационното производство или при съдебния иск за обезщетение.
6.Рекламационно производство. Имуществената отговорност на превозните организации за липси, повреди и късно доставяне на товари и други нарушения на превозния
3) Застрахованият има задължение да допусне застрахователя за извършване на оглед и да му предостави поисканите документи свързани с установяване на настъпването на събитието и характера на вредите. При неизпълнение на това задължение застрахователят може да откаже плащане, дори да иска обезщетение за вреди. Задължението на застрахователя за плащане става изискуемо след изпълнение на задължението за съобщаване на събитието.
4) Застрахованият е длъжен да се погрижи за ограничаване на вредите, които вече са настъпили. При неизпълнение на това задължение се намалява застрахователната сума. Чл. 83, изр. 2 ЗЗД е частен случай на неизпълнение на това задължение. Това задължение е балансирано с насрещното задължение на застрахователя да обезщети застрахования за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, стига да е действал с дължимата грижа, дори и усилията да са били безрезултатни. Това обезщетение е извън дължимото застрахователно обезщетение.
4.6. Застрахователна сума - при личните и при имуществените застраховки, тя е с различно значение:
1) При личните застраховки, тя е предметът на задължението на застрахователя и няма обезщетителен характер, тя е точно определена към момента на сключването на договора.
2) При имуществените застраховки тя е сумата на която се застрахова веща, според пазарната й стойност. Тя е максимума, горната граница на застрахователното обезщетение.
4.7. Застрахователно обезщетение - използва се само при имуществените застраховки, като това е предмета на задължението на застрахователя. Сумата, която се плаща е функция от застрахователната сума, от стойността на вещта и от размера на вредите към настъпване на събитието. При имуществените застраховки се компенсират само претърпените вреди.
5. Договорът за застраховка и правата по него се погасяват със специална давност - 3 години. Общата годишна давност е валидна само при застраховката гражданска отговорност. Давността започва да тече от настъпване на застрахователното събитие. Целта на по-кратката давност е по-бързото установяване на безспорност, трайност и стабилност в оборота.
