Изразходването на държавни средства е подчинено винаги на конкретни цели и задачи - стимулиране, развитие, регулиране, управление и дестимулиране. Всички тези процеси дават съдържание на понятието “държавно финансово въздействие”, което представялава събирането на ресурси в държавния бюджет и тяхното разходване под формата на държавни разходи.
При всички случаи най-общо държавното финансово въздействие се изразява или в стимулирането на даден отрасъл, или в задържането му. Но в условията на децентрализирана икономика нещата стоят по-особено. Чрез държавните разходи също се въздейства върху определени цели, но ограничаването на финансирането не винаги означава задържане развитието на отрасъла. Спирането на финансирането за даден отрасъл може да означава, че той се самоиздържа и това не оказва влияние върху развитието му. В такъв случай държавното финансово въздействие трябва да се изразява чрез приходната система. По отношение на възпроизводството на работната сила, държавните разходи запазват своята задържаща и стимулираща роля и в условията на пазарна икономика. Следователно държавното финансово въздействие трябва да се търси в две насоки:
въздействие върху производството;
въздействие върху трудовите ресурси.
В условията на пазарна икономика въздействието върху производството е свързано най-вече с изграждането на нови производства и осигуряването на необходимите условия за тяхното съществуване.
По отношение за развитието на човешката личност, тя става основен обект на социалната политика и тук държавните разходи бележат най-висок ръст.
В условията на децентрализирана икономика се забелязва едно преструктуриране на държавните разходи. Това се изразява във факта, че фирмите сами трябва да осигуряват средства за икономиката, т.е. държавата трябва все по-малко да се ангажира с развитието на производството и акцентът да падне върху социалната политика, като вътре в социалната политика най-голям дял заемат разходи за образование и здравеопазване.
У нас, в условията на преход към пазарна икономика, все още социалната функция не е водеща. Като израз на икономическата функция на държавата, се запазват разходите й по създаването на нови производства и разходите за подпомагане на нерентабилни и губещи предприятия до тяхната приватизация.