В бюджетната практика същетвува твърде голямо разнообразие от бюджети. Това се дължи и на различни фактори: времеви, териториални и финансови.
В зависимост от териториалния обсег биват:
Бюджет на местните органи на управление - това са общински бюджети. Не се гласуват от парламента а от ОС. Не са закон. Обхващат очакваните приходи и разходи на общината като самоуправително тяло.
Държавен бюджет – обхващта приходите и разходите на държавата. Гласува се със закон от парламента всяка година. това е единственото бюджетно звено, с чиито средства се разпореждат парламента и правителството.
Бюджет на ДОО – бюджетът на социалното осигуряване, който се управлява от НОИ. Гласува се със закон от парламента всяка година.
Бюджет на НЗОК – Предвижда приходите и разходите, необходими за издръжка на публичното здравеопазване. Гласува се със закон от парламента всяка година. С тези средства се разпорежда здравната каса, която се отчита пред парламента.
Консолидиран държавен бюджет – съвкупност от изброените звена. Дава обща инфо. За средствата, които държавата отделя за една година, за финансиране на така наречените обществени потребности. Не е закон.
Частни бюджети - Бюджетите на отделните министерства, Съдебната власт, Сметната палата и др., които са съставна част на държавния бюджет.
От гледна точка на приходите и разходите, включени в структурата на бюджета, той се подразделя на: редовен, извънреден.
Редовен бюджет това е редовният бюджет, който се гласува всяка година със закон и съдържа редовните приходи и разходи.
Извънреден бюджет се приема при възникване на извънредни обстоятелства - войни, природни бедствия. Може да е с по-кратък или с по-дълъг от редовния бюджетен период. Когато се приеме извънреден, редовният престава да действа и действащ става извънредният бюджет.
Редовният бюджет се приключва в края на бюджетния период, а извънредният се упражнява, докато се извършват всички предвидени в него дейности.
В зависимост от периода на изпълнение:
Бюджет за изпълнение – това е бюджетът, който ще се изпълнява през предстоящия бюджетен период.
Изпълнен бюджет – това е вече реализираният бюджет. Чрез него може да се прецени до каква степен са осъществени бюджетните очаквания, в кои области очакванията са били подценени и къде – надценени.
В зависимост от начина на обхващане на приходите и разходите, бюджетът бива брутен и нетен.
Брутният бюджет отразява както приходите, така и разходите в техния пълен размер, а нетният бюджет показва само чистите приходи или чистите разходи.
В България се работи с брутен бюджет.
Бюджетът още се дели и на постоянни и променливи части на бюджета. Постоянните части на бюджета са тези, които през няколко последователни години не се променят. Променливите части на бюджета са тези, котито не се повтарят през отделните години. Когато се обсъжда бюджетът в парламента, се обсъжат променливите части на бюджета.
В случай, че по бюджета постъпят повече приходи, отколкото са предвидени, тогава правителството може да поиска от парламента да увеличи разходите по някои параграфи или да гласува нови разходи. Това се нарича свръхсметни кредити.
В зависимост от срока, за който се съставят, бюджетите се подразделят на:
1) Бюджет на страната за съответната година – това е бюджетът, който се съставя, гласува със закон и изпълнява всяка календарна година;
2) Бюджетна прогноза - е планови бюджет, който се съставя за 3, 5 или 10 г.
В случай, че бюджетният период е започнал, а няма приет бюджет, тогава се практикуват бюджетните дванадесетини. Това означава, чсеки месец може да се изразходва сума, в рамките на 1/12 част от разходите по миналогодишния бюджет.
Извънбюджетни фондове и средства:
Това са суми със специално предназначение, които не се разпределят чрез държавния бюджет. Те имат самостоятелен източник и се изразходват за покриване на точно определени потребности. В закона за държавния бюджет на страната за всяка съответна година само са изброени кои извънбюджетни фондове и сметки ще действат през съответния период, без да се уточняват техните приходи и разходи. Организацията и предназначението на тези фондове се регламентират нормативно в закон, който се отнася до специфичната дейност, във връзка с която е създаден.
По-важни фондове:
1- Национален фонд към МФ, съгласно Закона за ратифициране на меморандума за разбирателство за създаване на национален фонд между правителството на РБ. И ЕК. В него постъпват и се управляват средствата, отпускани от ЕО за изпълнение на програми “Фар” и др. Финансови помощи.
2- “Фонд за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия” към АП и “Общински фонд за покриване на разходите за приватизация” към съответната община. При първия фонд събраните средства се изразходват по ред, определен от МС. При втория фонд събраните средства се използват за придобиване на дълготрайни активи и за издръжка на спец. органи по осъществяване на приватизацията към общинските съвети.
3- Държавен фонд “Земеделие” към МЗГ. Фондът подпомага финансово земеделските производители съгласно одобрена прог. по приетия от МС доклад и изпълнява функциите на агенция “Сапард”.
4- Учителски пенсионен фонд. Регламентиран е с Преходните и заключителни разпоредбина Кодекса за соц. осигуряване. Средствата по фонда се набират чрез осигурителни вноски, които са за сметка на работодателя и чиито размер се определя със Закона за бюджета ДОО. С него се плащата пенсии при предсрочно пенсиониране на учители с необходимия стаж, но без навършена, изискуема съгласно Кодекса възраст за пенсиониране. Изплащат се до навършване на нужната възраст. Фонда плаща и добавки към пенсиите на учителите.
Формирането на извънбюджетните фондове и сметки е в противоречие с принципа за единство на бюджета, но при дейностите, за които са създадени, е по-целесъобразно технитесредства да са отделно. Те са строго целеви и набраният ресурс не може да се прехвърля за други дейности.
