Лекции по Икономика

1. Структура на публичния сектор и институционални нива за осигуряване на публични блага

Бюджетната система на държавата има вертикална структура. Нейните финансови звена и органи са на две равнища: национално и регионално. Водещо място заема централното правителство, което поема функциите по цялостната организация за предлагането на публични блага. На второ място са местните органи на властта. Основен източник на местните финанси е разпределението и преразпределението на дохода създаден на територията на даден регион. Отношенията между централната и местната власт зависят от формата на държавно устройство: унитарно или федеративно. От това произтичат и две бюджетни системи: федеративна бюджетна структура и унитарна бюджетна структура. В България формата на управление е унитарна, което означава, че бюджетната система включва държавния бюджет и бюджетите на органите на местно самоуправление.
Съществуването на две институционални нива за осигуряване на публични блага, води до определена система на разпределение и преразпределение на финансовите ресурси в публичния сектор, която система се нарича фискален федерализъм или фискална децентрализация. Тя отразява вертикалната структура на различните управленски нива на властта и фискалните взаимоотношения между тях.
За да могът местните органи да бъдат самостоятелни трябва да съществуват тези две уусловия:
1 – Политическа свобода, която се гарантира от конституцията
2 – Финансови средства, които да осигурят изпълнението на техните икономически решения.
Държавата организира публичния сектор с оглед на разпределението и преразпределението на ресурси в обществото от гледна точка на разбирането за справедливост и равенство. За да може публичният сектор да изпълни тези функции, правителството трябва да реши по какъв начин да предлага публичните блага - централизирано, децентрализирано или смесено.

Необходимостта от фискална децентрализация се обославия в следните причини:
1 - Съществуват пространствени ограничения в потреблението, които налагат регионална организация за предлагането на публичното благо. Наличието на блага с пространствена ограниченост /локални блага/ налага необходимостта от разпределяне на обществените ресурси. Функцията по разпределянето на такива блага се предоставя на местните органи за управление. И обратно, има публични блага, които задължително трябва да се организират и предлагат от един национален център като националната сигурност и отбрана, националната пътна мрежа и пр. Ето поради тази причина част от публичните блага се предоставят централизирано, а друга - децентрализирано. Пример за локалните блага пожарна и полицейска охрана, уличното осветление. Характерно за тях е това, че те се потребяват от група хора, живеещи в определен район.
2 – По- добрата възможност за мобилизация на необходимите финансови ресури и рационалното им ползване. Местните власти познават по-добре пецификата на района, хората и техните потребности.
3 – За да се постигне по добра икономическа ефективност. Това става чрез разпределянето на правомощията между централната и местната власт за набиране и разходване на бюджетните средства.