I.Понятие и действие.
1.Понятие. ТЗ дава следното определение на спедиционния договор: "Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товари" (чл. 361 ал. 1).
Спедиционният договор е:
-Двустранен.
-Възмезден.
-Неформален.
Спедиционният договор е подвид (разновидност) на комисионния договор. Спедиционният договор се отличава от комисионния договор главно по своя предмет, докато предмет на комисионния договор може да е сключването на различни по своето правно естество сделки, предмет на спедиционния договор е сключването само на превозен договор на това основание спедиторът бива наричан комисионер за сключване на превозни сделки.
Като разновидност на комисионния договор за неуредените в ТЗ (глава 2) положения по спедиционния договор се прикачат разпоредбите за комисионния договор (чл. 361, ал. 2).
Определението на спедиционния договор съдържа следните елементи:
1. предмет на договора е експедирането (препращането) на товар, т.е. сключване на превозен договор.
2. Сключването на превозния договор трябва да става за чужда сметка, т.е. за сметка на изпращача, който в случая се явява комитент (доверител).
3. Сключването на превозния договор трябва да става от името на спедитора. Спедиторът е търговец, който по занаят сключва превозни сделки за други лица (срв. чл. 1, ал. 1 от ТЗ).
II.Действие: В правоотношенията, които възникват във връзка с възникването на спедиционния договор, участват три лица: 1.доверител - изпращач на товара; 2.спедитор-съдоговорител на изпращача; 3.превозвач.
По - конкретно пораждат се следните правоотношения.Между изпращача на товара и спедитора възникват правоотношения от сключения между тях спедиционен договор. Изпращачът на товара се явява доверител (комитент), а спедиторът -комисинер. В основата на техните отношения лежи договор за поръчка (мандат);
-Между спедитора и превозвача възникват произтичащите от сключения между тях превозен договор. В превозния договор не е страна изпращачът (доверителя) и за него от превозния договор не възникват правоотношения.
-При изпълнението на спедиционния договор са възможни още и отношения между спедитора и получателя на товара (когато последният не съвпада с изпращача). Отбелязва се, че съгласно съществуващ търговски обичай спедиторът се счита овластен от изпращача да събере разноските по спедицията и превоза от получателя, към когото също съществува отправена от същото лице (изпращача) поръчка да плати споменатите разходи; получателят е освободен да приеме или не този мандат за плащане.
И.Задължение и отговорност на спедитора.
1.ТДа сключи от свое име за сметка на доверителя (изпращач) договор за превоз на товара. При сключването и изпълнението на това задължение спедиторът трябва да действува с грижата на добър търговец при избора на превозвача и евентуално на следващите спедитори и превозната тарифа (т.е. да избере най-благоприятната за изпращача тарифа), да осигури натоварването.
2.Да пази товара до предаването му на превозвач. Ако възникне опасност за целостта и съдбата на товара, спедиторът трябва да положи всички усилия, за да отстрани или да опази товара, макар това да е свързано с известни разходи за него. В противен случай той отговаря за вреди и загуби към доверителя си.
З.Да изпълнява нарежданията на доверителя (изпращача) за пътя, посоката и начина на превоза. Ако спедиторът се отклони от указанията на доверителя, той отговаря за вредите, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако би спазил указанията (чл. 365, ал. 2 ТЗ).
4.Да застраховат товара, ако доверителят му е наредил да стори това (вр чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 350, ал. 5). Застраховката ще се извърши за сметка на изпращача или получателя. Ако спедиторът не изпълни задължението си да застрахова, когато това му е било наредено от изпращача, той носи отговорност към последния при погиването или повреждането на товара от действието на събитие, рискът за чието настъпване е трябвало да бъде покрит от предписаната застраховка. В тези случаи имуществената отговорност на спедитора е пряка. Спедиторът не може да иска от изпращача да търси обезщетяването си най-напред от превозвача и само доколкото не го получи от него, да иска плащане от спедитора. Но ако спедиторът заплати обезщетението, той има право по пътя на регреса да иска от превозвача обезщетението, което той дължи на доверителя му по нормата от съответния превозен договор.
5.Да даде сметка на доверителя за това, което е извършил, и да му прехвърли всичко, което произтича от сделката.
6 Да извърши сам превоза, ако пожелае. Чл. 362 ТЗ овластява спедитора да извърши сам превоза, ако пожелае и има тази възможност. Тук за встъпването на спедитора като превозвач е достатъчно да няма противно нареждане от доверителя. Всъщност при хипотезата на чл. 362 се касае за една правна възможност за спедитора. Но ако встъпи като превозвач, поема и задълженията на един превозвач.
Когато товарът трябва да пътува продължително време и да премине някои препятствия поради установени формалности (гранични изисквания), спедиторът може да прибегне до последващи спедитори по своя преценка и без да е овластен за това от доверителя (виж. чл. 363). Обикновено товарът се изпраща на техен адрес, основният спедитор им дава нареждане за по-нататъшното препращане или за предаване. Основният спедитор отговаря за избора на последващите спедитори, но не и за начина на тяхното действие. Доверителят (изпращач) може да забрани използването на последващи спедитори. Посочването на името на получателя още не означава забрана.
III.Задължения на доверителя (изпращач).
1 .Да даде на спедитора указания за пътя, посоката и начина на превоз (чл. 365, ал.1).
2.Да уведоми спедитора за особеностите на товара (чл. 364, ал. 1).
Ако опаковката на товара не е подходяща за превоза, спедиторът е длъжен да предупреди доверителя за това.
З.Да плати на спедитора уговореното възнаграждение, а така също и направените от спедитора полезни и необходими разноски по изпълнението на поръчката и за запазването на предадения за превоз товар (напр. навла, допълнителни такси, застрахователна премия, такси за съхраняване на товара и склад, разноски за поправка на амбалажа, за предпазването му от повреждане през време на пътуването и др.)
IV.Заложно право. Погасителна давност.
1.Законно заложно право. Подобно на комисионера спедиторът има право на залог върху товара за вземанията си относно възнаграждението и разноските. Без това да е изрично указано, то следва по силата на препращащата към разпоредбите за комисионния договор норма на чл. 361, ал. 2 (във връзка с чл. 357). Ако спедиторът си е послужил с друг следващ спедитор, последният е длъжен да упражни правото му на залог. Правото на залог на спедитора включва и правото му на предпочитателно удовлетворение от стойността на товара. Без значение е дали доверителят е собственик на товара, който е предал на спедитора.
2.Погасителна давност (чл. 366 ТЗ). Установена е от ТЗ специална кратка давност от една година за иск за вреди срещу спедитора. Срокът тече от деня, в който товарът е трябвало да бъде доставен - при пълно загубване на товара, а в другите случаи (повреждане и друга) в деня, които товарът действително е бил доставен. Тази кратка давност ползва спедитора. Но в случаи на измама или злоупотреба, извършени от спедитора, кратката едногодишна давност не намира приложение.