Изграждането и упражняването на бюджета е свързано с определена технология или процедура. Тя се регламентира законодателно във всяка една страна. Независимо от различията в отделните страни, бюджетната технология има общи основи, които са общо-приети и общо-валидни.
Бюджетният процес обхваща сложната бюджетна технология по изготвянето на проекто-бюджета, неговото разглеждане и приемане, изпълнение и приключване. Следователно бюджетният процес включва няколко основни етапа (фази):
10. съставяне на проекто-бюджета от МФ
11. Разглеждане на проектобюджета от МС;
12. Обсъждане и приемане на бюджета от НС;
13. разпределение и изпълнение на бюджета
14. приключване и отчитане изпълнението на бюджета.
Сроковете и процедурите на всички тези етапи на бюджетния порцес са регламентирани със Закон за устройство на държавния бюджет.
Съставяне на проекто-бюджет
Подготовката по съставянето на проекто-бюджета започва от началото на второто полугодие на текущата година. Основа за съставяне на бюджета за предстоящата година е бюджетната прогноза. Министерство на финансите въз основа на извършените от него и от други институции разработки на основните макроикономически показатели: доходи, заплати, БВП, кредити, лихви и др. съставя бюджетната прогноза за период от 3 години. Тя се нарича “Макроикономическа рамка на бюджета” Тази бюджетна прогноза представлява една предварителна оценка на бюджетните приходи и на бюджетните разходи по окрупнени показатели. Тя се актуализира ежегодно, така че всяко Правителство във всеки момент има такава бюджетна прогноза за 3 години напред.
На основата на бюджетната прогноза МФ изготвя и изпраща до държавните органи бюджетни насоки, с които се дават указания за съставянето на техните проекто-бюджети. Разработването на проктите за бюджет на държавните органи започваотдолу нагоре – от най-ниските към по-високостоящите звена. И така, до 15 септември разработените от НС, Президнетство, министерства и областни и общински организации, проектобюджети трябва да се предадат на МФ, което може да нанесе корекции върху разработките. При проектобюджетите на Сметната палата и Съдебната власт няма това право. МФ подлага на задълбочен анализ предложените проектобюджети, за да се отстранят евентуално съществуващи недостатъци. Ако някои от иброените по-горе органи не съставят самостоятелно изисквания вариант, то той се изготвя от МФ. До 15.09 МФ също разработва свой вариант за държавен проектобюджет за съпоставка на всички предложени разработки, като се търси възможно най-добрият вариант. Като МФ по определен график провежда диалог с отделните бюджетни органи за крайно уточняване на техните проектобюджети. Ако не се постигне съгласие, споровете се разрешават в МС.
След преключване на разговорите с държавните органи МФ изготвя окончателният вариант на проектобюджета. В него се включва и разработката на МС за проектобюджетите та държавните органи, които не са предали свой вариант в срок.
Обсъждане и приемане на проекто-бюджета
В срок до 15 октомври окончателният вариант на проектобюджета се внася в МС за разглеждане и одобрение, придружен от доклад на министъра на финансите. Едновременно с това МС разглежда финансовото състояние на общините, като се преценяват и определят субсидиите, които би било целесъобразно да се отпуснат за тях. Обръща се внимание и на извънбюджетните фондовеи сметки, които се очаква да функционират и през следващата година. След като се приеме от Правителството, проекто-бюджетът на Правителството се внася до 10 ноември за приемане от Парламента. Наред с внасянето на проекто-бюджета, в НС се внасят и подробни разчети и необходимата аналитична информация, които са обосновка за приемане на проекто-бюджета. Внася се и относително обособеният бюджет на НОИ, предложенията за общините и извънбюджетните фондове. Проекто-бюджетът се обсъжда на специално заседание на Народното събрание, като на Народното събрание се предоставя бюджетната инициатива, т.е правото му да внася изменения и допълнения в проекто-бюджета. При неприемане на проекто-бюджета на Правителството от Народното събрание, Правителството трябва да подаде оставка, да се сформира ново правителство и то да внесе нов проекто-бюджет. Или парламентът, който не е приел на второ четене представения проектобюджет, се саморазпуска, провеждат се нови парламентари избори и на новия пармламент се предлага да гласува същия вариант на поректобюджет. В България се прилага първия вариант. При приемане на проектобюджета, той се превръща в бюджет на страната за съответната година, публикува се в Държавен вестник и става закон.
Изпълнение на бюджета
Под изпълнение на бюджета се разбира редовното акумулиране на предвидените бюджетни приходи и ритмичното финансиране на утвърдените бюджетни разходи.
Изпълнението на приетия от парламента бюджет започва от 1 януари. Съгласно закона за устройство на държавния бюджет МСорганизира изпълнението на републиканския бюджет чрез МФ, министри и ръководители на централни ведомства. След публикуване на постановлението на МС за изпълнение на бюджета първата работа е да се направи разпределението му по пълна бюджетна класификация и по тримесечия. Бюджетната класификация е система от методи, принципи и форми за конкретизиране и подреждане на показателите за бюджетните приходи и разходи в съответните планови, отчетни и други документи, чрез които се управляват бюджетните процеси.
Бюджетът може да се разграничи на изпълнение на приходната и разходната му част. Тези две части в процеса на изпълнението се характеризират с относителна самостоятелност и съществени особености.
Изпълнението на приходната част, означава да се осигурят постъпленията от данъчен и неданъчен характер. Данъчните са: ДДС, акцизи и мита, данък върху печалбата и еднократните данъци. Пастъпването на приходите в бюджета се нарича касово изпълнение на бюджета. Тъй като обемът и сроковете на приходите не винаги съвпадат с тези на разходите, в случай на несъвпадение се получават касови разриви, които се покриват с краткосрочно кредитиране в рамките на бюджетната година.
Съществуват две системи за касово изпълнение на бюджета - ковчежническа и банкова система.
При ковчежническата система, която е по-стара, изпълнението на бюджета се осъществява чрез данъчни каси към данъчните служби, управления и отдели.
С развитието на банковата система касовото изпълнение на бюджета става една от най-важните функции на банката. Днес изпълнението е чрез банковата система.
Изпълнението на разходната част на бюджета е свързано с няколко основни момента:
стриктно спазване на тавана и структурата на разходите;
разпределянето им по тримесечия;
Бюджетни кредити /БК/. Утвърдените при разходната част суми по отделни елементи на бюджетната класификация, в границите на които могат да се извършват разходи по бюджета.
Изразходването на БК е свързано с предоставянето им на разппределителите с бюджетни кредити, които се определят от МС. Това са минисетрства, общини и бюджетни учреждения, които се разделят на две групи:
- І-ва степен разппределители с бюджетни кредити – това са главните разпределите по държавния бюджет – министри и ръководители на централни ведомста. Тези държавни органи съставят собствени ведомствени бюджети.
- ІІ-ва степен разппределители с бюджетни кредити – това са ръководителите на бюджетни организации в структурата на министерствата, ведомствата и др. Държавни органи. Те не съставят самостоятелни бюджети, а само бюджетни сметки.
Приключване на бюджета и отчитане на изпълнението
След изтичане на бюджетната година бюджетът се приключва. Годишното приключване на бюджета се състои в установяване на общия обем и структурата на действително постъпилите приходи и действително извършените разходи през бюджетната година.
Съществуват два начина за приключване на бюджета - бюджетна жестия и бюджетен екзерцист.
При бюджетната жестия приключването на бюджета става на последния ден от бюджетната година. Сметките по стария бюджет се закриват и се откриват сметките за новия. Несъбраните приходи по стария бюджет се прехвърлят към новия, а неизплатените средства остават като бюджетен излишък. Добре е тези излишъци да не се изземват в държавния бюджет, а да се оставят на съответните звена.
Бюджетният екзерцист се свързва с ликвидационен период (от 1 до 3 месеца), в рамките на който успоредно се упражняват два бюджета - стария и новия. Целта на ликвидационния период е да се съберат старите приходи и да се извършат бюджетните разходи по стария бюджет.
У нас изпълнението на бюджета приключва на 31.12 като Министърът на финансите и Председателят на БНБ трябва да определят реда за приключването на банковите бюджетни сметки. Крайният срок за приключването на държавния бюджет е 31.12.
След приключването на бюджета се съставя отчет за изпълнението му. Годишният отчет се приема от Министерски съвет и се внася за одобрение в Народното събрание. Сметната палата представя в Народното събрание свой доклад по отчета за изпълнение на държавния бюджет. Приемането на отчета е израз на одобряване на финансовата политика на Правителството. Отчета се публикува заедно с новия бюджета за следващата година.