1. Място и роля на групите за натиск в политическия процес
Най-дейни в гражданското общество са групите за натиск,предизвикани от някаква необходимост. Различни по обхват,обем, ресурси ,активност.Някои от тях имат милиони членове; същевременно може да има групи за натиск от по няколко члена. По-важна е целта: да влияят върху формирането на определена държавна политика и върху нейното прилагане, т.е. влияние върху властта. Ролята на гражданското общество е в пряка връзка с характера на политическия режим. При авторитарни и диктаторски режими силно ограничение. Причината е страха от евентуални вътрешни проблеми. За това се създават казионни организации, които са вдъхновени от държавата. При либерална демокрация ( Западна Европа, Северна Америка ) – гражданските сдружения са символ на плурализма в обществото; по Конституция е заложено функционирането на обществените структури, изразяващи и защитаващи интересите на гражданите. В националното законодателство се търсят нови и се усъвършенстват стари механизми за гарантиране безпрепятственото функциониране на групите за натиск.Групите за натиск играят съществена, ключова роля в демократичния, политически процес. Редица правителства сами търсят контакти с такива групи за натиск. Така те са информирани навреме за проблемите на обществото и се консултират с тях за пътищата на решаване на тези проблеми. Като тенденция нараства ролята на международните неправителствени организации на международна сцена.Търси се тяхното съдействие.
Макс Вебер разграничава партиите от групите за натиск.Разлика:* При партиите целта е пряко участие във упражняването на държавна власт.* Целта на групите за натиск е въздействие върху държавните органи при вземане на едно решение.* При партията целта е да се вземат депутатски места и да се влияе в парламента.* Групите за натиск влияят косвено чрез изборите и при формиране на държавните органи.* Партиите отразяват определена политическа идеология.Групите изразяват определени интереси на по-тесен кръг от обществото.* Партиите работят в условията на конкуренция по между си, а групите конкурират партията.* Членството в партиите не носи директна изгода.В групите се отива с конкретна цел за решаване на определен интерес.
2. Видове групи за натиск.
А) Групи за индивидуална връзка. Те са съставени от самостоятелно действащи личности, които осъществяват контакти с политици, висши чиновници, от които зависи или не зависи вземането на едно решение. Това е индивидуален акт, но той най-често води до засягане или отразяване интересите на цяла социална група.Създаване на ”приятелски кръгове” със цел използване доверието и подкрепата на високопоставени политици и държавници. Тук има двупосочен интерес, тъй като връзката по този начин решава проблема на кръга. По-късно обаче връзката разчита на подкрепата на кръга.
Б) Аномични групи – обособяват се спонтанно на базата на общи интереси. Без предварителна подготовка се осъществяват акции за решаване на някакъв въпрос.Има случаи, когато външно изглеждащи аномни групи за натиска са много добре планирани организации.
В) Неасоциални групи – липсва строга организация и действията са спорадични като общите действия се базират на траен интерес - етнически, религиозен, регионален. Могат да използват формите на първите два вида групи, но използват и специфични форми – студентските вълнения във Франция през 68 г.
Г) Асоциални групи за натиск – имат характера на институции, създават своя организация, имат членска маса, процедури за изразяване на своя интерес, регистрация.Има организации в различни сфери на обществения живот – правозащитни, екологически, религиозни, етнически.Това са изключително активни организации с краткосрочни органи и дългосрочни програми.При тях има изявени лидери, имат възможност за трайно влияние върху политическия процес.Управляващите се съобразяват с тяхното мнение.
3. Лобизмът като политически институт
Лобизмът като политически институт е специфична форма на дейност на групите за натиск.То е една от многото форми за подкрепа или противопоставяне на властта.
Лоби - от ХVI век води началото си от предверията от британския парламент. Подобни лобита е имало и във манастирите.Това е мястото където един външен на институцията човек е можел да влезе и да разговаря с нейните членове по даден проблем.
Сега в демократичните общества лобизмът се възприема като специфична политическа дейност на части от обществото, насочен е към конкретни въпроси,за които се иска или търси удовлетворително решение от страна на правителство, партия или други разпоредителни институции.
Лобизма има пряка връзка с регулиращата функция на държавата. Колкото повече се увеличава държавната намеса в обществения живот толкова повече се засилва дейността на групите за натиск и лобизмът.
Извод: Лобизъм е една от най-силните и най-характерните реакции на гражданското общество.
Лобизмът се установява като политическа институция главно в САЩ и Западна Европа.Присъствието му в обществения живот на тези страни в известен смисъл придобива материален характер като се конкретизира в определена структура .
В тази структура влизат неправителствените организации и групи за натиск, които въздействат върху правителствените функции.Това означава, че се създават организации в които участват юристи, консултантски организации и др.
Форми на лобизма:
- личен разговор;
- внушения, изказвания на високопоставени лица;
- подготовка и представяне на информация за средствата, медиите;
- организиране на пропагандни кампании;
- натиска на място –писма, телеграми, петиции;
- финансиране на избирателни кампании.
За да се избегне злоупотребата с такива форми на натиск е нужно законодателно регулиране на лобизма ( за да се избегне корупцията).САЩ 1946г. Федерален закон за регулиране на лобизма.
4. Социално партньорство.
Трудностите, които възникват в демократичните държави при реализиране на политическия процес, включени във връзка с лобизма са причина за търсене на нови оригинални форми на развитие на политическата система.
Една от тях е т.нар. социално партньорство или възраждане на идеята за корпоративно управление на обществените процеси (неокорпоративизъм).Той намира израз в съществуването на механизми за консултации и взаимодействие между правителството и по- големите непартийни граждански организации за натиск.В Австрия е най- силно изявен този механизъм за социално партньорство – води началото си от 1947-1951 г., когато в Австрия се осъществява една нова икономическа политика.Със цел да се овладее голямата инфлация и да се тушира социалното напрежение, което тя поражда , се създава една стопанска комисия, в която под патронажа на правителството се привличат лидерите на всички основни групи за натиск.Това дава положителен резултат.Повтаря се през 1958 г. От гледна точка на партньорство се възприема въпроса като предателство спрямо интересите на трудещите се.
