Съществуват различни теории, които по един или друг начин обясняват ролята на държавните разходи.
Класическата теория, известна като концепцията за държавата потребител, се основава на идеите на либерализма и е за ограничаване на държавната намеса в икономиката и свеждането на държавните разходи до минимум. Тя изразява недоверие към държавните разходи, поради което иска да се правят икономии от тях. Държавните разходи се третират като необходимото зло и ето защо, колкото е възможно, трябва да се съкращават.
Модерната теория, наричана още Кейнсианска или концепция за държавата разпределител, има за основа разбирането, че от гледна точка на икономическата ефективност, държавната намеса е по-рационална от частната инициатива, особено по време на спад в производството и рецесия в икономиката. Тя разглежда държавните разходи като инструмент за преразпределяне. Увеличаването на държавните разходи създава условия за повишена ефективност на използваните национални ресурси. Ето защо тази концепция е за увеличаване на държавните разходи, даже това да става за сметка на бюджетен дефицит.
Неокласическата теория (концепция за порочните ефекти от растежа на държавните разходи) се базира на разбирането, че увеличаването на държавните разходи води до двоен негативен ефект върху икономиката, изразяващ от една страна в повишаване на държавния дълг, а от друга - в ограничаване възможностите на частните инвестиции и от тук в намаляване на производството, заетостта и инфлация, породена от големите държавни дългове. Основа за това е т.нар. “ефект на изместването”.
Концепция за обществените потребности, сериозен принос за развитието на която имат двамата български финансисти проф. Ал. Александров и проф. М. Русенов, се базира на схващането, че обществените потребности са в основата на държавните разходи и тъй като те имат историческа обоснованост и постоянно се увеличават, това води до непрекъснат ръст на държавните разходи. Държавата е длъжна да осигури за всеки гражданин задоволяването на определен минимум от потребности, който той не може да си позволи.
