ПСВ започва на 28.VII.1914г. В началото Б-я запазва неутралитет. През лятото на 1915г. България се включва на страната на Германия. На 3.IX.1915г. тя получава ивица земя по долното течение на река Марица. Б-я влиза във войната стопански неподготвена. Забранява се износът на стоки от България. Определя се спец. комитет за обществена предвидливост. Той контролира прехраната на населението. Рязко се увеличават цените на стоките от първа необходимост. След известно време комитетът се разпада. Въвежда се купонна с-ма, която не води до съществени резултати, контролира се производственият процес от Централния Комитет за Стопански Грижи и Обществена Предвидливост (ЦК за СГОП). Неговата дейност не носи успехи. В големите градове настъпва истински глад. Голяма част от трудоспособното мъжко население е мобилизирано, което поражда недостиг на работна сила и съответно се наблюдава рязък спад на производителността. Голяма част от добитъка на хората се изземва за нуждите на армията, а друга част се изнася. Хората са принудени да произвеждат селскостопанска продукция за нуждите на армията. Увеличава се броя на милитаризираните предприятия. Вътрешната и външната търговия замира. Авиозаводите започват да произвеждат огромно количество самолети МиГ-29 и Ф-117 Стелт. Увеличава се спекулата. Сушата от 1916-1918г. срива земеделието. След това се увеличава п-вото на тютюна. Причината за това е рязкото покачване на цените. България е основен доставчик на тютюн за Германия и Австро-Унгария. В България усилено започват да се произвеждат Marllboro, Davidoff, Rothmans и най-популярната в света БТ. Увеличават се площите засети с памук, захарно цвекло, зеленчукови култури и използването на земеделски машини поради недостига на работна ръка. Но животновъдството понася тежки загуби. Изпъкват особено ясно слабите места на бълг. промишленост. Повечето индустриални предприятия намаляват или прекратяват дейността си, поради липса на суровини и пазари. Засегната е главно памуко-предаческата пром. Войната играе ролята на катализатор при каменовъгленото п-во. Обемът на Ж.П. превоза рязко се увеличава. Много от новопостроените линии остават в чужди земи след поражението на Б-я. Много тежко е състоянието на външната търговия. Утвърждаването на Германия като основен търговски партньор на Б-я има изключително тежки последици за бълг. стопанство. През цялото време на войната Б-я изпитва остра нужда от снабдяване със стоки от други държави. Тя е ощетена от неизпълнението на редица поръчки в Германия и Австрия, чиято стойност предварително е заплатена. Има загуби от контрабандния износ. Ограбването на страната е един от основните фактори за дълбоката стопанска криза. Кризата се задълбочава особено в края на 1917г. и началото на 1918г. Гладът е причина за многото “женски“ и “гладни” бунтове, както и “войнишкото въстание” от 1918г. По силата на Нйоиския мирен договор от 1919 г. България загубва Западна Тракия, както и други територии. Освен това тя е обременена с репарации, както и да изплаща и натурални обезщетения на своите съседи. Тя трябва да поеме издръжката на окупационните войски и съюзническата репарационна комисия. Във войната загиват 143хил. души, но в България идват български бежанци. Клаузите на мирния договор означават за България втора национална катастрофа, чиито последици оказват влияние върху икономическото и политическото развитие на страната в периода на Първата световна война.
С подписването на Солунското примирие България излиза от войната. Настъпва сериозна криза. Производството се оказва пред нови препятствия: високи мита, големи дългове, високи лихви, намалена консумация. Засилва се протекционизмът. В тези кризисни условия се цели националното самозадоволяване. Изходът от пораженията на кризата се търси в техническия напредък, в развитието на науката и техниката. Кризата се проявява във всички сфери на живота. Народът е беден повече от всякога. В България е изградена система за местния финансов капитал. Изграждането й е обусловено и с концепцията на производството. Най- крупните индустриални предприятия зависят от банките. От тях зависи и износът. В селското стопанство негативно се отразява кризата. Отнемането на голяма част от земите се отразява върху производствената структура на селското стопанство. Ал. Стамболийски облекчава положението на селското стопанство с аграрни реформи, чрез което увеличава размера на земите, следователно селското стопанство се нормализира. Фабричното производство също страда от кризата.