Бюджетното балансиране това е процесът на разпределение на приходите и разходите между отделните бюджетни звена в състава на консолидирания държавен бюджет. То може да се приема като аритметическо равенство между приходи и разходи, при което салдото на бюджетния баланс е нула. Това произтича от Т-образната форма на бюджета. Когато се говори за бюджетното равновесие, се има предвид именно това.
Бюджетните звена в нашата страна са: държавният бюджет, бюджетът на ДОО и бюджетите на общините. Те са самостоятелно обособени бюджети, първите два се гласуват като закони от парламента, а 3 се гласува на сесия на общинския съвет. При недостиг на средства по бюджета на ДОО, за покриване на разходите, се отпускат суми от републиканския бюджет под формата на субсидии. Основно бюджетно балансиране е най-вече при взаимоотношенията между републиканския бюджет, като съставна част от държавния бюджет, и бюджетите на общините.
Когато бюджетните приходи са по-малки от бюджетните разходи в рамките на бюджетния период, имаме бюджетен дефицит. Натрупването на дефицит всяка година води до формирането на държавен дълг. Когато бюджетните приходи са по-големи от бюджетните разходи, в този случай се регистрира бюджетен суфицид (излишък), което е много рядко състояние. В практиката се отделя по-голямо значение на бюджетния дефицит, тъй като той е свързан с по-сериозни последствия за икономиката.
Бюджетното балансиране може да се използва като обект или инструмент на бюджетната политика.
Обикновено се цели да се постигне бюджетното равновесие да е обект на бюджетната политика. Това не е особено трудно на практика, тъй като ще се съкратят бюджетните разходи.
Когато бюджетното равновесие е инструмент на бюджетната политика, равновесието придобива второстепенно значение, доколкото дефицитът ще бъде резултат от активното изпълнение на бюджета за постигане на определени цели.
Бюджетното равновесие и неравновесие са функция от състоянието и тенденциите в развитието на икономиката, но трябва да се подчертае, че бюджетното равновесие и неравновесие не дават сами по себе си представа и не могат да са доказателство за равновесното или неравновесното състояние на икономиката на дадена страна. Поради тази причина те не могат да служат като показател за оценяване качеството на стопанската дейност. Бюджетът може да бъде балансиран дори при сериозно смущения на равновесието в икономиката и обратно. Но крайният хроничен дефицит и натрупващият се на тази основа държавен дълг, вече са свидетелство за нарушено равновесие на икономиката, защото както бюджетният дефицит, така и държавният дълг се изчисляват в процент спрямо БВП.