Придобиваните знания, умения и квалификация намират своя материален израз в по-ефективната реализация на наемания труд в разнообразни предприемачески идеи, ефективна стопанска дейност и високо качество на произведения продукт. Придобиването на тези знания и умения изисква текущи разходи, поради което формирането на човешкия капитал твърде много наподобява инвестирането във физически капитал. Особеното в случая е:
- човешки капитал, разбиран като знания и умения, е неразривно свързан със своя материален носител – човека. Придобиваните активи не могат да се продават, а само се преодстъпват за временно ползване;
- отсъства реален пазар на този вид инвестиции;
- съществува неопределеност по отношение и разбиране на необходимите средства;
- съществува висока степен на несигурност по отношение на бъдещата възвращаемост на направените инвестиции;
Самата технология на формиране на човешкия капитал представлява съчетаване на определен начин на лични, фирмени и държавни инвестиции. Израз на личните ( частни ) инвестиции в човешкия капитал са разходите, които човек прави през определен периоди от време като за придобиването на знания, за получаване на професионална подготовка, нейното поддържане и усъвършенстване, така и разходите, които се правят за запазване на доброто здравословно състояние на индивидите. При инвестиране в човешки капитал доминираща роля играят частните инвестиции. Почти през целия жизнен цикъл се правят разходи от самите тях или в семействата им по всички елементи от схемата за формиране на човешки капитал. Формираните инвестиции в човешкия капитал са свързани с естествения стремеж на всяка фирма да се извлича максимума от единица инвестиции. Това обяснява интереса на фирмите да инвестират преди всичко в активи във видима и бърза възвращаемост. По отношение на човешкия капитал това означава насочване вниманието към специализирано, професионално фирмено обучение в максимална степен съобразено с особеностите на фирмената дейност. Основен инвеститор в човешки капитал е държавата. Нейното присъствие е свързано с възможността да се регулира по пазарен път процесът по формиране на човешкия капитал, както и от необходимостта от внасяне на определени социални мотиви. Подобна на фирмите държавата прилага селективен подход при насочване на инвестициите и извършване на разходите. Държавата инвестира в конкретни правителствени програми за обучаване подготовка на рискови групи лица и най-сериозно присъства във висшето образование. Разумният подход изисква смесена схема на финансиране на целия процес на финансиране на човешкия капитал споделено участие на лицата фирмите и държавата.
