В хода на Руско-турската освободителна война от 1877-1878г. започва възтановявянето на ТБД. От началото на войната до напускането на руските войски през май 1879г. това става под ръководството на ВРУ. Наред със създаването на местните и централизирани административни институции и структури се извършва и преустройството на стопанството по освободените български земи, като се разрушава турската феодална система и се създават условия за неговото капиталистическо пр-во.
Началото на стопанската политика на българските правителства е продължение на водената от временните руски власти политика в това отношение. Много от принципните направления на стопанската политика на първите бълг. правителства са заложени още от ВРУ. Първоначално усилията на Гражданската канцелария са насочени към изграждането на административни и политически структури. В хода на войната възникват соц. иконом. проблеми. Основен е аграрният въпрос, тъй като 87-88% от населението се занимава със селскостоп. дейност. Възникват бежанските и миграционните процеси, които пряко се отразяват на главния стоп. проблем, тъй като до Освобождението около 41% от обработваемата земя в Южна Б-я и от 20 до 60% в различните райони на Северна Бълг. са в турски ръце. Аграрната политика на руските власти става първостепенна сред множеството стоп. мероприятия. След като се сбъскват с действителността ръководителите на временната руска администрация спешно започват да изучават методите на отнемане на земята от турските земевладелци в освободените по рано Сърбия, Румъния и Гърция. При разработването на аграрната политика на временните руски власти оказват въздействие 3 фактора:
- положителното отношение на русите от всички административни равнища към българското население с оглед укрепване на естествените народни връзки с Русия и създаване на свободна българска държава, която да е приятелски настроена към Русия.
- консерватизъм на руското дворянство.
- изменящата се във вреда на Русия международна обстановка.
Първоначално руските власти нямат ясна позиция по аграрния въпрос поради липсата на пълни и ясни сведения за поземлените отношения на българските земи. Огромни маси от български бежанци започват насилствено да се настаняват върху земите на забегналите турски едри земевладелци. Тези земи се завземат от българите, които са ги обработвали до тогава. Много от чифлишките земи биват насилствено или по спекулативен път отнети от самите тях в близкото минало. ВРУ дава право на бежанците, които са засели турските ниви да събират реколта и им се разрешава и през пролетта да засеят освободените земи от турското население. Изоставените турски воденици се дават под наем на българи за една година. Особени иконом. грижи се полагат за многочислените семейства, за малолетните и възрастните граждани, като им се осигурява храна и работа със задоволителна заплата. Земята ускорено започва да преминава не само в ръцете на бежанците, но и на местните българи. Цялостната политика на гражданското управление по българските земи още по време на войната имала за цел да установи обществена безопастност. В селата се възобновява дейността на съветите и старейшините, а в градовете и окръзите - на управителните съвети. Голямо значение за облекчаване положението на българското население има отмяната на някои данъци, на повечето от данъците се запазват. Те следва да се изплащат с местните монети, а така също и с въведените руски монети и кредитни банкноти.
Издават се строги наредби за спазване на стопанската дисциплина и против всякакво посегателство върху собствеността на местното бълг. население. Руските власти не допускат никакво административно вмешателство в пазарните отношения. Създава се пазар за реализиране на излишъка от продукцията, получена през плодородната 1877г. В ръцете на много българи попада голямо количестмво благороден метал, с който русите заплащат.
Над Бълг. се предоставят пристанища на Черно и Егейско море. Русите разбират, че лишаването на Бълг. от морски излас ще я постави в иконом. изолация между изостаналата Османска имп. и наложилите и капитулационен режим големи западни държави. Това щяло да доведе до силно повишаване цините на все още неконкурентноспособните стоки на българите, да оскъпи вносните и в крайна сметка националното робство можело да бъде заменено с един нов вид режим-на икономическа зависимост и подчиненост, и то преди всичко от сюзерена Турция. Особено важен за Бълг. е търговският излас на Егейско море. Той окончателно би разкъсал веригите на робството.
Особено значим за извършващия се стопански преврат е член 11 от Сан-Стефанския договор. Принудени да приемат с него завръщането на турските земевладелци и възтановяване правата им на собственост, руските дипломати успяват да поставят прегради пред тези стемежи на турците. Предвижда се конфискуване на турското имущество и продаването му на публичен търг, ако до 2 години тези имоти не бъдат потърсени. Временните руски власти се стемят със стопанската си политика да облекчават развитието на аграрния преврат. Те узаконяват продадените от турците недвижими имоти, а на някои места успяват да продадат на българските селяни и изоставения турски добитък. По нареждане на руските власти започва да се внася определеният натурален заем.
Въпреки благосклонното си отношение към българските селяни руските власти са принудени да се съобразяват с натиска на западната дипломация и с клаузите на Сан-Стефанския мирен договор.
