Търговският закон дава следното определение на договора за лизинг. "С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение" (чл. 342, ал. 1). За изясняване на правната характеристика на договора за лизинг е необходимо да се изложат накратко икономическата същност и икономическото значение на лизинга;
1.Понятие; Лизингът е много разпространена в развитите страни форма за финансиране, използването на машини, съоръжения с инвестиционно предназначение, а така също и средство за подобряване пласмента на такъв вид стоки на вътрешния и международния пазар. Най-напред лизингови сделки започват да се сключват в САЩ през периода 1940- 1950 г., а значително по-късно- около 1960г, и в европейските страни и по-специално в Англия. Лизингът се използва преди всичко за задоволяване нуждите от производствена експлоатация на машини и съоръжения с висока степен На техническа сложност и висока цена и подлежащи на бързо морално износване. Чест обект на лизингови сделки са електронноизчислителни машини, пътностроителни, съоръжения, нефтопреработвателни и геологопроучвателни съоръжения и др. Икономическото значение на лизинга се заключава в предимствата, които той дава на лизингополучателя:
1.Цялата стойност на обекта на лизинга се финансира от лизингодателя, следователно не са необходими ликвидни парични средства, за осъществяване на съответната инвестиция;
2. Лизинговите вноски се покриват от текущите постъпления, свързани с експлоатацията на обекта на лизинга;
3.Обектът на лизинга не е собственост на лизингополучателя, следователно не се отразяват в неговия баланс като част от основния му капитал:
4.С оглед на данъчното облагане лизинговите вноски се приемат за текущи разходи.
За лизингодателя се очертават следните главни предимства:
1.Осъществяването на лизингови операции е вид финансиране, осигуряващо добри печалби;
2.Запазването на правото на собственост върху обекта на лизинга ограничава кредитния риск;
3.Установяват се делови връзки с доставчици на машини и съоръжения, които могат да се използват и при бъдещи сделки.
II.Основни видове лизинг. В практиката съществува голямо разнообразие на лизингови сделки. Нашият ТЗ съдържа кратка разпоредби за основните видове лизинг.
1 .Същински (обикновен) лизинг- очертан е определението на договора за лизинг (чл. 342, ал 1) - лизингодателят предоставя на лизингополучателя една вещ за ползване срещу възнаграждение.
2.Финансов лизинг - лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето пице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Лизингодатели обикновено са банки или други кредитно-финансови организации или фирми, специализирани за осъществяване на лизингови операции. Обикновено лизингополучателят най-напред уведомява лизинговата фирма за нуждите си и определения вид машини и съоръжения. Лизинговата фирма ги купува и поръчва да бъдат изпратени на потребителя, който проверява съответствието на качеството им със своите изисквания и при положителен резултат подписва договора за лизинг след което лизинговата фирма извършва плащане на продавача. Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя (чл. 343 ТЗ).
3.Лизинг с уговорка, лизингополучателят да изкупи на изплащане обекта на лизинга (виж. Чл.342, ал. 3 ТЗ). Това е много разпространен в практиката вид лизинг.
III.Задължения на страните по договора за лизинг. Договорът за лизинг е възмезден двустранен договор, от него възникват задължения за двете страни - лизингодателя и лизингополучателя. Като третира договора за лизинг като търговска сделка, приближаваща се плътно до договора за наем по ЗЗД. Търговският закон препраща - ще се касае до задълженията на лизингодателя и на лизингополучателя - до съответните задължения на наемодателя (за лизингодателя) и на наемателя (за лизингополучателя).
1 .Задължения на лизингодателя. Съгласно чл. 344. ал. 1 "лизингодателят има задълженията към наемодателя съгласно чл. 230 от Закона за задълженията и договорите". Чл 230 от ЗЗД гласи; "Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета (ал. 1). "Ако вещта не е предадена в надлежно, състояние, наемателят може да иска поправянето й или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи" (ал. 2). "Наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел, или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство" (ал. 3).
Няма пълно покритие между задълженията на лизингодателя и на наемодателя. Разликите са главно следните:
1.3а разлика от наемодателя лизингодателят няма задължение да поддържа наетата вещ в годно за използване състояние през целия наемен срок, с изключение на дребни поправки, дължащи се на обикновено употребление (чл. 231 ЗЗД). Тази първа разлика се обяснява с поемането от него в договора за лизинг задължение за прехвърляне на лизингополучателя правата си по общата и гаранционната отговорност на продавача на машините и съоръженията. Това означава, че при недостатъци на Вещта или на съвкупността от вещи лизингополучателя ще може да упражни правата на купувача съгласие условията на сключения от лизингодателния договор за продажба.
2.Обикновено лизинговата цена се определя глобално за целия срок на договора и покрива нетната цена на установените в договора периодични вноски (обикновено месечни). Наемната цена по принцип не се установява глобално и нейният размер не се влияе от продължителността на наемното отношение а само от стойността на вещта по време не предоставеното и за ползване и евентуалният срок на физическото й износване.
2.Задължения на лизингополучателя. Съгласно чл. 345 ТЗ "лизингополучателят има задълженията на наемателя съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора (ал. 1). Разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя" (ал. 2). Чл. 232 ЗЗД гласи: "Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползване, а при липса на такова - съгласно предназначението и (ал. 1). Той е длъжен да плаща наемна цена и разходите, свързани с ползването на вещта". Чл. 233, ал. 2 ЗЗД гласи: "Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ".
От изложеното следва изводът, че договорът за лизинг не може да се сведе изцяло до уредения в ЗЗД договор за наем на вещи и показва важни разлики.
VI.Правна характеристика на договора за лизинг. Отбелязва се в предходното изложение, че договорът за лизинг не се покрива напълно с договора за наем на вещи. С възможността лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му, би могло да се твърди, че договорът за лизинг се приближава чувствително до продажбата. Поради обуславящия се от кредитния характер на лизнговата сделка начин на определяне лизинговата цена може да се разкрие незначително сходство между договора за лизинг и продажбата, по-специално договора за продажба на изплащане при уговорка за запазване правото на собственост (чл. 205 -206 ЗЗД).
И двата договора имат за предмет индивидуално определени вещи и рискът преминава върху купувача съответно върху лизингополучателя от момента на предаването на вещта. Обаче между двата въпросни договори съществуват съществени различия. При договора за лизинг, както и при договора за наем се предоставя само ползване на вещта и след изтичане на лизинговия срок и съответно след пълното изплащане, лизингополучателят не става собственик на обекта на лизинга, а е задължен да го върне на лизингодателя. В западните законодателства се предвиждат твърде тежки последици при забава на плащането на лизинговите вноски, които настъпват след изтичането на определен в договора срок (8 дни до един месец) след падежа на вноската. По-конкретно:
1. При забава на плащането на една от вноските, автоматично или след съответно изявление на лизингодателя настъпва изискуемост на всички останали вноски;
2. Лизингодателят има право да вземе обратно обекта на лизинга и да го задържи, докато лизингополучателят плати изцяло лизинговата цена;
3. Право на лизингодателя да прекрати с едностранно волеизявление договора с действие ех pine.
Третият вид договор за лизинг, споменат в нашия ТЗ (чл. 342, ал. 3) - лизинг с уговорка, лизингополучателят да може да изкупи на изплащане обекта на лизинга), следва да се сравни с договора за наем, при който наемателя има уговорено право да изкупи наетата вещ, като му се приспаднат платените наеми. Това е т.нар наем-продажба.
Според някои автори упражняването на правото на изкупуване от лизингополучателя води до превръщане с обратна сила на договора за лизинг в договор за продажба. Основното различие между лизинг с уговорка е лизингополучателят да може да изкупи лизинговия обект след изтичане на лизинговия срок и продажбата на изплащане с периодични вноски със запазване правото на собственост на продавача до получаването от него на цялата цена на продадената вещ се заключава в преследваната с договора цел. При договора за продажба на изплащане със запазване правото на собственост целта е окончателното прехвърляне на собствеността върху продадената и платена вещ, а специфична цел на договора за лизинг е предоставянето на право за временно ползване на лизнговия обект, ако е уговорено право на лизингополучателя за покупка след изтичане на срока на лизинга, той не е задължен да упражни това право, а може да върне съответния обект на лизингодателя, с което договорът за лизинг се прекратява.
У.Сублизинг; Лизингополучателят може да предостави ползването на вещта другиму със съгласието на лизингодателя (чл. 346 ТЗ). Според ЗЗД "ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме част от наетата вещ без съгласието на наемателя. Но в този случай той не се освобождава от задълженията си по договор за наем".
VI.Заключение. Изложеното дотук показва, че има голямо сходство между договора за лизинг и договора за наем на вещи. Отбелязани бяха обаче и съответните различия между тях, които не позволяват тяхното обединяване и сливане. Изложено е също така, че договорът за лизинг, има - в определени свои части - близка връзка с продажбата, особено с продажбата на изплащане:
Правилно е становището, според което договорът за лизинг е специфичен вид договор, който не се покрива с никоя от традиционните договорни форми. При договора за лизинг се срещат елементи от договора за наем (възмездно предоставяне и осигуряване ползването на лизинговия обект) - елементи от продажба (придобиване и прехвърляне на собственост - главно при финансовия лизинг).
